Уважен иск без произнасяне за разноските ?

[neutralen]

От изложените по темата становища, най близко до моето е на portokal. Според мен някои от участниците в дискусията смесват понятията "произнасяне по искането за разноски" с "пресъждане на разноските" - това са две различни неща. Правните норми по своята същност представляват заповеди, предписващи човешкото поведение - какво ни е разрешено, сме задължени, или ни е забранено да извършваме. Това се отнася и за Съда. Видно от чл.81 от ГПК "Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по ИСКАНЕТО за разноски." Очевидно е в случая, че тази разпоредба няма нищо общо нито с чл.80, нито с чл.248 от ГПК - единственото условие е да е направено ИСКАНЕ от някоя от страните по делото. Произнасенето става с отделен диспозитив на решението а не в мотивите. Отказът на Съда да се произнесе по Искането за разноски подлежи на обжалване по общия ред. Чл.80 от ГПК има значение за ПРЕСЪЖДАНЕ на разноските. Чл.248 от ГПК има значение за изменение на Решението в частта за разноските. Посочените в този член срокове са ПРЕКЛУЗИВНИ - с пропускането им се погасява правото за ПРЕСЪЖДАНЕ на разноските, а не правото да се прави ИСКАНЕ за пресъждане на разноските, или да се обжалва решението в тази му част, но искането става неоснователно ако не са спазени разпоредбите на чл.80, респект. чл.248 от ГПК.

[svettoslav]

От изложените по темата становища, най близко до моето е на portokal. Според мен някои от участниците в дискусията смесват понятията "произнасяне по искането за разноски" с "пресъждане на разноските" - това са две различни неща. Правните норми по своята същност представляват заповеди, предписващи човешкото поведение - какво ни е разрешено, сме задължени, или ни е забранено да извършваме. Това се отнася и за Съда. Видно от чл.81 от ГПК "Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по ИСКАНЕТО за разноски." Очевидно е в случая, че тази разпоредба няма нищо общо нито с чл.80, нито с чл.248 от ГПК - единственото условие е да е направено ИСКАНЕ от някоя от страните по делото. Произнасенето става с отделен диспозитив на решението а не в мотивите. Отказът на Съда да се произнесе по Искането за разноски подлежи на обжалване по общия ред. Чл.80 от ГПК има значение за ПРЕСЪЖДАНЕ на разноските. Чл.248 от ГПК има значение за изменение на Решението в частта за разноските. Посочените в този член срокове са ПРЕКЛУЗИВНИ - с пропускането им се погасява правото за ПРЕСЪЖДАНЕ на разноските, а не правото да се прави ИСКАНЕ за пресъждане на разноските, или да се обжалва решението в тази му част, но искането става неоснователно ако не са спазени разпоредбите на чл.80, респект. чл.248 от ГПК.

Няма вече допълване на решението. Щом се касае за въпрос относно разноските-чл.248 ГПК. Без оглед дали е допълване или изменение.
преди време имах едно Р.на ВКС,където се казва,че при единствени разноски-адвокатски хонорар,може и да няма списък. Такъв бил нужен,ако имало и други някакви. По тая логика ако имаш само държавна такса-пак не ти е нужен списък(относно възможността да искаш по чл.248 ГПК).

**Друг въпрос- Простото представяне на списък в с.з.+ вземане отношение по насрещния да речем,замества ли по някакъв особен начин искането? Щото наскоро така стана. Не е поискано във ВЖ.В с.з. се дава,но какво от това. То явно че ако не ги желаеш за какво ли го даваш тоя списък Но пък в крайна сметка дали ще приложиш с въззивната жалба(или ИМ,респ. отговор) или пък после(било с нарочна молба по някое време,като са ти платили или пък в с.з.) има ли някакво значение ? Къде ти е искането в крайна сметка. Или може би пък още по-странно може да се пръкне-че като си представил само доказателства за разноските-не си правил искане,пък ако имаш и списък-все едно си ги искал Някой имал ли е нещо подобно? Касателно представен списък и липса на нарочно формулирано искане(устно-отразено в протокол или писмено).

[svettoslav]

Няма пречка да споделите дори със случай във ваша вреда

[Melly]

......Касателно представен списък и липса на нарочно формулирано искане(устно-отразено в протокол или писмено).

Искане за присъждане на разноски си трЕбе - става дума за обещетение на страната в зависимост от изхода на делото. Изобщо не може да става въпрос тази воля на страна в процеса да се презумира, камо ли да бъде извлечена от фактически или конклудентни нейни действия.
Пиеми, че става въпрос за депозирана ИМ съдържаща обстойно излагане на обстоятелства, депозирани доказателствени искания и т.н, придружена е и с писмени доказателства, но.... липсва петитум. Е, какво да прави съдът. Ами отсФирва ищеца от раз. Всичко си има, но образуваното дело няма предмет. Аналогично съдът ще постъпи и в случай, че не е сезиран с искане за присъждане на разноски - дори и не дължи произнасяне.

[svettoslav]

Може и да не са ги поискали -важното е да ги оспорим!

[ivan_lawyer]

По няколко дела досега, Топлофикация София, не дават списък за разноски. Не се явяват в о.с.з. Съдът присъжда обаче разноски. Сега ясно е, че съдът е петимен към монополите, доколкото са такива - страхова невроза - ако те махнат като съдия - един вид да изтъкнеш заслуги пред съответната голяма Банка, монополка и и така.
Аз това виждам като проблемка. Тоест - в един случай се приема един вид процесуално действие, а в друг случай друго - крис-крос. Царе сме на измъкваниците.
Топлофикация не си дават списък на разноските и не им го отчитат като грешка. Къде е резона ако е едно перо да е без необходимост от разноски, при две пера - да трябва списък.
Това все едно да му кажеш на император Франц-Йозеф да не окоси ливадата.
Има и тълкувателно решение на ВКС, при това си продължаваме да носим сламените шапки и така.


Няма ли списък, няма разноски. Е го - сега ги чекна Топлофикация на темата - щото то верно от мързел не щат да се явяват и си пуснала в исковата молба превентивен списък.

Няма как.
Превантивен списък на разноски не може - нали още не е приключено заседанието. В този смисъл е и ТР на ВКС.

[ivanov_p]

Без да са поискани разноски не се присъждат, ако се присъдят могат да се жалят. Това не пречи в заповедните много състави на СРС да присъждат непоискани разноски.
Списъкът не замества искането, първо искаш да ти присъдят разноските, после даваш списък. Списъкът не е задължителен, може да го дадеш, може и да не го дадеш. Ако не дадеш списък обаче губиш правото да жалиш разноските.
Не знам до колко списъкът може да е преждевременен. Аз давам след всяко заседание, защото на следващото може да не се явя. Ако след представяне на списъка са направени нови разноски, за тях ще действа правилото за непредставен списък.
Топлофикация не я гледайте, защото тя работи по друг ГПК.

[svettoslav]

То с оглед стриктното спазване, явно и в заповедното ти трябва списък, за да си ОК. Щото при 1:100 случая сигурно и там може да пропусне понякога . Няма гаранция че ще допълни ЗИ . А и другата страна взема становище винаги.

[ivanov_p]

Ще минат години и ще дойде време всички градски съдии да научат закона. Издадената ЗИ се изпраща и на заявителя! В СРС това се прави от 15-20% от съставите, в провинцията от повечето. Като получиш ЗИ четеш и ако има нещо пропуснато правиш искане. В СРС много състави не изпращат и разпореждането, само съобщение с месечен срок да внесеш иск и трябва да вземеш делото и да препишеш ЗИ, за да знаеш за какво да пускаш иск. В провинцията няма как да ходиш и затова го пускаш по заявлението, а ако в ЗИ е пропуснато нещо или има грешка почва менкане на съобщения и губиш 7-8 месеца.

[emelan]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС

„1. СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ ЗА АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ СЕ ПРИСЪЖДАТ, КОГАТО СТРАНАТА Е ЗАПЛАТИЛА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО.“

„Общото събрание на гражданска и на търговска колегия, за да се произнесе, съобрази следното:
1. По поставения въпрос са формирани две становища. Според едното, след като чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, да се заплащат съразмерно с уважената част от иска, то условие за присъждането им е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено. Според другото становище, достатъчно е наличието на съгласие между договарящите се страни, за да се считат разноските за адвокатска защита дължими.
Общото събрание на гражданска и търговска колегия приема за правилно първото становище.
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване...“
„... Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.“