forum.lex.bg

По спомени.

Първият въпрос - недействителност на завещанието. Отговор - недействително е ако подписът е поставен "в текста на завещателните разпореждания". Трябва да е след.

Втория въпрос - съдията по вписванията при заместване по чл. 48 от ЗННД извършва само *неотложните* нотариални действия, използвайки своя печат и добавяйки "по заместване".

39 въпрос - в службата по вписвания не се съхраняват завещания.

Въпроса относно общинската площад, предоставена за ползване като паркинг - не се вписва. Имоти по чл. 55 - 59 от ЗУТ не подлежат на вписване.

Европейското удостоверение за наследници - издава се от районния съд или СРС.

Преобразуване на ТД - прилага се договор или план.

За въпроса по ЗОЗ (търговецът и автомобилите) - правото на особен залог се погасява на основание чл. 7 от ЗОЗ, НО едновременно с това се трансформира ex lege в право на залог върху получената сума.

Брачният договор влиза в сила от сключването му (подписването). Вписването няма конститутивно действие.

За заличаване на неподновена ипотека - от всяко заинтересовано лице (не само от ипотекарния длъжник), без представяне на други доказателства.

Консулските служители не могат да заверяват документи, подлежащи на вписване. Само нотариусите (български или чужди).

Не подлежи на апорт правото на ползване. Но тук въпросът е коварен. Имаше посочени (доколкото си спомням) акции на приносител, а такива по ТЗ вече няма. Правото на ползване не може да се апортира с прехвърляне (защото е неотчуждимо, непрехвърлимо, ненаследимо), но може да се апортира чрез учредяване на такова в полза на ТД.

Дядото и внучето - само с дарение (отговор г). Другите отговори всички говорят за отказ, но той не може да се извърши в полза на някое лице.

Дарението и исковата молба по чл. 19 от ЗЗД - верният отговор е този, с дата от април. Защото е извън 6-месечния срок от влизане в сила на решението, в който е трябвало да се впише същото и това прави правата по договора за дарение противопоставими на решението по чл. 19/3 от ЗЗД.

Въпросът с двете завещания и наследниците по закон - отказът на наследник по завещание уголемява само дяловете на наследниците по закон, не и на други наследници по завещание.

Апортът, който е отказано да бъде вписан, защото съдията по вписванията е приел, че доказателствата не са достатъчни - според мен отговорът е, че сделката има само облигационно действие. Вписването при апорта (в ТР или СВп) не е елемент от ФС, т.е. вписването няма конститутивно действие. Апортът е дериватен, транслативен метод. При сключен апорт от несобственик същият не може да осъществи вещното си прехвърлително действие, но облигационната връзка остава.

Окончателните договори по урегулиране по чл. 15 от ЗУТ между търговски дружества - в нотариална форма (нотариален акт).

За построяването на сграда в имот и продажбата на обекти от нея - ЗС. Няма идентитет между всички собственици на земята и собственици на обекти в сградата.

Вписване на правото на надстрояване / пристрояване - и от прехвърлителя, и от приобретателя. Страни по сделката са.

Порочно вписване от лице, което не е имало валидно пълномощно - може да се атакува по реда на чл. 537 от ГПК (другият отговор беше, че не може и че може по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД).

Инвидиуализацията при сделката чл. 15 от ЗУТ - по скици-проекти с валидност 6-месеца.

Въпроса, относно паркинга не бе ли, какво се вписва при отдаване под наем на общински имот извън регулация - договора за наем/без решението на общинския съвет/ ? Относно апорта при учредяване на търговско дружество, считам че при отказ на съдията по вписвания, дружеството ще стане собственик на имота, от момента на вписването му в ТР, ако праводателят е бил собственик ...

teogeo написа:
Дарението и исковата молба по чл. 19 от ЗЗД - верният отговор е този, с дата от април. Защото е извън 6-месечния срок от влизане в сила на решението, в който е трябвало да се впише същото и това прави правата по договора за дарение противопоставими на решението по чл. 19/3 от ЗЗД.

Имате ли спомен кой отговор е този? На изпита стигнах до категоричен извод, че верният отговор е отг. Г, но вече не мога да си спомня точно въпроса, съответно да се аргументирам...

miskonder написа:Въпроса, относно паркинга не бе ли, какво се вписва при отдаване под наем на общински имот извън регулация - договора за наем/без решението на общинския съвет/ ? Относно апорта при учредяване на търговско дружество, считам че при отказ на съдията по вписвания, дружеството ще стане собственик на имота, от момента на вписването му в ТР, ако праводателят е бил собственик ...

Относно паркинга - & 182 от ДР на ЗУТ:

"Строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване в имотния регистър"

Така, относно апорта - принципно сте прав, вписването на апорта в СВп няма конститутивно действие (не е елемент от ФС), но и при него (ако става въпрос за капиталово ТД) съдията по вписванията проверява правата на вносителя. След като се твърди, че доказателствата не са достатъчни, то се приема, че праводателят не е собственик и вещно-прехвърлителното действие на апорта не е настъпило въобще, ако и да е вписано в ТР. Т.е. апортната сделка не произвежда вещно-прехвърлителното си действие, а само облигационното, не защото не е вписана в СВп, а защото праводателят не е собственик (ако се вярва на преценката на съдията по вписванията). Този въпрос наистина е ку****ски.

P.S. Или да го кажем така - ако прехвърлителят не е собственик, дори и да е завършен перфектно ФС на сделката, то същата няма вещно-прехвърлително действие. Което съдията по вписванията е констатирал, но дори и да беше вписал - пак не променя крайния извод. За мен този отговор е верен.
Не че не мога да извадя аргументи в подкрепа и на Вашето твърдение, но... трябва да допълним казуса с едно-две "ако".

borko1981111 написа:

teogeo написа:
Дарението и исковата молба по чл. 19 от ЗЗД - верният отговор е този, с дата от април. Защото е извън 6-месечния срок от влизане в сила на решението, в който е трябвало да се впише същото и това прави правата по договора за дарение противопоставими на решението по чл. 19/3 от ЗЗД.

Имате ли спомен кой отговор е този? На изпита стигнах до категоричен извод, че верният отговор е отг. Г, но вече не мога да си спомня точно въпроса, съответно да се аргументирам...

Мисля, че не беше г. Не мога да си спомня. Много низка и пошла проява е да не ни оставят хартия, на която да си водим записки и да си драскаме схемички, защото точно такива въпроси не могат да се решават наум. Трябва да си начертае човек планче с времеинтервала на събитията. Абсолютна идиотщина. Така беше в казармата, ама там - военни - идиоти. Тук явно някой е решил, че просто трябва да е гадно.

Същината беше, че само отговорът с април - 2013 е извън шестмесечния срок на вписване на исковата молба, съответно защитното действие е изтекло и решението не се отбелязва, а се вписва с действие от датата на вписването.

Така, относно апорта - принципно сте прав, вписването на апорта в СВп няма конститутивно действие (не е елемент от ФС), но и при него (ако става въпрос за капиталово ТД) съдията по вписванията проверява правата на вносителя. След като се твърди, че доказателствата не са достатъчни, то се приема, че праводателят не е собственик и вещно-прехвърлителното действие на апорта не е настъпило въобще, ако и да е вписано в ТР. Т.е. апортната сделка не произвежда вещно-прехвърлителното си действие, а само облигационното, не защото не е вписана в СВп, а защото праводателят не е собственик (ако се вярва на преценката на съдията по вписванията). Този въпрос наистина е ку****ски.

Четейки, условието на въпроса, останах с впечатлението, че пред СВ не е било представено доказателство за правата на вносителя, а не че той не е бил собственик на имота към момента на учредяване на дружеството, за това така отговорих … Като цяло гаден въпрос, а и не само този...

miskonder написа:Така, относно апорта - принципно сте прав, вписването на апорта в СВп няма конститутивно действие (не е елемент от ФС), но и при него (ако става въпрос за капиталово ТД) съдията по вписванията проверява правата на вносителя. След като се твърди, че доказателствата не са достатъчни, то се приема, че праводателят не е собственик и вещно-прехвърлителното действие на апорта не е настъпило въобще, ако и да е вписано в ТР. Т.е. апортната сделка не произвежда вещно-прехвърлителното си действие, а само облигационното, не защото не е вписана в СВп, а защото праводателят не е собственик (ако се вярва на преценката на съдията по вписванията). Този въпрос наистина е ку****ски.

Четейки, условието на въпроса, останах с впечатлението, че пред СВ не е било представено доказателство за правата на вносителя, а не че той не е бил собственик на имота към момента на учредяване на дружеството, за това така отговорих … Като цяло гаден въпрос, а и не само този...

Отговорът беше, че пред съдията по вписвания не са представени достатъчно доказателства, че вносителят е собственик на имота. Т.е. не, че въобще не са представени, а са представени такива, но не са достатъчно да се приеме. Така е по по чл. 587, ал. 2 от ГПК за издаване на КНА по обстоятелствена проверка - ако титулярът няма писмени Д за правото си на собственост, или представените от него не са достатъчни...

За други се сетих,

За арендите си е ясно - чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ: Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно

При вписване на договор за продажба на общински имот с търг и каквото беше там - само договорът за продажба се вписва. Не и другите документи - избор на купувач и т.н.

За заверката на частни документи от местната администрация - чл. 83 от ЗННД: 1. частни документи, 2. които не се вписват, 3. са едностранни актове (не и сделки), 4. подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, 5. както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.

За прехвърляне на правото на строеж - до завършването на сградата до "груб строеж". Единственият лесен въпрос

Относно управлението на дворното място върху което има построена сграда в режим на ЕС, но от мястото има идеални части собственост на трето лице, което не е собственик на самостоятелен обект в сградата- управлението на дворното място се урежда от чл. 32 от ЗС.

Колеги, в друг форум се обсъждат част от въпросите от теста. Ето линк и цитат на едно от мненията:

""....ЗА УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСА ЗА СЪДИИ ПО ПИСВАНИЯТА

Научих от млади юристи за провелия се конкурс. Разказаха ми за част от въпросите от теста, който са им дали да решават. Разбрах, че нещата са абсолютно същите, като преди десет години, когато последно се явявах на такъв конкурс. Тестовете продължават да се изготвят от преподаватели - теоретици по право, заради което и съдържанието им е твърде далеч от материята, с която се занимава съдията по вписванията. От такъв вид бяха тестове и предишните години, като приличаха повече на кръстословици и въпроси от предаването "Минута е много", с които може да се справи само Димо Падалски или чрез налучкване, като игра на Тото. Тогава тестовете също бяха съставяни имагинерно от теоретици, като проф. Марков. Последният, поради фактическа невъзможност, не може да участва повече в проектирането на тестове от този вид, но негови колеги може би продължават в същия творчески и научен стил. Представянето на варианти за отговор в теста, чрез посочване само на отделни членове от закони предполага наизустяването от участниците не само на съдържанието на правните норми, но и на номерата на членовете и алинеите от тях, което е абсолютно ненормално и още повече излишно! За всяка не теоретична, а практична работа и професия като юристи, всеки имат свободен достъп до законите и другите нормативни актове, за да ги чете и прилага. При конкурсите за съдии и прокурори се дава използването на нормативни актове. За пример ще посоча един от въпросите от последния тест, които ми бяха преразказани от младите и амбицирани юристи.
"Не се дължи държавна такса за:
а) вписване на актове за частна държавна собственост,
б) вписване на актове за публична общинска собственост,
в) вписване на актове за частна общинска собственост,
г) вписване когато страната е освободена по чл.83 от ГПК в исковото производство от заплащане на държавна такса."
За отговор "г)", от т. 10 на Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС е ясно, че освобождаването от заплащане на държавна такса в исковото производство не освобождава от внасяне на държавна такса за вписване. С Тълкувателно решение № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС се прие, че общините дължат държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост на основание чл.540 във вр. чл.84 т.3 от ГПК. С последвалите изменение на правната уредба от 2010 г., в чл.60а от ЗОС и в чл.74а от ЗДС се определи, че за вписването в службата по вписванията на актове за общинска, съответно държавна собственост не се заплаща такса. Законодателят е посочил общо за всички актове за общинска и държавна собственост, без да е направил разграничения на публична и частна. От това следва, че всеки от отговорите: а), б), в) може да бъде правилен, което е повече от един верен отговор и противоречи на регламента на изпита. Различен е въпроса дали изготвилите теста са имали в предвид или са искали да направят някаква връзка с разпоредбата на чл.84 имаща отношение за освобождаването от държавни такси държавата и общините за права върху вещи публична държавна и публично общинска собственост. По този начин зададен въпроса с възможни отговори са зададени некоректно и неточно. Ако е имало такъв въпрос зададен по този начин се вижда, че се дава възможност за посочването на повече от един верен отговор. Участниците в конкурса обясниха, че много от въпросите и възможните отговори са били зададени двусмислено, некоректно и неясно. Нека се провери дали участниците казват истината, защото може те също да не дават достоверна информация. Някога питали ли сте се "защо не се публикуват тестовете с верните отговори"? Всички искайте и настоявайте Министерството на правосъдието да публикува на интернет страницата си публично всички въпроси от теста, с дадените като възможност отговори, като посочи и правилните отговори. Всички страни имат интерес от тази публичност, за да не останат съмнения в никой за провелия се изпит под формата на тест. При конкурсите за съдии и прокурори, ВСС публикува въпросите с верните отговори и казусите с тяхното правилно решаване. Участниците са повече на брой в конкурса за длъжността "съдия по вписванията", която със закони и тълкувателни решения на ВКС е приравнена на деловодител, без да има никакви правомощия, освен даване на публичност и поредност на вписваните актове.
Имате права! Искайте и се борете за тях, като юристи! Ако сте избрали да вървите по този път, това ще е част от вашето ежедневие да устоявате вашите права и тези на другите и да се борите с неправдата! Нали сме в правова държава. Нека не само участниците в конкурса, а както е при тези организирани от ВСС, всички да видят и се уверят какви въпроси и по какъв начин са задавани, като и възможните варианти за отговори, предложени от комисията. Публичност и прозрачност! В противен случай вероятността да станете жертва на опорочен за пореден път конкурс е огромна! Все повече се убеждавам, че направих правилната стъпка преди години, като избрах частната практика...." - край на цитата

http://legalworld.bg/forum.php?topicid=398235


Надявам се от МП да публикуват поне теста. За отговорите не смея да помисля. Крайно време е да започнат да публикуват поне казусите или тестовете, както и отговорите към тях. Подиграват се с труда и усилията на стотици юристи. Винаги, когато има конкурс цари някаква секретност и тайственост, регламентите се оповестяват в последния момент, конспект или въобще няма, или е бутафорен....А отношението към колегите е брутално. Не мога да разбера защо от МП изискват "удостоверение за правоспособност", при положение, че самото министерство го издава?! па на всичкото отгоре и нот. заверено.

Практиката на ВКС е, че се дължи такса за вписване по актове на частна държавна и общинска собственост.
Само за публична такава не се дължи.

Така:

Определение № 237 от 30.05.2009 по ч.гр.д. № 187/2009г на ВКС, II г.о. ;
Определение № 185 от 27.04.2009 по ч.гр.д. № 173/2009г на ВКС, II г. о. и още един билюк други.

Чл. 74а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) За вписването в службата по вписванията на актове за държавна собственост и на актове за поправка на актове за държавна собственост не се заплаща такса.

Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) За вписването в службата по вписванията на актове за общинска собственост и актове за поправка на актове за общинска собственост не се заплаща такса.


Общо взето сякаш верните отговори са три.

Не, май отговорите бяха:

държавна собственост
публична държавна собственост
общинска собственост
вписване когато страната е освободена по чл.83 от ГПК в исковото производство от заплащане на държавна такса

отчитам го тогава за себе си като грешка с оглед тази разпоредба.