dinev написа:А ти, умнико, нали си даваш сметка, че точно от дознателя зависи съдбата на твоя подзащитен? Защото дознателя е този, който събира доказателствата, и го прави по свое убеждение. От дознателя зависи дали да претупа едно дело, или да си свърши работата перфектно, което директно рефлектира върху работата на прокурора, както и върху твоята.Това, което обсъждате с прокурора, е работата, която е свършил дознателя, доказателствата, които е събрал. Дознателя е твореца, а вие с прокурора сте едни търговци, особено ти. Просто отчитате дейност. И много лошо говори за твоя професионализъм факта, че гледаш на разпитите като на формална процедура, защото априори, за всяко едно дело, се каниш да сключваш споразумение, разчитайки единствено на това и на мързела на прокурора, и явно не ти пука какви обяснения ще даде твоя подзащитен. И как така не се интересуваш доколко дознателя си е свършил работата? Нима не търсиш пропуски и процесуални нарушения в работата му, за да стигнеш до оправдателна присъда?! Значи изобщо не четеш и делото?! Явно за теб е важно да се свърши работа на прокурора.
Първо-изобщо с дознатерите не се разправям,когато съм на разпитите.даваме си показанията,в повечето случаи "се признаваме" за виновни и заявяваме желанието си за споразумение по чл.381 и сл.от НПК.И това ми е общо взето срещата с дознателя.По-трудната и по-отговорната за адвоката работа започва след това,като започнем преговорите с прокурора за споразумението.Защото именно там като адвокат трябва да си свърша работата.Нямам ли подкрепата на прокурора в съдебната зала ,значи всичко е било напразно.
Пак подчертавам - не ми се е налагало с дознател да уговарям споразумение.А и мисля,че това не е негова работа,тъй като самият той не полага подпис в споразумеунието.
Второ-преглеждам си делата.И въпреки,че понякога наистина се откриват дребни пропуски предпочитам да не ровя и да не задълбавам,защото това кой знае колко няма да промени ситуацията.
Трето- при прокурора не се обсъждат доказателствата,които е събрал дознателя.Така или иначе ,щом няма постановление за прекратяване или спиране обвинението е доказано.С прокурора се обсъжда не деянието,а санкцията,в това число и възможностите за приложение на чл.55 от НК .Единственото което целя е намаляване на санкцията.
Четвърто - споразумението после се защитава пред съда.Имало е случаи,когато съдът в залата ни е притискал да го изменим.най-важното е обвиняемия да излезе доволен след делото от съда и да ми каже:"Благодаря,отървах кожата и този път".И едва тогава мога да кажа,че съм си свършил добре работата
Публикувано на: 29 Юни 2007, 13:35
Искам да продължа темата от вчера - лудите ли стават дознатели или дознателите стават луди...Преди около един месец се преместих от едно звено в друго, понеже си мислех, че по-малко простотия ще има и по-спокойно ще си върша работата както аз искам - по свое вътрешно убеждение и по указание на прокурора, както си е по закон, да, ама не - и тука е същото като предишното място. Понеже вече май разбрахте, че съм дознател, ще Ви съобщя още нещо - тук в моето РПУ в гр.София е толкова жежка обстановката за работа, че трябва наистина да си в социална безизходица, че да стоиш дознател в РПУ. Аз съм си напът да се махна, де! Чувам, че дознателите в ГДБОП-а в ГДППООРП-то и в СДП-то не са чак толкова зле, зад тях вече стоят някакви люде - "Главни дознатели", които им защитават интересите и ги предпазват от всякакъв натиск, упражняван от полицейските началници, които са с всякакво друго образование, да речем - лодкарство, щангизъм, тракторизъм и т.н. Ама на ниско ниво - сиреч, на ниво РПУ дознателите все още се командват от тия титани на мисълта "Началници". Указват ни, дръжте се да не паднете, да извършваме процесуални действия, което изобщо не им влиза в работата, да не кажа, че изобщо не знаят точно като как се вършат тия действия. В моето РПУ един такъв началник ми каза: "Аз ще сляза при началника на РПУ-то и ще му кажа да те накара да привлечеш като обвиняем лицето "Х". Представяте ли си!!!!! Сега към кандидат дознателите: Чия е преценката, че едно лице трябва да бъде привлечено в качеството на обвиняем? От кого се санира тази преценка - кой одобрява решението, че лицето "Х" трябва да се привлече като обвиняем? Чия е отговорността - на разследващият орган, на прокурора, на двамата или на началника, дето "указва"? 
.
,ще се повторя като кажа,че точно то е спасителната сламка за да "оживее" един наказателен процес и се стигне до наказание.Доста процесуални нарушения допускат колегите от дознанието,това се дължи вероятно на голямата им натовареност.Смятат че работата е свършена перфектно,но не е така в много от случаите.Има едно тълкувателно решение 1 на ВКС от 1998 на съдията Румен Ненков-ключово за нарушенията в досъдебна фаза,трябва да го прочете всеки дознател.
