forum.lex.bg

Здравейте!

Разпоредбата на чл.73а от ГПК ограничава начисляването на такси по изпълнението, като ги обвързва с минималната работна заплата. Към кой период, обаче се взима предвид размера на МРЗ - към датата на образуване на изп.произвидстео или към датата на погасяване /събиране/ на задължението. Напр. ако през 2022г. е образувано изп.дело на основание ИЛ за сума 1000лв., то за 2025г. какъв ще бъде максималния размер на дължимите такси съгласно разпоредбата на чл.73а?

Въпросът,който задавате е много интересен и предполага няколко различни тълкувания.Доколкото разбирам,вие сте спрели плащания по изискуемо,скрепено с договор задължение,за който факт съответния районен съд е издал изп.лист.
Ще разгледаме вашата хипотеза–задължението е било 1000лв.през 2022г.
Вие се позовавате на разп.на чл.73а от ГПК.Дотук добре.Най–важното за вас в случая е,че общата сума,лихви плюс главница,се изчислява към момента на евентуалното плащане от ваша страна.Остава неясно вие платили ли сте досега някаква сума по това задължение.Ако не сте,за този почти тригодишен период са се натрупали значителни лихви въз основа на чл.86,т.1 от ЗЗД.Може би сте предприели някакви стъпки за разсрочване на задължението.Ако обаче не сте предприели никакви стъпки за посочения период в тази насока,ви уверявам,че чл.73а от ГПК няма да ви пимогне особено,защото лихвите за тригодишния период значително са увеличили реалния ви дълг.Тези 80 процента от мин.работна заплата,които визира чл.73а не са цялата сума,която ще бъде калкулирана накрая.Ще ви начислят и други наказателни такси,държавни,юрисконсултски възнаграждения и т.н.Така че ако искате някаква реална помощ,изяснете случая.

Никъде не пише, че се взима предвид МРЗ към момента на възникване/събиране на задължението. Не можем да тълкуваме закона разширително или стеснително, нито с тълкуванието си да го дописваме.

Видно е, че Законодателят - в стремежа си да регулира веднъж завинаги тази материя, е намерил елегантно решение, чрез което гарантира "вечна актуалност" на тази разпоредба. Нормата е така проектирана, че обвързва размера на разноските с една променлива величина - МРЗ, последната пък следва да отразява актуалната социално-икономическа обстановка (един вид индекс).

Ето защо следва да се приеме, че нормата регулира обществените отношения по начин, който е в причинно-следствена връзка с размера на МРЗ. След като нормата е свързана с МРЗ е правилно да се приеме, че при актуализация на МРЗ следва и засегнатите от нормата правоотношения да усетят промяната (един вид да се индексират).

Считам, че размера на разноските, които могат да се поемат от длъжника е ограничен от Законодателя до „справедлив размер“, но само за „малки задължения“. Кое е „справедлив размер“ и кое е „малко задължение“ по висящи изпълнителни дела се определя от актуалния размер на МРЗ.

От запитването на Милен101 не става ясно абсолютно нищо.Има голяма разлика в договорните задължения по кредит към банки и кредит към небанкови финансови институции,както и изискуеми предсрочно задължения към мобилни оператори и всякакви подобни фирми –доставчици на услуги.Въпреки изказаните в последно време мнения за облекчаване на задължените лица чрез разсрочване и преразглеждане на просрочения кредит,както и чрез ограничаване на извънсъдебните методи за събиране на тези задължения,лично аз не смятам,че положението ще се промени драстично в близко бъдеще.Разпоредбите на чл.73,ал.1 дават предимство и са средства за защита за кратковременно прекъсване на погасяването на зъдълженията.В конкретния случай ми се струва,че миинималната работна заплата като ограничител няма да може да влезе в ролята си на защита на длъжника и неговото задължение.Но това зависи до голяма степен от вида на договореното кредитиране-факт,който в случая не е изяснен.