forum.lex.bg

http://www.vks.bg/Dela/2013-02-%D0%9E%D ... %D0%B5.pdf

Излезе ..

Прави впечатление веднага т. 10 от текста, особено мотивите.

Дава се окончателен вариант на дълго обсъжданата хипотеза, която тревожеше няколко поколения юристи.
Редно беше да се съобразят динамичните времена, особено при кредитирането и реквизирането.

Длъжникът трябва бързо да чисти кредитното си досие, особено при наличието на публичност относно висящите му изпълнителни дела. Така оборота не страда - длъжникът веднага е на линия за нов кредит.

Тънки моменти има. Например прословутият чл. 18 ЗЧСИ. Горе-долу е преодолимо, по логиката на мотивите в тълкувателното.

Какво правим с чистата хипотеза на перемция, не става ясно, но ВКС не може и да си делегира повече инициатива от това. Перемция без да се търси давностно производство. Най-вероятно ГПК няма да бъде променен, докато не натиснат отнякъде евро-институциите.

Точка 10. повтаря 1 към 1 всички мои тези, писани в този сайт против прословутото ППВС № 3/1980 г. Просто "copy - paste".

Относно т. 10 ВКС е нарушил грубо закона и правилата на тълкуване. Няма тълкуване срещу закон. В закона е написано, че производството спира давността и с това се свършва. В момента имаме каша, при която при спряна давност същата тече. За съжаление това е поредния случай на законотворчество от ВКС, което му е забранено и по Конституция.
По същество не се отменя старо ТР, а изпълнителното производство се вади от съдебното и му се придава самостоятелен статус с различни общи правила. Нещо повече, отрича се въобще съществуването на изпълнителното производство като единно процесуално действие и се заменя от отделни актове на взискателя.

Тълкуването на закони не е най-силната ти страна. В кой закон си прочел че "производството спира давността"

Колеги как бихте коментирали по т.3,относно запор върху трудовото възнагражение,по правилата на чл.446 ГПК след като извадим минималната работна заплата или запор върху цялото възнаграждение?

Отменя се Тълкувателното от 80 година. Което си беше доста тенденциозно - има смисъл такава наредба при определени житейски времена.

80-те години - това са хладилниците "МРАЗ", цветните телевизори, разни такива позабравени неща.

Подкрепям премахването на старото тълкувателно, доколкото беше почти административна намеса.
Впрочем няма какво да го гъдулкаме новото решение - задължителна работа се явява.

Отговарям на по-първите коментари.

В чл. 115 ЗЗД го пише. Няма как производството по вадене на изп.лист и изпълнителното да са приравнени на съдебно производство и в същото време при едното да не тече давност, при другото да тече. С решението се закрива изпълнителното производство като отделна част от процеса и се свежда до еднократни действия на взискателя.

Аз пак питам как тече "нетечаща" давност? Може да тече само ако изпълнителното производство не е съдебно такова. Ако ВКС смята така трябва да го обяви, което би било по-логично отколкото бръщолевенията които са написали по тази точка. Отделно трябва да се премахне определената двугодишна давност към нищото, каквото вече представлява изпълнителното производство и да остане само общата 5 годишна от последното изпълнително действие, колкото трябва да седи делото при СИ, защото двугодишната вече губи всякакъв смисъл и има само счетоводно значение, да се натовари взискателят с плащането на нови такси.

Не се зачетох и в решенията за тригодишната давност по двеста и нещо от стария ГПК, но мернах, че хем в Конституцията нямало извънредни съдилища, хем производството по вадене на ИЛ не било съдебно, защото длъжникът не знаел (което е правилен довод), но не е обяснено как давността продължава да е три годишна и след разбирането за нея от длъжника след връчването на ИЛ от СИ? На практика ако длъжникът не възрази, т.е. признае вземането, се обзавежда с екстра като 3 годишна давност, но ако не признае вземането и възрази може да бъде наказан с пет годишна в последващия процес. Да не говорим за недоразумението да извадиш ИЛ с три годишна давност, напр. при изтичане на една година от издаването на ЗЗ, при положение, че ако не го направиш имаш общо 5 години давност по ЗЗ, две оставащи + 3 по 534 ТЗ.

Здравейте,
мога ли да помоля за разяснение на т.3 от решението? След като категорично МРЗ е несеквестируема съгласно чл.446, ал.1 от ГПК как трябва да се изчислява сума по запор /хипотетично, лице без деца получава възнаграждение, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски в размер на 580лв/:
вариант 1. Както до сега - 1/3 от възнаграждението
вариант 2. 1/3 от секвестируемата част на възнаграждението
друг вариант...
Благодаря предварително за отделеното време!!!

Взимат ти 1/3 или колкото е писано, до минималната заплата. От 580 ти взимат 193.33 лв. и ти остават повече от мин. заплата. Ако получаваше 450 лв. щеше да дължиш 150 лв., но могат да ти вземат от тях до мин заплата от 320 лв., т.е ще ти вземат не 150 лв., а 130 лв. Тук не смятам вноските по осигуряване и данъци, с тях ще ти ги смята СИ с компютъра, говоря по принцип.

Тук вината не е на ВКС, а на законодателят, защото никой не пита взискателят дали работи или не и дали някой му осигурява минимална заплата. На практика правият е без стотинка, а кривият трябва задължително да е защитен до 340 лв. и то без удръжките. Като сложим и удръжките несеквестируемата заплата вероятно ще мине 450-470 лв., т.е. на 1/3 от работещите и 70-80% от пенсионерите не може да се вземе нищо.

ivanov_p благодаря Ви за разяснението!

viewtopic.php?f=27&t=43162&start=100
Това което съм писал по темата е от 2012 г. Все пак прочетете всички страници от 6 до 9 и сравнете с т.10 на Тълкователното решение по ТД № 2/2013 г. Ще откриете поразяващи съвпадения 1 към 1, но аз не съм докладчика по делото, това както се вижда е г-н Б. Белазелков

И в този ред на мисли тече ли давност, когато изпълнението е спряно по искане на взискателя или по силата на закона?
Едната глупост се компенсира с друга, възбраната и всички запори се признават за изпълнителни действия. Възбраната обаче никога не е била такова и няма причина да бъде, както и някой запори, напр. на ППС. Събирането на документи и справки не е ИД, но изцяло обслужва изпълнението, плащат се такси, ЧСИ действа, а според ВКС през това време тече давност?!? Това на каква правна логика е подчинено? Те не прекъсват давността и от тях не тече нова и точно за това изпълнението спира давността за определен срок.
Имахме едно подредено и логично процесуално действие - изпълнението, където нещата следваха своя разумен ред в цялостно производство, това се замени от една каша при която всяко изпълнително действие е само за себе си, откъснато от съпътстващите го действия на ЧСИ. Единственото разумно при това положение е да отпадне перемпцията и двугодишния срок за изпълнение, които изцяло губят смисъл, а производството да се прекратява при настъпване на абсолютната давност, 5 години след последното изп. действие. След това ТР перемпцията е вече метод за финансова глоба на взискателя, а оттам и на длъжника, без никакво друго отношение към процеса и е по-добре да се замени с нарочна глоба, която да се налага на взискателят, ако не предприеме нови действия в продължение на 2 години, щом това е целта на закона според ВКС. Така ще намажат и студентите, защото ще учат една глупост по-малко.

Някои взискатели може платят доста солена "глоба"....."Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право"
Има много дела,които е трябвало да бъдат прекратени по 433 при които след изтичане на 2-год. срок има извършени ИД и събрани пари.Така длъжникът може да поиска от взискателя да върне с лихвите и таксите събраните по "обезсилените по право" ИД и съда ще му ги присъди.
Взискателят от своя страна следва да предяви иск към МП за причинените щети.Голям хаос може да стане.

Според мен е наложително приетите решения на ВС да могат да се отменят от ментето ВКС само с три последователни решения, приети без особени мнения.
В конкретния случай трябва да се произнесе НС с нови норми, които да въведат ред, както и да се приеме нарочна текст забраняващ на ВКС да се произнася по неща, които нито разбира, нито са от негова компетенция - дописване на закони.
Тук въобще не е проблем срока - каквото се качи това возим, а поредното създаване на законодателство от ВКС и игнориране на смисъла на закона, изразен в авторското му тълкуване от НС. Никъде не се прочете и ред от протоколите на НС, за да се разбере какъв смисъл е вложен в тях от законодателят, а той не е такъв, какъвто ни се представя в решението по т.10.
Поразиите от това решение ще започнат да излизат веднага и днес, в тази тема, а и в другата, са посочени неща, до които рано или късно се стига след като си представиш производството. Ще излизат още много и всички в услуга на професионалните длъжници - 5-6 хиляди мошеници подвизаващи се из страната и в ущърб на редовите длъжници, станали такива по стечение на обстоятелствата. Скъпоплатени изп.действия ще валят срещу тях, а Мая манолова ще се тюхка как един дълг от 6 лв. станал 4 хиляди. Ами станал, през година-две по 522 лв. за банки, през няколко месеца описи, става.

За пореден път ще кажа: В тази страна събирането на дългове с химикалка е към своя залез!

Мая манолова ще се тюхка как един дълг от 6 лв. станал 4 хиляди. Ами станал, през година-две по 522 лв. за банки, през няколко месеца описи, става.

Почти Първо в началото на делото 522 за банки. После там където няма сметки нали не се брои за валидно изпълнително действие. Примерно ще останат 3 банки (в които ако няма авоари броят ли се за валидни изп.действия?). След година и половина (примерно) вдигаме запорите на трите банки (щото не може повторно да наложиш запор, който вече си наложил) и ги налагаме отново (в случай, че вече няма сметка там наново 522 лв за да уцелим) и така един дълг. По този начин се получава следното - имам ИЛ за 1000 лв
- образуване и пди - 48 лв
- разноски в изп. производство - 200 лв адвокатски за образуване на делото
- разноски в изп. производство за процесуално представителство на адвоката - по наредбата пак
- 522 лв запор на всички банки (щото трябва да уцелим банка за да са ни годни мерките)
- със законната лихва за 2 г. ако няма никакви или малко постъпления ..
- след 18 или 20 месеца - вдигане и налагане отново на запорите - за да може пак да имаме валидни изп.д-вия - между 18 и 522 лв

- накрая на втората година ако постъпи от някъде някоя сумичка ще имаме един дълг около 2000 и няколко лева без да се брои т. 26 от тарифата както и други справки които може все пак да са възложени.

Не разбирам съвсем т. 3 от решението ... даже въпроса не го разбирам мн добре ...

Текстът

Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК

ще подгони кредиторите към ЧСИ.Освен това не видях в ТР дали остава практиката,ако има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ Изп.Д да не се прекратява по чл.433(1)т.8,въпреки,че ЧСИ не е предприел ИД в продължение на 2 год.
И щом образуването на Изп. Дело не е Изп.Действие,то значи ако Длъжника няма секвестеруемо имущество(не може да се осъществи Действие,което да доведе то парични постъпления за да бъде признато за ИД) след 5 години по молба на Д,съдът ще обезсили ИЛ поради изтекла давност и К вече няма да може да си събере събере вземането.Май отново бухалката ще замени химикалката.

Чл. 18 ЗЧСИ е в по-нисък по ранг от кодекса - ГПК.
Какъв е смисъла от 18-ти чл. Една свобода на ЧСИ да действа и да пристъпва към изпълнение. Икономия на привикване до кантората и т.н., за да се овластява за всяко действие.

ГПК говори за поискване. То тогава чл. 18 ЗЧСИ какво предполага. Вечно състояние на поискване. Няма нужда от тълкуване. Това едва ли е идеята на законодателя. На практика и при чл. 18 взискателя е поискал само един път - но на всичко възможно. Делегация на всички права. Но едва ли се дерогира чл. 433 т. 8 ГПК.

От друга страна ВКС казва - давността тече от последното изпълнително действие. Така че, дори и овластен по чл. 18 ЗЧСИ, съдебният изпълнител все пак трябва да извърши нещо. ЧСИ-то се блокира поради липса на такси, като си измива ръцете с чл. 18 ЗЧСИ. Изобщо противно тълкуване е тълкуване против закона, който иска разтоварване от излишни дела. На практика всеки може да бъде закрепостен за вечни времена към изпълнително дело. Ако не се извършват изпълнителни действия и не постъпват суми, то за какво е да виси в неизвестност и безконечно изпълнително дело.

Едва ли е такава идеята на законодателя,ама на практика е така.В чл. 433,ал.1,т.8 е казано " Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка."Не е споменат ЧСИ.....А и защо е тази неравнопоставеност между делата за издръжка и останалите Значили,че взискателя на всеки 2 год. независимо дали ЧСИ извършва изпълн. дйствия трябва да поисква извършването им.Ако пък ЧСИ,на който е възложено да определя начина на изпълнението,не предприеме ИД,то тогава той ще трябва да прекрати Изп. Дело и да покани Взискателя да плати за образуването на ново(което пък пак не спира 5годишната давност)...

В чл. 433,ал.1,т.8 е казано " Взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка."

Това как се връзва с идеите, че изпълнително действие е само това, което би довело до плащане на дълга?

Прост пример - подава се молба до СИ, с входящ номер, която прекъсва давността и в която са изброени всички възможни ИД:
1. СИ не образува ИД и давността изтича след пет години;
2. СИ образува дело и давността изтича след пет години.
Разликата?

3. СИ образува дело в деня на подаване на молбата и защото взискателят е посочил банкови сметки, месторабота и имоти след три дни всичко, което минава за изпълнително действие според ВКС, е свършено, но сметките са празни, длъжникът е напуснал работа, а имотите всъщност са наследствени, последният първичен акт е на турски и взискателят започва да обикаля инстанциите с едно писмо от СИ, да му дават справки. Почва едно ходене по мъките със съобщения, глоби на трети лица и обжалвания на глобите и въобще една епопея в която се плащат такси, СИ действа, взискателят действа, но ВКС е преценил, че двамата всъщност правят всичко това за да се кефят, а не за да съберат вземането, и затова давността си тече, като все пак от сърцето му се откъсват тези три дни от подаването на молбата до изпълнителните действия с които удължава давността спрямо молба, която СИ е регистрирал, но е пропуснал да образува дело.

Както казваше царят: Малко е несериозна тази работа!