forum.lex.bg

Значи, имаме баба и дядо - съпрузи. Дядото има личен имот, който прехвърля на трето лице срещу издръжка и гледане на него и съпругата му, докато са живи.
Бабата очевидно не е страна по договора, но е трето ползващо се от него лице.
Може ли тя след смъртта на дядото (или пък приживе на дядото) да сключи нов договор с приобретателя на имота, с който да се съгласи да го освободи за в бъдеще напълно от задължението за издръжка и гледане по отношение на нея срещу заплащане на някаква сума пари? П.П. Еднократна сума. Или нещо друго, няма значение какво.

Моето мнение: абсолютно никаква пречка; писмена форма за доказване при новия договор, т.е. не нотариален акт, независимо, че старото задължение е поето с нотариален акт; няма значение, че бабето не е страна по първия договор, важното е, че е кредитор по вземането за грижи и издзръжка.

Понеже се оказа не толкова безспорно, затова.

В случая не става въпрос за сключването на нов договор, а за разваляне на договор за вещни права в/у недвижим имот, което става само по съдебен ред - чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Развалянето може да стане от дядото, докато е жив, или от бабата като наследник.

Развалянето на договора, който засяга вещни права, по волята на едната страна поради неизпълнение на другата страна става само по съдебен ред.

Откъде следва обаче, че двете страни по едно правоотношение не могат по общо съгласие да изменят правоотношението, както си искат? Могат си. Винаги.

Правилно - чл.20а, ал.2 от ЗЗД урежда въпроса за изменение, прекратяване и развалявето на договорите по взаимно съгласие, но когато става въпрос за договори, сключени в нотариална форма, може би в случая за валидновст ще е нужна най-малко писмена форма с нотариална заверка на подписите. Но при неизпълнение - задължително чл.87, ал.3 от ЗЗД.

По отношение на дядото и приобретателя по сделката имаме алеаторен договор във форма на нот.акт, но бабет е трето ползващо се лице и правата й възникват директно в нейната правна сфера. С ДГИ-то й е учредено качеството на кредитор.
Аз също съм на мнение, че няма никаква пречка бабет да сключи нов договор с приобретателя като с него ще се измени само вида на престацията на Дл - datio in solutom, но не и нейния периодичен характер. Това е така, защото между тях двамата има възникнало облигационно отношение.

Допълвам, защото докато пишех Поли е въвела въпрос, по който имам мнение различно от нейното. С вписване на сделката в актовите книги на АВп, правото да се отметне една от двете страни по нея е преклудирано, още повече, че изпълнението по облигационното отношение е започнало. В този случай сме в хипотезата на фингирано потвърждаване от страна на бенефициера. И всичко си заспива.

В случая говорим за третото ползващо се лице - след като е потвърдило, че иска да се ползва, то самото да постигне някаква уговорка с длъжника, променяща досегашните отношения само между тях двамата.
С две думи - има ли право бабата да освободи завинаги длъжника от задължението към самата нея с последваща уговорка? Ако не, кое пречи? За мен е несъмнено, че няма пречка.

neutralen написа:Правилно - чл.20а, ал.2 от ЗЗД урежда въпроса за изменение, прекратяване и развалявето на договорите по взаимно съгласие, но когато става въпрос за договори, сключени в нотариална форма, може би в случая за валидновст ще е нужна най-малко писмена форма с нотариална заверка на подписите. Но при неизпълнение - задължително чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ами не, никъде няма такова изискване.
Съществуват само чл. 18 от ЗЗД, който няма отношение към изменението, и текстът от ГПК, който забранява със свидетели да се доказват изменения в писмени договори.

П.П. Еднократна сума. Или няма значение срещу какво.

Да, мисля, че няма пречка. Дори и да изменят характера на престацията.

Поли, може и да не съм те разбрала правилно, но ето моето мнение. С договора сключен с НА имаме 2 правоотношения - същинското ДГИ между отчуждителя и приобретателя (прехвърля се собственост с/у грижи и издръжка) и поето от приобретятеля задължение към 3-то, неучастващо лице да полага и към него грижи и издръжка. Това си е чиста облигация. Това правоотношение може да бъде изменено, прекратено и т.н. по реда на чл.365 ЗЗД, стига да е спазена обикновената писмена форма. Ако пък бабет е късметлийка и й бъде предложен имот срещу обещаните грижи и издръжка, естествено формата ще е тази по чл.18 ЗЗД.

Както писах и в другата тема - въпросът е от форум, - този род съдебна практика отговаря на въпроса кога изпълнението е точно и кога се допускат отклонения при непроменено задължение за гледане и издръжка, тоест при липса на воля за изменението му поне у едната страна, но не и на въпроса допуска ли се изменение на правоотношението по общата воля на двете страни.
Забранява ли нещо на бабата да се разпорежда с вземането си за гледане и издръжка за в бъдеще, ей това е въпросът.

Отдавна четох тази тема, но все не ми остава време да се включа. Според мен нищо не пречи на обещателя и бенефициера да постигнат извънсъдебна спогодба по силата на чл. 365 от ЗЗД- "С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора." Доколкото трансформирането на задължението за ГИ в пари става по съдебен ред при забава на кредитора, пък било то и до определяем срок /отпадането на пречките е бъдещо несигурно събитие/ то няма никаква пречка да се уреди също чрез спогодба, когато страните желаят доброволно настъпването на тези последици. Има ли пречка издръжката да бъде определяема, а не точно определена? /тя си е такава в самия ДГИ, освен ако не е договорена конкретна сума/.
Друг е въпросът, дали по този начин не се заобикаля продажба? Но ако до този момент са престирани ГИ, възникват още въпроси...