forum.lex.bg

Здравейте,
В удостоверението за липса на образувани ИД ни излиза дело от 2006 г.Били са запорирани и 9 -те сметки на Дружеството, като първо 1 после останалите 8. За това са образувани 2 ИД /едно за 1 сметка и второто за другите 8 сметки/. Дължимото е било изплатено почти веднага и едното ИД е прекратено, но второто остава и фигурира и към настоящият момент. ЧСИ не иска да го прекратява, а тогавашния взискател е в ликвидация от 2 г.
Как да накараме СИ да прекрати ИД?

На какво основание искате да го прекрати, че аз поне не виждам такова?

Например по силата на закона. СИ ако ми издаде постановление за това, поне ще покажем пред банката. Освен всичко това, банковите сметки които за били запорирани отдавна не съществуват, а дружеството ни функционира напълно нормално и до момента. Ако е имало нещо непогасено, нима взискателят не би се удоволетворил за 10 г.?

Само по исков ред - да се установи погасяване по давност. Искайте спиране на изпълнението, евентуално. Тормоз над съдебния изпълнител няма да бъде ефективен, те са си инатести и се опъват понякога. Някои са разбрани. Има начин евентуално с административен способ, сигнал до Дома на юриста (където е управлението на частните съдебни изпълнители) в София, евентуално.

ivan_lawyer написа:Само по исков ред - да се установи погасяване по давност.

Тц, според тази статия-тези искове са неоснователни, или според зависи-недопустими . http://challengingthelaw.com/grajdanski ... o-davnost/

Интересен случай.
Сблъсках се с подобен преди време, та да споделя моя опит.

При образуване на делото и регистрацията му в единния регистър ЧСИ объркал ЕИК-тата (2006г се случва това) и вписал ЕИК-то на взискателя като длъжник.

Наложил запори и възбрани на истинския длъжник, вървяло си делото, нашия човек (взискателя) се удовлетворил до някъде и оттам насетне длъжника нямал нищо. Излязъл в несъстоятелност през 2011-та, която още не е обявена. За ИД всички забравили и не е пусната молба делото да се прекрати.

През 2014-та моят човек-взискател се сеща, че му трябва удостоверение за липса на производства по принудително изпълнение. Пускаме искане за такова и О, ужас - излиза тази простотия с обърканите ЕИК-та. Хем се види, че е взискател, хем в регистъра излиза длъжник (по непрекратено дело) и нищо не може да се направи.
(За беля междувременно и ЧСИ-то малко е лишен от права, ама това - друга тема).

Писахме прошение до камарата по случая, гледаха, чудиха се, в крайна сметка ни казаха да търсим новото ЧСИ, на което е служебно разпределен архива на старото ЧСИ и оттам да си извадим удостоверение, че сме взискатели, а не длъжници по туй дело (съответно ЧСИ 2 да оправи записа в регистъра).

Разгеле, минаха тез неразбории, но минаха и 2-3 месеца, през които моят човек изпусна изгодните условия за кредитиране заради едно тъпо удостоверение за липса на изпълнителни производства. Такивамитиработи.

Сега с риск да напиша някоя глупост ще ви кажа какво на мен са ми казвали. Относно прекратяването и приключването на едно ИД (нали има разлика) – чл. 433 е свързан с прекратяване изп.производство на основание материално правни предпоставки (обезсилен ИЛ, по искане на взискателя, неплащане на таксите, перемцията и др.). Когато по едно изп.дело обаче се събере претендираната сума няма прекратяване – има приключване. Внимателния прочит на чл. 433 обаче показва, че няма текст за прекратяване поради събиране на сумата. Пита се – с какъв акт да се финишира в такъв случай изпълнителното дело понеже не сме в хипотезата на чл. 433? Първи вариант – да се помоли взискателя да пусне молба за прекратяване, за да се влезе в рамките на чл. 433. Това крие риск ако неправилно са отразени сумите в изпълнителния лист (пропусната е някоя вноска) и взискателят е недобросъвестен той да може да си вземе изпълнителния лист и да образува наново делото. Втори вариант - някои чси-та смятат, че актът за приключване на ИД поради събиране на сумата е Протокол. Той обаче не подлежи на обжалване. Пример – написан е протокола, няма ангажимент да се уведомят страните – те се уведомяват когато актовете подлежат на обжалване (какъвто акт е постановлението). В случая тук той не следва да съобщи на страните. Ако съобщи и те поискат да го жалят то нямат такова основание. ЧСИ-тата са приели средна ситуация: пишат протокол, уведомяват страните и ако постъпи жалба се действа. И до момента тая дупка в гпк стои и води до проблеми за чси-тата когато имат проверки от инспектората, понеже изглежда различните инспектори си имат различно мнение. Та .. сори ако на някой му се стори горното като глупости.

След като прегледах книжата разбрах, че двете ИД са образувани по повод издадени 2 обезпечителни заповеди, за едно и също вземане.
Реда е само през съд - молба по чл.402. Заинтересована страна сме, според мен. Освен това, запорираните сметки не се ползват от нас, а и банката в която са били несъществува вече.
Достигнах до този извод, а може и да греша

това беше важно уточнение.

111888 написа:

ivan_lawyer написа:Само по исков ред - да се установи погасяване по давност.

Тц, според тази статия-тези искове са неоснователни, или според зависи-недопустими . http://challengingthelaw.com/grajdanski ... o-davnost/

Хвърлете един поглед върху ч.гр.д. № 3111 / 2015 на ВКС, I г.о.

В определението са приели ,че подобен иск е допустим, без да обясняват защо по същество, а защото такава била задължителната съдебна практика на ВКС по конкретно цитирани съдебни решения.
Не пропускайте,че авторът на цитираната статия не спори с това-пише,че тези искове са преди всичко неоснователни, защото давността е материалноправен институт, а не недопустими-недопустимостта е в определени хипотези.

111888 написа:В определението са приели ,че подобен иск е допустим, без да обясняват защо по същество, а защото такава била задължителната съдебна практика на ВКС по конкретно цитирани съдебни решения.
Не пропускайте,че авторът на цитираната статия не спори с това-пише,че тези искове са преди всичко неоснователни, защото давността е материалноправен институт, а не недопустими-недопустимостта е в определени хипотези.

Казаното от Вас не премества спора в никаква посока. Тези искове са допустими (казв ВКС, че и обяснява защо, макар и препращайки), а дали са основателни - еми, ще се прецени по съществото на иска. Дали наистина давността е изтекла - въпрос на конкретика.

Но, според мен, правилно ivan_lawyer каза, че този иск е правилният начин за защита (в последствие се разбра, че ИД са образувани по повод обезпечение).

То, друг начин няма. Именно тези отрицателни УИ са дадени като защита на длъжника за оборване материалноправните предпоставки (изтекла погасителна давност) на изпълнителния процес. А, че давността е малко изчанчено да се прилага чрез иск, а не чрез възражение - еми, да, формално е прав авторът.

Както знаете, и за това не се спори нито в теорията, нито в практиката, при позоваване на давност, се парира само принудителното изпълнение, но дългът продължава да го има-става "естествено " задължение. Плащане в давност е валидно, и не подлежи на връщане. По силата на позоваване на давност-ако искът е предявен от длъжникът, длъжникът всъщност казва в исковата молба "признавам ,че дължа, но моля да установите,че не дължа, поради изтекли определен брой години" . А това, означава,че още в самите си твърдения на ищеца се предопределя отхвърлянето на иска. Защото-позовавайки се на давност, ти признаваш дълга си, не мислите ли? Тоест искът би трябвало да бъде отхвърлен-искът ,че не дължи-естествения дълг е дълг, дори и да не подлежи на принудително изпълнение. Единствената защита на длъжника при давност, е при искът срещу него да се позове на давност, но не и да бъде активната страна.
За сведение-тези разсъждения никак не ми харесват, защото съм на страната на длъжника, но не виждам друга защита за длъжника, освен да бъде бранещата се страна-ответник, а не активната-тоест той да предяви иска.

111888 написа:Както знаете, и за това не се спори нито в теорията, нито в практиката, при позоваване на давност, се парира само принудителното изпълнение, но дългът продължава да го има-става "естествено " задължение. Плащане в давност е валидно, и не подлежи на връщане. По силата на позоваване на давност-ако искът е предявен от длъжникът, длъжникът всъщност казва в исковата молба "признавам ,че дължа, но моля да установите,че не дължа, поради изтекли определен брой години" . А това, означава,че още в самите си твърдения на ищеца се предопределя отхвърлянето на иска. Защото-позовавайки се на давност, ти признаваш дълга си, не мислите ли? Тоест искът би трябвало да бъде отхвърлен-искът ,че не дължи-естествения дълг е дълг, дори и да не подлежи на принудително изпълнение. Единствената защита на длъжника при давност, е при искът срещу него да се позове на давност, но не и да бъде активната страна.
За сведение-тези разсъждения никак не ми харесват, защото съм на страната на длъжника, но не виждам друга защита за длъжника, освен да бъде бранещата се страна-ответник, а не активната-тоест той да предяви иска.

Така... Да, погасителната давност не погасява материалното право, тя просто погасява правото на принудителната му защита. Да, по един иск за заплащане на дължима сума, ако ответникът се позове (и докаже) на погасителна давност (ПД), съдът ще ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО (установителен диспозитив/иск), че вземането се дължи, но ще откаже защитата му чрез принудително изпълнение (осъдителен иск/диспозитив), заради давността. Тук няма за какво да се спори.

Но в случая, нещата с ПД и УИ за защита в изпълнителното производство стоят върху съвсем друга плоскост. ПД е ЮФ (с правно значение, иначе нямаше да е Ю . Приемете, че чрез този иск се установява съществуването на този правнолевантен ЮФ (давността), тъй като това не е могло да стане в производството, по което е издадено ИО:
при заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - там как да възразиш? Имаше практика на ВКС, че ако в производството по чл. 414 ГПК (във вр. с чл. 410 от ГПК) наведеш възражение за изтекла ПД, после в УИ, който ще заведе заявителят, няма нужда наново да пищиш за изтеклата ПД.
А УИ за правнорелевантни факти са допустими (е, когато било предвидено в закон).

Че са криви нещата - криви са. Спор няма. Сефте да е, па само това да е....