forum.lex.bg

neutralen написа:Каква глоба, какъв отказ. Пиши какъв е казуса, щото все още не можем да четем мисли на други специалисти.

votpuska написа:.....Отказът да се дават обяснения пред полицейски органи извън тази хипотеза не предствлява отказ от свидетелски показания, т.к. то няма качество на свидетел - ще представлява неоказване съдействие на органите на полицията - административно нарушение по ЗМВР, наказвано също с административна глоба.

neutralen написа:Погрешно поставен въпрос води до порешни отговори, каквито са горните два отговора.
Не е ясно какъв смисъл Питащия, който вероятно не е юрист, влага в понятието "отказ от свидетелски показания" и защо счита че такъв "отказ" се наказва с "глоба". За това го попитах какъв е казуса.

neutralen написа:Случаите в които едно лице може да откаже даването на свидетелски показания са изчерпателно изброени в закона. Извън тези случаи налице е лъжесвидетелстване по смисъла на НК а не административно нарушение.
По сложен е въпроса кога са налице достатъчно данни за образуване на нак.производство за лъжесвидетелстване, щото има случаи, когато пркурори, като не им харесват показанията на някой свидетел, още в съдебната зала започват да го заплашват, че ще му образуват дело за лъжесвидетелстване, но дори и образуват такива дела.Както и да е. Човек винаги трябва да има едно наум с кого си има работа

kpavlova написа:За да има лъжесвидетелстване - затаяване на истина - трябва да има свидетел, който дава показания.Изричният отказ да се свидетелства въобще, когато лицето е длъжно да даде показания пред надлежния орган в съответното производство/ не са налице основания за отказване по НПК/ и поведението му е мотивирано от стремеж да спомогне на извършилия престъпление да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване, на теория ,трябва да съставлява лично укривателство.То, пак на теория , може да се изразява в интелектуална по естество дейност...

РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС
Касационното производство е образувано по протест на окръжния прокурор на ОП гр. Р.
Предмет на подадения протест е решение № 188 от 10.06.2005 г. на Р. окръжен съд, по в.н.о.х.д. № 207/2005 г., с което е потвърдена присъда № 168 от 31.03.2005 г. по н.о.х.д. № 413/2004 г., постановена от Р. районен съд.
В протеста е заявено касационно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда - основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест.
С посочените съдебни актове предходните инстанции са оправдали подсъдимия Р. Д. по предявено срещу него обвинение по чл. 290, ал. 1 НК, че на 18.05.2004 г. пред състав на Р. районен съд, разглеждащ н.о.х.д. № 95/2004 г. е затаил истина.
Прокурорът оспорва по касационен ред правната оценка на правилно установени фактически положения, като счита, че съдът не е приложил закон, който е следвало да се приложи.
Касационният протест е неоснователен и съображенията за това са следните:
Направеното от съдилищата тълкуване на чл. 290, ал. 1 НК е правилно.
Свидетелят е процесуална фигура и неговите показания са гласно доказателствено средство - арг. от чл. 85, ал. 1 и чл. 98, ал. 5 НПК. Той е длъжен да изложи устно (във формата на свободен разказ) и непосредствено пред разпитващия го съдебен орган всичко, което му е известно по делото. Устните изложения са формата, чрез която свидетелите възпроизвеждат известните им факти по делото.
Затова предходните инстанции правилно са приели, че "затаяване на истина", като форма на изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК, е невъзможно тогава, когато свидетелят (правомерно или не) изцяло отказва да свидетелства, какъвто е и процесният казус.
Правилно е прието, че да се скрие (затаи) истината от свидетел, означава той да говори пред съдебния орган, който провежда разпита и съзнателно да не съобщи нещо, което знае, т.е. във всички случаи за лъжесвидетелството по чл. 290 НК е необходимо свидетелят да дава показания, с които лъже.
Именно по това лъжесвидетелството чрез затаяване на истина се отличава от отказа да се свидетелства по чл. 95, ал. 5 НПК и съдът е направил това разграничение, защото при отказ да се свидетелства свидетелят няма как да излъже органа, който провежда разпита.
Ето защо третата инстанция не констатира нарушение на материалния закон при постановяването на оправдателната присъда в случая и затова атакуваното решение следва да остане в сила.

neutralen написа: Що се отнася до мнението на другите - всеки има право на мнение и не виждам някаква съществена разлика между неговото и моето мнение.

kpavlova написа:По въпроса 290 НК - това е по отменения НПК, но разлика в задълженията на свидетеля няма и по новия

РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 03.02.2006 Г. ПО Н. Д. № 689/2005 Г., I Н. О. НА ВКС
Касационното производство е образувано по протест на окръжния прокурор на ОП гр. Р.
Предмет на подадения протест е решение № 188 от 10.06.2005 г. на Р. окръжен съд, по в.н.о.х.д. № 207/2005 г., с което е потвърдена присъда № 168 от 31.03.2005 г. по н.о.х.д. № 413/2004 г., постановена от Р. районен съд.
В протеста е заявено касационно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда - основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест.
С посочените съдебни актове предходните инстанции са оправдали подсъдимия Р. Д. по предявено срещу него обвинение по чл. 290, ал. 1 НК, че на 18.05.2004 г. пред състав на Р. районен съд, разглеждащ н.о.х.д. № 95/2004 г. е затаил истина.
Прокурорът оспорва по касационен ред правната оценка на правилно установени фактически положения, като счита, че съдът не е приложил закон, който е следвало да се приложи.
Касационният протест е неоснователен и съображенията за това са следните:
Направеното от съдилищата тълкуване на чл. 290, ал. 1 НК е правилно.
Свидетелят е процесуална фигура и неговите показания са гласно доказателствено средство - арг. от чл. 85, ал. 1 и чл. 98, ал. 5 НПК. Той е длъжен да изложи устно (във формата на свободен разказ) и непосредствено пред разпитващия го съдебен орган всичко, което му е известно по делото. Устните изложения са формата, чрез която свидетелите възпроизвеждат известните им факти по делото.
Затова предходните инстанции правилно са приели, че "затаяване на истина", като форма на изпълнителното деяние по чл. 290, ал. 1 НК, е невъзможно тогава, когато свидетелят (правомерно или не) изцяло отказва да свидетелства, какъвто е и процесният казус.
Правилно е прието, че да се скрие (затаи) истината от свидетел, означава той да говори пред съдебния орган, който провежда разпита и съзнателно да не съобщи нещо, което знае, т.е. във всички случаи за лъжесвидетелството по чл. 290 НК е необходимо свидетелят да дава показания, с които лъже.
Именно по това лъжесвидетелството чрез затаяване на истина се отличава от отказа да се свидетелства по чл. 95, ал. 5 НПК и съдът е направил това разграничение, защото при отказ да се свидетелства свидетелят няма как да излъже органа, който провежда разпита.
Ето защо третата инстанция не констатира нарушение на материалния закон при постановяването на оправдателната присъда в случая и затова атакуваното решение следва да остане в сила.

По другия въпрос - 294 НК..Ако съзнателният отказ е насочен към избяване на НО, както изисква спомагането по чл.294, според мен, има основания за разсъждение / на практика / в такава посока.Дали органът, от който зависи да Ви създаде проблема ще бъде последователен в това си разсъждение за укривателство, ще формулира обвинението правилно и ще го докаже - това е друг въпрос.Разликата между де юре и де факто...
Със сигурност ще влезете в голямо приключение, Вие си преценявате дали можете да проведете битката до край.Като минимум- ако ей така, на инат, отказвате, щото примерно, Ви е дошло до гуша от тази държава да й съдействата да Ви защитава : По принцип задължението да се явявате при призоваване за разпит като свидетел не Ви се отменя, нищо , че всеки път ще отказвате, можете да бъдете и принудително доведен.Биха могли и неколкократно да Ви призовават за разпити, различни разпити, всеки път да отказвате и все да Ви ангажират проц.отговорност - с глоба....По принцип при движението на делото нагоре по инстанциите, всяка от тях може да реализира проц.отговорност при всеки незаконен отказ да свидетелствате...

ilian_todorov написа:Наистина, има възможност да вляза в приключение, но ако свидетелствам също мога да се отзова в такова, дори и в по-голямо. Зависи от страните по делото. Съгласна ли сте?

ilian_todorov написа: Сега вече съм сигурен, че никой не може да ме задължи да свидетелствам

svettoslav написа:

ilian_todorov написа:Наистина, има възможност да вляза в приключение, но ако свидетелствам също мога да се отзова в такова, дори и в по-голямо. Зависи от страните по делото. Съгласна ли сте?

Съгласни сме,да! А вие съгласни ли сте?

ilian_todorov написа: Сега вече съм сигурен, че никой не може да ме задължи да свидетелствам

Не бъди толкова сигурен,тъй като цитираното решение показва и обратната страна на нещата.А именно-че някой го тълкува и като престъпление.Лично съм чувал и съдии да предупреждават преди разпита, за наказ.отговорност за л.свидетелствуване при отказ да се свидетелства.Да не говоря за органите на ДП. Вярно,че се прави за "ако мине номера",особено по досъдебната фаза,но съм го чувал от няколко съдии.Последните го правят от чудо,тъй като не може на досъд.производство всичко да си казал,а после-отказваш да говориш без основание.Вярно че дадени показания сега могат да се прочетат вече по реда на чл.281 ал.4 НПК,но това е друг въпрос(така напр. може да има някой неизяснени детайли,които въпреки показанията на ДП,ги няма документирани като свидетелски данни).
И ако си съдия и някой те разиграва така,дали няма да му стъжниш живота???

Що се отнася до въпроса дали някой някого може да "задължи да свидетелствува",то повече от явно,е че си задължен. Тия глоби за отказ да се говори не са измислени за да ви поощряват!! Те за това са и в четирицифрени суми,а след това продължават да ти се задават въпроси и на всеки конкретен отказ да отговориш(въпреки че декларираш, че изобщо няма да даваш покзания)-ти се налага нова глоба и нова и нова...така щото няма ограничение да ви глобят само веднъж. И така докато ти дойде акъла.
А за деянието по чл.294 НК,щом на "теория е възможно",значи и "на практика е" възможно; с други св.показания може и да се стигне до целта за отказ от свидетелстуване(както се доказва и самото л.свидетелстване).Така че "какво му е в главата на някого" невинаги е чак такава дълбока тайна,колкото някой си мисли.

ilian_todorov написа:Ако съдия, прокурор, разследващ орган или който и да е се опита да ме заплашва....

svettoslav написа:Няма две мнения по въпросите,които сте забелязали.

ilian_todorov написа:Ако съдия, прокурор, разследващ орган или който и да е се опита да ме заплашва....

Няма какво да му вадиш решения и т.н. Просто с хладен ум ще запаметиш каква е заканата (с убийство или с друго някакво криминално деяние) и го пращаме в ада.- В първия случай ще лежи до 6г.,а във втория ще вземе най-малко условна или евентуално дълга пробация,освен ако възразите пред съда и пред апелативните магистрати.

ilian_todorov написа: Започваме да пишем сценарий на филм, на който може да ни "откраднат" сюжета.
Ако си от Варна, ако искаш мога да те черпя една бира.