forum.lex.bg

Здравейте !

Искам да попитам някой запознат за следното: кой е материалния интерес върху който се събира пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ ? Според мен е очертания в изпълнителния лист, но ЧСИ я е пресметнал и върху безумен адвокатски хонорар от 4000 лева и върху неговата изчислена по описаната точка пропорционална сума, като след като си я е изчислил пак си е начислил още веднъж такса върху нея? Аз естествено обжалвам и за други незаконосъобразни действия, тъй като освен това ЧСИ се удовлетвори от сметките на клиента два дни преди да получи поканата за доброволно изпълнение .Да не говорим , че дори не е местно компетентен да извършва действията, като и това обжалвам. Също така искам да попитам какъв е срока , в който ЧСИ е длъжен да изпрати жалбата на Окръжен съд след като я получи? Не мога да намеря никъде такъв. Благодаря Ви предварително:)

В материалния интерес влизат и лихвите и разноските, защото нали все пак ЧСИ-то събира цялото вземане на взискателя, в което влизат главница, лихви и разноски. Естествено, че ще си начисли т. 26 върху всичко. А каква е тази такса, която сте написали, че още веднъж е начислена, не става ясно.
Обжалването на таксите е недопустимо, явно не сте много в час с изпълнителния процес, но хипотезите на обжалване действията на ЧСИ са numerus clausus и освен това се отнасят само до изпълнителни действия. Начисляването на такси не е сред тях. Какво значи "ЧСИ се удовлетвори от сметките на клиента преди получаване на поканата за доброволно изпълнение" - няма тук незаконосъобразно действие, ЧСИ-то просто няма право да извършва разпределение преди да е изтекъл този срок, но може да налага всички обезпечителни мерки и те естествено банките са му превели сумите.
Какви действия обжалвате за липса на местна компетентност? Надали ЧСИ-то е тръгнал да прави описи в други населени места. Ако имате предвид запори на банкови сметки и т.н. откажете се от тази идея
За срока, няма такъв срок. Ако се бави - молба за определяна на подходящ срок. Общо взето единственият ви път за защита, може би, е да искате намаляне на адвокатския хонорар поради прекомерност.

Първо, по случай днешният 24-ти май се научете да пишете грамотно!
А относно факта, че сте стигнали до ЧСИ - научете се да си плащате задълженията навреме! В действията на въпросния съдебен изпълнител няма нищо незаконосъобразно!

Благодаря за отговора chadel. Имах в предвид следното: ЧСИ има да събира 30000 лева, включва още 4 000 лева адвокатски хонорар, включва си и да кажем 2460 такса по т.26 от Тарифата и като събере всичко това си образува материален интерес върху който пак си начислява такса по т.26. Също така дори така събрано, общия материален интерес пак е по малък от този , който си го е изчислил ЧСИ-то. До тук това. Т.е. ясно ми е, че не влиза в кръга на обжалваните действия, може би накрая ще се стигне и до иск по чл.45 от ЗЗД, но аз ще си го пиша и него.Относно местната компетентност, случаят е следния: и взискателят и длъжникът са със седалище и адрес на управление гр. Бургас, а ЧСИ-то е с район Софийски Градски Съд. Сметките на длъжника са в банки с клонове, чийто седалища и адрес на управление са съответно Бургас. Ние желаехме да изплатим доброволно 30000 лева, като взискателя го е споделил с ЧСИ-то , но той естествено не приел, щото иначе как ще си вземе таксата!
Относно поканата, ЧСИ-то няма право да пристъпва към принудително изпълнение, преди да изтече двуседмичния срок. Да налага запори да, но да събира суми не! Именно тук идва тънкия момент с таксата, която ако се заплати доброволно, задължението не се дължи на ЧСИ.(В този см. е и съдебната практика, както и учебника на Л.Корнезов, том втори , стр.248). Дали е добра идея да се направя на неразбрала и да пратя жалбата до СГС директно и той да го препраща, или....все тая със срока?
Относно Ralinko, когато не знаеш какво да кажеш, по добре си мълчи за да не изглежда толкова гротеска простотата ти.

Брррр, настръхнах! Имате късмет, че не съм аз това ЧСИ, чиито действия толкова упорито сте решили да жалите. От сега Ви казвам - спестете си го! Не че и този съвет заслужавате, но все пак - да видите, че и работещите при ЧСИ, както и самите ЧСИ, са хора

Свещичка ще запаля утре за този голям късмет ...Направо треперя, но от нетърпение да си пусна жалбата и после иска.

И двете - недопустими и неоснователни

Не смятам да споря с теб, явно е , че дори и да работиш при ЧСИ, някои неща не са ти съвсем ясни. По скоро голям късмет вадя, че не ти ще си съдията в СГС
Защото не мога да се сетя дали адвокатския хонорар или грешната такса е недопустима? От декември мога да жаля постановлението за разноските, а очевидно че там влизат те, така както са ми записани в ПДИ- то. А дали са основателни, едва ли ти си човека, който може да каже, най-малкото с оглед незнанието ти на фактическата обстановка. Впрочем страшно много решения изчетах, които са в този смисъл и твоето рядко некомпетентно мнение не ме интересува. Въпросите ми бяха два и колегата преди теб беше така любезен да ми отговори.

Успех! И продължавай да палиш свещи, друго няма да те спаси

Начисляването на т. 26 върху т. 26, разбира се не е законосъобразно, но ми се струва, колега, че пътят за защита е друг, защото така ще бъде отхвърлена жалбата като недопустима. Правилно сте се ориентирали за иск за вреди или евентуално неоснователно обогатяване (ако успеете да докажете по-големи вреди - още по-добре, разбира се). Всичко това може да гарнирате и с една жалба до Инспектората

Не можах да ви разбера следната мисъл: "Именно тук идва тънкия момент с таксата, която ако се заплати доброволно, задължението не се дължи на ЧСИ". Може би сте имали предвид обратното - задължението към взискателя ако се плати, че такса не се дължи?!
В обратния смисъл, обаче, е Решение № 640/04.10.2010, 4 ГО на ВКС, съгласно което такса се дължи, независимо дали сумата е преведена на ЧСИ или директно на взискателя.
Относно местната компетентност, чл. 20 ТЗ и чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК мисля не оставят място за съмнение, че обезпечителни мерки могат да се налагат и по седалище на 3-тото задължено лице, като компетентността по седалището на клона е факултативна. Пък и доколкото ми е известно, всички банки обработват запорите по своите седалища.
Досежно въпросът дали ЧСИ има право да събира пари преди да изтече двуседмичния срок за доброволно изпълнение: чл. 507 ГПК вр. с чл. 508, ал. 3 ГПК - очевидно, че е възможно сумите или вещите да пристигнат преди двуседмичния срок за доброволно изпълнение да е изтекъл и това се случва в практиката ежедневно. Както споменах в предното мнение, докато не изтече срокът, ЧСИ няма право единствено да извършва изпълнителни действия: да прави разпределение, да насрочва опис, публична продажба и т.н.

Успех и дръжте ни в течение за развитието на случая

1. Интересът, върху който се изчислява т. 26, включва задълженията по изп. лист+разноските по изпълнението, но без таксите (авансови и пропорционални).
2. Запорът на банковите сметки е допустим, ако ЧСИ е са район на действие СГС, а за Сосиете Женерал Експресбанк и Регионална инвестиционна банка - Варненски Окр. съд.
3. Законът изисква ПДИ и запорът да са изпратени едновременно, но не и получени едновременно. Възможно е първо да се наложи запорът и след това да се връчи ПДИ, но в срока за доброволно изпълнение ЧСИ няма право да разпределя сумите, още повече, че с оглед разпоредбата на чл. 191 ДОПК няма право да го прави преди да дойде удостоверението от НАП.
4. Пропорционалната такса на ЧСИ се дължи дори и задължението да е платено доброволно в срока за доброволно изпълнение. Обратното важи за ДСИ, при които в този случай такса не се дължи.
5. Постановлението за разноски подлежи на обжалване от последните изменения на ГПК от декември 2010г.

Относно двойното начисляване на т. 26 ми се струва, че в случая не е много ясно дали в действителност е така. Вие как решихте, че е начислена т. 26 върху т. 26? Повечето ЧСИ посочват "неолихвяема сума в размер на...", която включва много неща - и лихви (по ИЛ), и авансови такси...При дълг по ИЛ 30000 лв. и адв. хонорар още 4000 лв. пропорционалната такса възлиза на 2718 лева (с ДДС), което е дори повече от посочената от вас 2460 лв. Според мен Вие бъркате авансовата с пропорционалната такса, но както и да е, това в крайна сметка съдът ще го каже. На мен ми звучи парадоксално да се начислява такса върху самата себе си - не виждам как ще стане това на практика. Според мен трябва много внимателно да премислите нещата, преди да тръгнете на обжалване.

Калахан, какво искаш да кажеш, че в Сосиете Женерал софийските ЧСИ-та не могат да налагат запори? Налагат и още как А провинциалните ЧСИ-та кво правят като няма седалища в техния район на действие?

Благодаря Ви за разясненията. Едната сметка беше в Сосиете Женерал Експресбанк, но ЧСИ с район на действие СГС я запорира и му беше преведена цялата сума. Основния проблем при нас е първо високия адвокатски хонорар и таксата, която според мен не е изчислена правилно.Всичко останало дори и незаконосъобразно не е голяма болка, макар че аз и него ще жаля, пък ще видим.Както един колега обича да казва: "Жалете всичко, защото това си е опит" Все пак ние не отказваме да си платим, но не и да плащаме някакви нереални разноски. Днес пуснах жалбата, пък каквото сабя покаже Относно таксата, то точната е следната: По ИЛ: 26321,81лева; лихви 2246, 80 лева; 2121, 78 лева разноски по делото. По ПДИ към тях са добавени още 6641, 40 лева , от тях 4000 лева адв.хонорар и 2641,40 лева такса, (като 2461,40 е пропорционалната такса и 180 лева авансовата) и 528,28 лева ДДС към пропорционалната такса. В сметката на ЧСИ пише , че пропорционалната такса е изчислена върху интерес от 37273,19 лева. Незнам как го е получил този интерес . Ще видим, каквото съдията каже. Ще Ви държа в течение.

Математика се учи в първи клас. А вие как сте я изкласили до висше мисля, че се досещам. При мен сметките по това, което сте написали, си излизат съвсем точно. Колегата kalahan 2008 ви е обяснил как се формира материалния интерес, върху който се изчислява т. 26. А при такова задължение начислените такси дори са ви малко! На вземане от 30 000 вие какъв хонорар щяхте да си напишете?

Колега или не - Ралинко, седя и се чудя от къде у Вас тая нескрита злоба и ярост и тези постоянни квалификации още от първия пост и то без да познаваш хората? Тъкмо се почувствах привелигирована, но след като разгледах и другите Ви коментари по различни постове, осъзнавам че отношението Ви се дължи по скоро на личностен проблем: балкански манталитет , изразен до краен предел; недооценена в работата и живота личност , която от всеки пост крещи " моля обърнете ми внимание" или просто по сериозен проблем в следствие на ежедневния стрес.....При всички положения (както Вие се изразихте в един по горен пост) , моля обърнете си внимание - безплатен съвет, който Вие не заслужавате, ама ...хайде от мен да мине. Лек и ползотворен ден !

chadel написа:Калахан, какво искаш да кажеш, че в Сосиете Женерал софийските ЧСИ-та не могат да налагат запори? Налагат и още как А провинциалните ЧСИ-та кво правят като няма седалища в техния район на действие?

В случая длъжникът е от Бургас (доколкото разбрах), така че има нарушение на местната подсъдност, ако адресът на длъжника е в Бургас, ЧСИ е в София, а банката - във Варна.
Отделен е въпросът, че местната подсъдност е само относителна процесуалнапредпоставка, а не абсолютна, освен това законът не предвижда способ за защита на длъжника в случай на нарушена местна подсъдност.
arizina, по мои сметки ЧСИ действително е изчислил неправилно пропорционалната такса, но...неговата е по-малка, отколкото би трябвало
За адв. хонорар - както знаете, ЧСИ не може служебно да намалява хонорара, трябва да се възрази

В съдебните решения редовно съда приема, че след като ЧСИ може да приеме даден размер на адвокатски хонорар, то той би могъл и да го намали по молба на взискателя. А относно таксата, не знам как точно я изчислявате за да се събере точно тази сума като материаленинтерес, но аз явно не успявам да стигна до нея. Винаги има някакви разминавания. Може и повече да е, но със сигурност не е правилна. А като се намали адвокатския хонорар , то и тя ще намалее. Ще видим, аз ще направя каквото трябва пък резултата ще се види в последствие.

arizina написа:В съдебните решения редовно съда приема, че след като ЧСИ може да приеме даден размер на адвокатски хонорар, то той би могъл и да го намали по молба на взискателя.

Е, ако взискателят го поиска - да. Но това досега не сте го казвали.

arizina написа:А относно таксата, не знам как точно я изчислявате за да се събере точно тази сума като материаленинтерес, но аз явно не успявам да стигна до нея.

Как се изчислява - много просто:

arizina написа:По ИЛ: 26321,81лева; лихви 2246, 80 лева; 2121, 78 лева разноски по делото.

Значи общо - 30690.39 лв. Добавяме и адв. хонорар (4000 лв.) и получаваме 34690.39 лв. материален интерес.
Ето ви един калкулатор да си смятате т. 26, но без ДДС:
http://www.madzharova.com/rates.php?pid=4&lang=bg
Получаваме - 2306.42 лв. (без ДДС), с ДДС - 2767.70 лв.

Е, да, имах такава молба на която не получих отговор:? Дори съвсем любезно няколко пъти звънях на ЧСИ-то за да разговаряме нормално и естествено, ако имаме неясноти около плащането да ги изясним, а и да уточним нещата за евентуално доброволно плащане. Първият път след като разговаря с него, секретарката му ни обясни, че той е ангажиран, а следващите два пъти направо ми даде имейл - ако съм искала там да съм му пишела Е, как да се разбера с такъв човек??? Та такива ми ти работи....хора разни
П.С. Благодаря за калкулатора

Между другото ето едно решение за обжалване на местна подсъдност от длъжник на основание чл. 435 от ГПК:

Решение № 180 от 15.12.2009 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 367/2009 г.
чл. 129 ГПК

чл. 324 ГПК

чл. 426 ГПК

чл. 427, ал. 1 ГПК

чл. 435 ГПК

чл. 437, ал. 4, изр. посл. ГПК

§ 3 от ПЗР на ЗЧСИ
Компетентен да извършва действия по принудително изпълнение е съдебният изпълнител, в района на който се намират движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението.





Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба от община Н., чрез кмета И. В., против неправилни действия на Частен съдебен изпълнител рег. № ххх, район на действие КОС. Сочи се в жалбата, че действието по образуване на изп. д. № 972/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С. рег. № ххх, с район на действие-Окръжен съд, гр. Кърджали, е незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на нормата на чл. 427 от ГПК. Твърди се, че частният съдебен изпълнител е нарушил правилата на местната компетентност определена в чл. 427 от ГПК и е образувал изп. д. № № 972/2009 г., въпреки че по силата на чл. 427 от ГПК изпълнителните действия подлежали на извършване от друг съдебен изпълнител. Районът на действие на ЧСИ Р. С. рег. № ххх бил територията на Окръжен съд- Кърджали, и като е образувал и водил изп. д. № 972/2009 г., ЧСИ излезнал извън своята компетенция и извън своя район на действие. Сочи, че по силата на чл. 427, ал. 1 от ГПК компетентен да извършва действия по принудително изпълнение е съдебният изпълнител, в района на който се намират движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението. Принудителното изпълнение по горното изпълнително дело било насочено срещу длъжник Община Н., със седалище и адрес на управление гр. Н. Както взискателят, така и длъжникът, а също и предметът на изпълнителното дело № 972/2009 г. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението, не били в района на действие на Частен съдебен изпълнител рег. № ххх, поради което ЧСИ Р. С. не разполагал с правомощия да образува пред себе си изп. д. № 972/2009 г.

Моли съда да постановите съдебен акт, с който отмени действията на Частен съдебен изпълнител рег. № ххх с район на действие Окръжен съд - гр. Кърджали, по изпълнително дело № 972/2009, а именно: постановления за образуване на изпълнителното дело в противоречие с чл. 427 от ГПК. Жалбодателят е направил особено искане - да бъдат спрени действията на частния съдебен изпълнител до влизане в сила на решението на съда.

В законоустановения срок възражение от взискателя по посоченото изпълнително дело, и ответник по жалбата, не е постъпило.

Частният съдебен изпълнител Р. С. е представил писмени обяснения съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 3, предл. последно от ГПК, в които сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

По допустимостта на жалбата - не може да се възприемат съображенията на частния съдебен изпълнител, че подадената жалба е процесуално недопустима, поради това, че обжалваните действия не попадали в хипотезата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. След като на 29.10.2009 г. държавният съдебен изпълнител при РС-Златоград е прекратил изп. д. № 13/09 г. по описа на същия съд, и е изпратил делото, на осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на ЧСИ с район на действие ОС-Кърджали, частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително производство като продължение на изп. д. № 13/09 г. на РС-Златоград, и е извършил действия по изпълнението. В едно такова производство съдът следва да прецени при образуването на изпълнителното производство от частния съдебен изпълнител Р. С. налице ли са изискванията на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ и на чл. 427 от ГПК, и правилно ли е образувано производството при ЧСИ с район на действие ОС-Кърджали. По изложените съображения, окръжният съд счита, че процесната жалба е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По съществото на спора - жалбата е основателна, поради което следва да се отмени атакувано то действие на частния съдебен изпълнител Р. С., рег. № ххх, район на действие Кърджалийски окръжен съд, по изп. дело № 972/2009 г. по описа на същия, изразяващо се в образуване на изпълнителното производство.

Съображенията на съда за това са следните:

Пред ДСИ при РС-Златоград е била депозирана молба от "Ю. " О., Г. за образуване на изпълнително дело срещу община Н., на основание изпълнителен лист № 72 от 11.02.2009 г., издаден по Заповед № 337/30.12.2008 г. по дело № 190 по описа за 2008 г. на РС-Златоград. В молбата е посочен способ за принудително изпълнение-запор на банковата сметка на община Н.

Държавният съдебен изпълнител е образувал изп. дело № 13/2009 г., изпратил е до длъжника-община Неделино покана за доброволно изпълнение, извършил е и други действия по изпълнението.

На 29.10.2009 г. държавният съдебен изпълнител И. К. е съставил протокол "на осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, във вр. с чл. 324 от ГПК" за възлагане и предаване, с който е прекратил производството по изп. дело 13/2009 г. Със съобщение изх. № 1390/30.10.2009 г. делото е изпратено до Р. С., ЧСИ с рег. № ххх, гр. Кърджали, отново на "осн. § 3 от ПЗР на ЗЧСИ, във вр. с чл. 324 от ГПК". В съобщението се описва подадена молба с вх. № 1578/28.10.2009 г. от "Ю. " О., Г., взискател, за възлагане на висящо изпълнително дело № 13/2009 г. В съобщението е посочено, че делото, което се изпраща на ЧСИ Р. С. съдържа 19 листа. Делото е получено от ЧСИ Р. С. на 03.12.2009 г. и същият е предприел незабавни действия по него, като е образувал изпълнително дело № 972 от същата дата. Извършени са и други действия по изпълнението.

От приложените по настоящото дело изп. д. № 13/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Златоград и изп. д. № 972/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № ххх, гр. Кърджали се установява, че по сметките на длъжника-община Н. в различни банки е бил наложен запор, без субсидии от републиканския бюджет. ЧСИ е извършил по искане на взискателя проучване на банковите сметки, движимите вещи и недвижимите имоти на длъжника; наложен е запор върху всички банкови сметки на длъжника в различни банки, извън случаите на чл. 520 от ГПК /извънбюджетни банкови сметки/.

На базата на тези данни, окръжният съд намира атакуваното действие на частен съдебен Р. С. с рег. № ххх, гр. Кърджали - образуване на изп. дело № 972/2009 г. за незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На първо място, за да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на висящо изпълнително производство, е необходимо това да стане по молба на взискателя. И двете изпълнителни дела - изп. д. № 13/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Златоград, и изп. д. № 972/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № ххх, гр. Кърджали, приложени като заверени ксерокопия по делото, са описани подробно. Първото от тях е било прономеровано, прошнуровано и подпечатано с печата на ДСИ при РС-Златоград преди прекратяването му на 29.10.2009 г., и в описаните в него 19л. съдържание не се съдържа такава молба за възлагане. Впрочем, от данните по настоящото дело безспорно се установява, че по нито едно от двете дела не се съдържа молба от взискателя по § 3 от ПЗР на ЗЧСИ за възлагане на делото на изпълнител ЧСИ с рег. № ххх, гр. Кърджали, а това е първа и основна предпоставка за предприемане на действия по § 3 от ПЗР на ЗЧСИ.

На следващо място, следвало е ЧСИ, на когото е изпратено делото да прецени местната си компетентност. По принцип, изпълнителното производство започва въз основа на писмена молба, подадена при съобразяване правилата на чл. 427 от ГПК. Като е образувал изп. дело № 972/2009 г., ЧСИ Р. С. с рег. № ххх не е преценил, че делото не му е местно подсъдно.

В обясненията на същия, дадени по повод процесната жалба, се излага, че взискателят бил поискал пълно проучване за движими вещи и недвижими имоти на територията на Р. България, собственост на длъжника община Неделино и че на територията на Кърджалийски окръжен съд частният съдебен изпълнител можел да установява наличието на банкови сметки и др. движими вещи, собственост на община З. /съдът намира, че се касае за техническа грешка при изписването на общината - З., вместо Н. - стр. 3 от писмените обяснения/; както и че било общоизвестно, че запори върху движими вещи и възбрани върху недвижими имоти частният съдебен изпълнител можел да налага на територията на Р. България. Не бил извършвал същински принудителни изпълнителни действия в район, в който не се простирала неговата компетентност. Т. е. навеждат се доводи, че частният съдебен извършител бил извършил единствено действия по проучване, а не същински принудителни изпълнителни действия.

Съдът обаче намира, че в конкретния случай не се касае до извършване на отделни действия по възлагане - проучване на сметки, имоти и т. н., а за образуване на изпълнително производство по възлагане от взискателя. Разбира се, съдът не може да прецени дали такава е била волята на взискателя по делото /поради липса на молба в този смисъл, както бе казано по-горе/. Неправилно и незаконосъбразно държавният съдебен изпълнител е изпратил делото на съдебен изпълнител от друг съдебен район, комуто делото не е местно подсъдно, но това действие не подлежи на проверка и контрол от настоящия съд. Следвало е обаче съдебният изпълнител, на когото делото е било изпратено, да извърши проверка на редовността на молбата по чл. 129 от
ГПК /по аргумент от чл. 426 от ГПК/, както и да прецени дали е компетентен, съобразно нормата на чл. 427 от ГПК. Като е нарушил правилата за местната компетентност при образуване на изп. дело № 972/2009 г., ЧСИ Р. С. е опорочил производството; съответно и извършените по него действия също са незаконосъобразни.

С оглед изложеното, следва да се отменят действията на ЧСИ Р. С. с рег. № ххх, гр. Кърджали по образуването и воденето на изп. дело № 972/2009 г. по описа на същия.

Предвид разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. последно, настоящото решение е окончателно, поради което съдът не следва да се произнася по искането на жалбодателя за спиране на изпълнителните действия по изп. дело № 972/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С.

Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отменя всички действия на ЧСИ Р. С. с рег. № ххх, гр. Кърджали с район на действие Кърджалийски окръжен съд, по образуването и воденето на изп. дело № 972/2009 г. по описа на същия.

Решението е окончателно.