С риск да докача някои прокурори, особено от низините, мисля, че те проявяват истинска съпротива срещу преследването на престъпността - познайте дали печелят нещо за себе си от това ?
.
Ето типични примери на негласна, но ясна съпротива.
Първо. Дори тъжбите, когато са подкрепени с необходимите доказателства, съдържащи достатъчно данни за престъпление, се приемат като "фикусни" и се изпращат за предварителна полицейска проверка по общия ред, вместо веднага да се образува по тях наказателно производство, евентуално срещу неизвестен извършител. На полицейската проверка, при сегашното свръхнатоварване в полицията, се губят минимум 6 месеца специално за София, а може и 1 година. След 1 година полицейската проверка идва при прокурора и той я пъха някъде в някой прашасъл ъгъл без да се произнася по нея за 1 година. Дотук 2 години.
Второ. Ако тъжителят е много активен, той пише оплаквания срещу този прокурор при изтичането на тези 2 години. Преписката се праща на горния прокурор, който я гледа 2-3 месеца и не намира нарушения в работата на долния прокурор. Тъжителят пуска оплакване до още по-горния прокурор - това е ниво апелативна прокуратура. Там преписката лежи още 2-3 месеца. След това и при главния прокурор със същото оплакване - и там се губят още 3-4 месеце. Добавете и летните отпуски месец и половина. Ето ти още 1 година пропиляна.
Трето. След 3 години преписката пак идва на бюрото на първия прокурор и той вече се произнася по нея (след специално нареждане на главния прокурор да я реши). Но пише отказ да се образува наказателно производство.
Четвърто. Тъжителят вече е отписал работата и повече не предприема нищо. Обаче по служебен ред до 2-3 месеца преписката се праща на горния прокурор. Той пък нещо е изперкал и взема служебно, че пише постановление за отмяна на постановлението на долния прокурор да образува наказателно производство. Долният прокурор обаче не образува наказателното производство, а праща сигнал до още по-горния прокурор за отмяна на постановлението на горния прокурор. По-горният прокурор изисква преписката и в срок от 2-3 месеца решава да потвърди постановлението на горния прокурор. Дотук сме на 3 години и половина безтегловност.
Пето. Най-долният прокурор образува наказателно производство, но срещу неизвестен извършител, макар по време на полицейската проверка по преписката да е установена самоличността на извършителя, както и да са потвърдени данните за престъплението му. Преписката пак се праща на полицията, където дознателите я работят поне 1 година - през това време отговарящия прокурор клати шапка на тояга и харчи началните пари. Дознателят е разследвал, и връща преписката на прокурора, като нищо ново не е открил от представеното в началната тъжба. Забележете, че дотук сме на 4 години и половина, а все още няма повдигнато обвинение.
Шесто. За дребните престъпления давността е 5 години от извършването им - в този срок трябва да се повдигне обвинение, иначе после преписката се прекратява. Прокурорът гълта още малко парици, за да влачи работата през тези 6 месеца. И на петата година се прави курбан.