Правото на лично име
Публикувано на: 15 Окт 2014, 09:55Колеги, не знам дали сте се запознали вече със станалия популярен през последните дни случай, в който момиче от Благоевград поиска смяна на личното си име от Радка на Вилeлаурия. Последното е производно от имената на фронтмените на две финландски рок и метъл групи - HIM и The Rasmus.
Публикувам без съкращения решението на Районен съд - Благоевград и мотивите му (които меко казано ме озадачиха какви неща може да се напишат в мотив към съдебно решение):
Производството е образувано по молба на Р*********, ЕГН ********** адрес гр.*****, ул.******
Правното основание на претенцията е чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Молителката сочи, че е родена на 29.03.1991 г. в гр.Благоевград от майка ******** и баща ******. Записана била с имена Р****. Завършила средно образование в Н**** в гр.*****, профил ****, специалност**** . В резултат на процеси, настъпили в обществения живот, и появата на чалгаджийския хит "Радка Пиратка", започнали да й се присмиват през всичките й години в училище. Постоянно била обект на подигравки.
Създадени й били много неудобства, наложило се да посещава психиатър. Не понасяла факта, че се казва Радка, поради което започнала да се представя с името Вилелаурия (това име го съставила от имената на две много скъпи лица за нея). Откакто постъпила в гимназията, започнала да се представя само с това име и всички я знаели по този начин. Счита, че личното име, с което е записана, не отговаря на нейната същност, убеждения, получено образование и възпитание. Името й било обществено неприемливо.Тя също не го приемала. Ето защо моли съда да промени собственото й име от Радка на Вилелаурия.
Община Благоевград не е изразила становище по молбата.
Районна прокуратура Благоевград счита, че молбата не следва да бъде уважена.
Съдът счита, че молбата е процесуално допустима. Не са налице пречки за нейното разглеждане по същество.
В провелото се открито съдебно заседание по делото молителката поясни, че името Вилелаурия го е съставила, съчетавайки имената "Виле" и "Лаури". Така се казвали двама музиканти, чиято музика тя харесвала. Виле бил вокалистът на финландската метъл група "ХИМ", а Лаури - вокалистът на друга известна финландска рок група - "Дъ Расмус". Тя била голяма фенка на тези две музикални групи и й харесвало как звучи комбинацията между тези две имена. Слушала тяхната музика в трудни моменти. Майка й не е била съгласна да я кръстят с името Радка. Кръстена била на баба си по бащина линия. В училище й било много трудно. Когато излязла чалга песента "Радка Пиратка", всички свързвали името й с нея и я подигравали. В гимназията вече започнала да се представя с името Вилелаурия. Във "Фейсбук" и "Туитър" също била с името Вилелаурия. Искала да затвори една страница от живота си и да започне едно ново начало с името Вилелаурия. Ако съдът й сменял името, щяла да започне нов живот и да й се случват повече хубави неща. Когато била обект на подигравките, започнала да ходи и на психиатър и да пие успокоителни. Смята, че има пълното право да си смени името така, както тя си реши. Дава пример с известния господин, на когото българският съд преди време разрешил да се прекръсти на "Манчестър Юнайтед". Ако все пак съдът преценял, че не следва да я прекръства на Вилелаурия, тогава молителката алтернативно желае да се казва Вили (съкратено от Вилелаурия).
От представеното удостоверение за раждане на молителката е видно, че тя е записана с имена Р****
От показанията на свидетелката *****, майка на молителката, се установи, че тя никога не е била съгласна дъщеря й да носи името Р**** . Абсолютно одобрявала избора на дъщеря си да си смени името. Детето й се срамувало от името си. Нейните приятели я знаели с името Вилелаурия. Тя се представяла с това име от десетина години. Всички й викали Вилелаурия. В социалните мрежи също винаги се представяла с името Вилелаурия. Когато молителката била в основното училище, много я биели другите деца, викали й "очиларка", "бавноразвиваща се", "Радка-патка", "Радка-пиратка". Често близките й я наричали Вили (съкратено от Вилелаурия).
Свидетелката **** сподели пред съда, че е била съученичка на молителката в Н***. Имали общи интереси, слушали музика, станали приятелки, излизали заедно. В процеса на приятелството разбрала, че тя се казва Вилелаурия - така се представяла още от самото начало. Много по-късно Елисавета разбрала, че приятелката й по документи се казва Радка, и останала шокирана от това. Почти никой не знаел, че тя се казва Радка. Приятелката й много харесвала финландските групи "ХИМ" и "Расмус". В социалните мрежи
молителката винаги се представяла с името Вилелаурия. Като много близки, понякога си викали една на друга "муле". Тъй като името Вилелаурия не било от най-късите, от време на време се обръщали към молителката със съкратената форма Вили.
Гореустановените факти по казуса налагат следните правни изводи:
По начало правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ред. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Тези обстоятелства са различни за всеки конкретен случай. Молбата за промяна на име се разглежда по реда на охранителните производства. Същественото за охранителното производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера.
Правото на име юридически е уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. Законът допуска да бъде променяно само по изключение - когато са налице предпоставките, визирани в чл.19 от ЗГР - въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Важни обстоятелства по смисъла на ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна.
Както се посочва в решение № 19/08.02.2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева, от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно самоопределяне по този признак и когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
Според решение № 1426/10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, решение № 138/19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска, и определение № 703/12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, името е част и от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР. Правото да се промени името е субективно лично право,
и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Всяко дееспособно лице следва да може да определи дали дадено име го удовлетворява, и ако са налице фактически основания, да упражни правото си да го промени, без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност.
По настоящото дело съдът приема, че не следва да уважава основното искане на молителката и да промени името й на Вилелаурия, но няма пречка да уважи алтернативната й претенция за промяна - от Радка на Вили.
Молителката е част от новото модерно поколение, което "живее във и чрез интернет и социалните мрежи".
В тази връзка, от информацията в така нашумялата Уикипедия се вижда, че ХИМ (на английски HIM) e музикална група от Финландия, формирана през 1991 г. (под друго име) от вокалиста Виле Вало, китариста Мико Линдстрьом и басиста Мико Паананен. Името на групата е планирано да бъде "His Infernal Majesty", но по-късно преминало към много по-простото ХИМ. Стилът на групата е спорен. Музикалният им стил често е бил отнасян към така наречения стил "Love metal" (любовен метъл). Музикално съставът смесва влияния от хард рока и ранния хеви метъл. Критици ги отнасят към отделни течения в метъл музиката, а и много от песните им се различават в стилово отношение. Често техните творби са отнасяни към готик рок, готик метъл, алтернативен метъл и хеви метъл. Виле Вало твърди, че стилът на групата е Love Metal. Хартаграмът е логото на ХИМ, измислено е от Виле Вало на 20-ия му рожден ден. Представлява обърнат пентаграм, чиито краища са заоблени като сърце. За него Вало казва, че "е смесица между доброто и злото, между любовта и омразата". Според него хартаграмът представлява любовта и смъртта,
балансът между омразата и любовта - двете най-силни изразни средства в текстовете на Виле. Виле Хермани Вало (на фински: Ville Hermanni Valo), роден в 08:28 ч. сутринта на 22.11.1976 г. в гр.Хелзинки, Финландия, е вокалист и фронтмен на ХИМ. Той пише текстовете и музиката на песните на групата. Вало беше сгоден за Йонна Нигрен, финландски модел и водеща, с която бяха заедно от 2003 до 2006 г. В момента той споделя, че сърцето му е свободно. Живее в кула във Финландия, близо до Хелзинки. Негов идол е Едгар Алън По. Интересен факт е, че "вало" в превод от фински означава "светлина". Има много татуировки, няколко включващи хартаграм, има татуирани поети на ръката, също така и татуировка с Мая Дерен (поетеса, драматург, оператор, режисьор, монтажист, актриса, кино-теоретик, танцьорка, хореограф, фотограф). Първата си татуировка прави, когато е на 18 години. През 2010 г. отказва цигарите, въпреки миналото си на страстен пушач (60 цигари дневно), а през 2007 г. постъпва в клиника и се преборва със зависимостта си от алкохола. Хартаграмът е комбинация между сърце и пентаграм. Още от началото
той става като символ на групата и с течение на времето се превръща в тяхна запазена марка. Самият Виле я има татуирана на 3 места по тялото си - на врата, на гърдите и много ниско на талията. В самия символ няма никакво сатанистко значение. За Виле той е просто символ, който осмива религията и сатанисткото вярване.
Пак според Уикипедия, "Дъ Расмус" (The Rasmus) е финландска рок група, появила се на световната сцена след албума "Dead Letters". Групата се създава през 1995 г. Съставена е от Лаури Юльонен (Lauri Ylönen) /вокалист/, Паули Рантасалми (Pauli Rantasalmi) /китара/, Ееро Хейнонен (Eero Heinonen) /баскитара/ и Яне Хейсканен (Janne Heiskanen) /барабани/, който през 2000 г. е заменен от Аки Хакала (Aki Hakala). Вокалистът Лаури казва за своите текстове: "Моите текстове винаги са лични и всяка дума има значение, което ми напомня за нещо което се е случило". За "Dead Letters" казва: "Всяка песен е писмо до някой. Може да е признание, извинение или вик за помощ". Лаури Йоханес Пааво Юльонен (на фински Lauri Johannes Paavo Ylönen) е роден на 23.04.1979 г. в гр.Хелзинки, Финландия. Истинският цвят на косата му е светлокестеняв. Боядисвал я е червена, черна, лилава, жълта и сега е руса. Подстригва се сам от 6-годишен и не позволява никой друг да докосва косата му и винаги й слага гел и гарванови пера. Пуши от 16-годишен. Лакира само ноктите на лявата си ръка в черно.
Отчитайки горните данни, съдът счита, че идеята на молителката да си състави ново име, което е комбинация от две собствени мъжки имена, пък макар и на двама толкова известни фронтмени, е доста - най-меко казано - екстравагантна. Тя е в духа на днешните "модерни" времена, когато се правят гей паради, сключват се еднополови бракове, обособи се трети пол и вече не се знае жените жени ли са, а мъжете - мъже ли са. Навсякъде по света, а и в България, се срутват всякакви морални и семейни ценности. Както се казваше в една популярна телевизионна реклама, традициите вече не са това, което бяха. Съдът поначало е замислен като една консервативна институция, която, наред със законите, е призвана да брани и обичаите, традициите и морала. В този смисъл, името Вилелаурия, избрано от молителката, е дълбоко неприемливо и чуждо на българската именна традиция. Дори би могло да се разсъждава в насока дали то не противоречи въобще на установения в страната ни правен ред. За съжаление на молителката, тя не е родена във Финландия, а в България. Ако беше обратното, сигурно съдът във Финландия би допуснал исканата от нея промяна. Unfortunately, настоящият съдебен състав също се съотнася към консервативните такива (демек е "консерва" - ако може да се направи подобна аналогия с израза на Бай Ганьо: "Бай Иречек, ти май-май си консерва, както виждам?"), поради което и няма да промени името на молителката от Радка на Вилелаурия.
Що се отнася, обаче, до алтернативното желание за промяна - от Радка на Вили - то тук нещата стоят по друг начин. Името Вили е умалителна форма на ред хубави български женски имена - Велика, Величка, Виолета и др. - и не влиза в колизия с българската именна традиция. От друга страна, по делото категорично се установи, че името Радка създава социални и емоционални затруднения на носещата го молителка, която по тази причина редовно става обект на подигравки и обиди. Това следва да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР. Не се установи така исканата промяна да засяга чужда правна сфера, да преследва цели, различни от заявените от молителката, и да противоречи на императивни разпоредби на закона. Исканата промяна в случая е допустима съгласно императивната норма на чл.14, ал.1 от ЗГР и е основателна предвид наличието на предпоставка по чл.19, ал.1 от ЗГР, поради което следва да бъде допусната. Прокуратурата няма защо да се притеснява от уважаването на молбата относно името Вили, доколкото не се събраха данни това да бъде
свързано с укриване на молителката от наказателна, гражданска или административна отговорност.
По изрично желание на молителката и на основание чл.42, ал.4 от ГПК, съдът ще й връчи настоящото си решение на посочения от нея електронен адрес: ********
Така мотивиран, Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Р***** адрес гр.*****, ул.****, с правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, в частта й, с която се иска промяна на собственото име на молителката - от Радка на Вилелаурия.
ПОСТАНОВЯВА да бъде извършена промяна на собственото име на Р****, ЕГН******, адрес гр.*****, на правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, като същото от Радка стане Вили.
ЗАДЪЛЖАВА Община Благоевград да извърши съответните корекции в регистрите за гражданско състояние за молителката, като в тях бъде отразена промяната на собственото й име от Радка на Вили, за което след влизането на решението в сила, на Община Благоевград да се изпрати заверено копие от същото.
На страните да се връчат копия от решението (на молителката - на посочения от нея електронен адрес:******), което може да бъде обжалвано от тях пред Окръжен съд Благоевград чрез Районен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Публикувам без съкращения решението на Районен съд - Благоевград и мотивите му (които меко казано ме озадачиха какви неща може да се напишат в мотив към съдебно решение):
Производството е образувано по молба на Р*********, ЕГН ********** адрес гр.*****, ул.******
Правното основание на претенцията е чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Молителката сочи, че е родена на 29.03.1991 г. в гр.Благоевград от майка ******** и баща ******. Записана била с имена Р****. Завършила средно образование в Н**** в гр.*****, профил ****, специалност**** . В резултат на процеси, настъпили в обществения живот, и появата на чалгаджийския хит "Радка Пиратка", започнали да й се присмиват през всичките й години в училище. Постоянно била обект на подигравки.
Създадени й били много неудобства, наложило се да посещава психиатър. Не понасяла факта, че се казва Радка, поради което започнала да се представя с името Вилелаурия (това име го съставила от имената на две много скъпи лица за нея). Откакто постъпила в гимназията, започнала да се представя само с това име и всички я знаели по този начин. Счита, че личното име, с което е записана, не отговаря на нейната същност, убеждения, получено образование и възпитание. Името й било обществено неприемливо.Тя също не го приемала. Ето защо моли съда да промени собственото й име от Радка на Вилелаурия.
Община Благоевград не е изразила становище по молбата.
Районна прокуратура Благоевград счита, че молбата не следва да бъде уважена.
Съдът счита, че молбата е процесуално допустима. Не са налице пречки за нейното разглеждане по същество.
В провелото се открито съдебно заседание по делото молителката поясни, че името Вилелаурия го е съставила, съчетавайки имената "Виле" и "Лаури". Така се казвали двама музиканти, чиято музика тя харесвала. Виле бил вокалистът на финландската метъл група "ХИМ", а Лаури - вокалистът на друга известна финландска рок група - "Дъ Расмус". Тя била голяма фенка на тези две музикални групи и й харесвало как звучи комбинацията между тези две имена. Слушала тяхната музика в трудни моменти. Майка й не е била съгласна да я кръстят с името Радка. Кръстена била на баба си по бащина линия. В училище й било много трудно. Когато излязла чалга песента "Радка Пиратка", всички свързвали името й с нея и я подигравали. В гимназията вече започнала да се представя с името Вилелаурия. Във "Фейсбук" и "Туитър" също била с името Вилелаурия. Искала да затвори една страница от живота си и да започне едно ново начало с името Вилелаурия. Ако съдът й сменял името, щяла да започне нов живот и да й се случват повече хубави неща. Когато била обект на подигравките, започнала да ходи и на психиатър и да пие успокоителни. Смята, че има пълното право да си смени името така, както тя си реши. Дава пример с известния господин, на когото българският съд преди време разрешил да се прекръсти на "Манчестър Юнайтед". Ако все пак съдът преценял, че не следва да я прекръства на Вилелаурия, тогава молителката алтернативно желае да се казва Вили (съкратено от Вилелаурия).
От представеното удостоверение за раждане на молителката е видно, че тя е записана с имена Р****
От показанията на свидетелката *****, майка на молителката, се установи, че тя никога не е била съгласна дъщеря й да носи името Р**** . Абсолютно одобрявала избора на дъщеря си да си смени името. Детето й се срамувало от името си. Нейните приятели я знаели с името Вилелаурия. Тя се представяла с това име от десетина години. Всички й викали Вилелаурия. В социалните мрежи също винаги се представяла с името Вилелаурия. Когато молителката била в основното училище, много я биели другите деца, викали й "очиларка", "бавноразвиваща се", "Радка-патка", "Радка-пиратка". Често близките й я наричали Вили (съкратено от Вилелаурия).
Свидетелката **** сподели пред съда, че е била съученичка на молителката в Н***. Имали общи интереси, слушали музика, станали приятелки, излизали заедно. В процеса на приятелството разбрала, че тя се казва Вилелаурия - така се представяла още от самото начало. Много по-късно Елисавета разбрала, че приятелката й по документи се казва Радка, и останала шокирана от това. Почти никой не знаел, че тя се казва Радка. Приятелката й много харесвала финландските групи "ХИМ" и "Расмус". В социалните мрежи
молителката винаги се представяла с името Вилелаурия. Като много близки, понякога си викали една на друга "муле". Тъй като името Вилелаурия не било от най-късите, от време на време се обръщали към молителката със съкратената форма Вили.
Гореустановените факти по казуса налагат следните правни изводи:
По начало правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) ред. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. Тези обстоятелства са различни за всеки конкретен случай. Молбата за промяна на име се разглежда по реда на охранителните производства. Същественото за охранителното производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера.
Правото на име юридически е уредено с императивни правни норми. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица. Законът допуска да бъде променяно само по изключение - когато са налице предпоставките, визирани в чл.19 от ЗГР - въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Важни обстоятелства по смисъла на ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна.
Както се посочва в решение № 19/08.02.2012 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева, от понятието "важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно самоопределяне по този признак и когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени институции.
Според решение № 1426/10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, решение № 138/19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска, и определение № 703/12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, името е част и от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР. Правото да се промени името е субективно лично право,
и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. Всяко дееспособно лице следва да може да определи дали дадено име го удовлетворява, и ако са налице фактически основания, да упражни правото си да го промени, без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност.
По настоящото дело съдът приема, че не следва да уважава основното искане на молителката и да промени името й на Вилелаурия, но няма пречка да уважи алтернативната й претенция за промяна - от Радка на Вили.
Молителката е част от новото модерно поколение, което "живее във и чрез интернет и социалните мрежи".
В тази връзка, от информацията в така нашумялата Уикипедия се вижда, че ХИМ (на английски HIM) e музикална група от Финландия, формирана през 1991 г. (под друго име) от вокалиста Виле Вало, китариста Мико Линдстрьом и басиста Мико Паананен. Името на групата е планирано да бъде "His Infernal Majesty", но по-късно преминало към много по-простото ХИМ. Стилът на групата е спорен. Музикалният им стил често е бил отнасян към така наречения стил "Love metal" (любовен метъл). Музикално съставът смесва влияния от хард рока и ранния хеви метъл. Критици ги отнасят към отделни течения в метъл музиката, а и много от песните им се различават в стилово отношение. Често техните творби са отнасяни към готик рок, готик метъл, алтернативен метъл и хеви метъл. Виле Вало твърди, че стилът на групата е Love Metal. Хартаграмът е логото на ХИМ, измислено е от Виле Вало на 20-ия му рожден ден. Представлява обърнат пентаграм, чиито краища са заоблени като сърце. За него Вало казва, че "е смесица между доброто и злото, между любовта и омразата". Според него хартаграмът представлява любовта и смъртта,
балансът между омразата и любовта - двете най-силни изразни средства в текстовете на Виле. Виле Хермани Вало (на фински: Ville Hermanni Valo), роден в 08:28 ч. сутринта на 22.11.1976 г. в гр.Хелзинки, Финландия, е вокалист и фронтмен на ХИМ. Той пише текстовете и музиката на песните на групата. Вало беше сгоден за Йонна Нигрен, финландски модел и водеща, с която бяха заедно от 2003 до 2006 г. В момента той споделя, че сърцето му е свободно. Живее в кула във Финландия, близо до Хелзинки. Негов идол е Едгар Алън По. Интересен факт е, че "вало" в превод от фински означава "светлина". Има много татуировки, няколко включващи хартаграм, има татуирани поети на ръката, също така и татуировка с Мая Дерен (поетеса, драматург, оператор, режисьор, монтажист, актриса, кино-теоретик, танцьорка, хореограф, фотограф). Първата си татуировка прави, когато е на 18 години. През 2010 г. отказва цигарите, въпреки миналото си на страстен пушач (60 цигари дневно), а през 2007 г. постъпва в клиника и се преборва със зависимостта си от алкохола. Хартаграмът е комбинация между сърце и пентаграм. Още от началото
той става като символ на групата и с течение на времето се превръща в тяхна запазена марка. Самият Виле я има татуирана на 3 места по тялото си - на врата, на гърдите и много ниско на талията. В самия символ няма никакво сатанистко значение. За Виле той е просто символ, който осмива религията и сатанисткото вярване.
Пак според Уикипедия, "Дъ Расмус" (The Rasmus) е финландска рок група, появила се на световната сцена след албума "Dead Letters". Групата се създава през 1995 г. Съставена е от Лаури Юльонен (Lauri Ylönen) /вокалист/, Паули Рантасалми (Pauli Rantasalmi) /китара/, Ееро Хейнонен (Eero Heinonen) /баскитара/ и Яне Хейсканен (Janne Heiskanen) /барабани/, който през 2000 г. е заменен от Аки Хакала (Aki Hakala). Вокалистът Лаури казва за своите текстове: "Моите текстове винаги са лични и всяка дума има значение, което ми напомня за нещо което се е случило". За "Dead Letters" казва: "Всяка песен е писмо до някой. Може да е признание, извинение или вик за помощ". Лаури Йоханес Пааво Юльонен (на фински Lauri Johannes Paavo Ylönen) е роден на 23.04.1979 г. в гр.Хелзинки, Финландия. Истинският цвят на косата му е светлокестеняв. Боядисвал я е червена, черна, лилава, жълта и сега е руса. Подстригва се сам от 6-годишен и не позволява никой друг да докосва косата му и винаги й слага гел и гарванови пера. Пуши от 16-годишен. Лакира само ноктите на лявата си ръка в черно.
Отчитайки горните данни, съдът счита, че идеята на молителката да си състави ново име, което е комбинация от две собствени мъжки имена, пък макар и на двама толкова известни фронтмени, е доста - най-меко казано - екстравагантна. Тя е в духа на днешните "модерни" времена, когато се правят гей паради, сключват се еднополови бракове, обособи се трети пол и вече не се знае жените жени ли са, а мъжете - мъже ли са. Навсякъде по света, а и в България, се срутват всякакви морални и семейни ценности. Както се казваше в една популярна телевизионна реклама, традициите вече не са това, което бяха. Съдът поначало е замислен като една консервативна институция, която, наред със законите, е призвана да брани и обичаите, традициите и морала. В този смисъл, името Вилелаурия, избрано от молителката, е дълбоко неприемливо и чуждо на българската именна традиция. Дори би могло да се разсъждава в насока дали то не противоречи въобще на установения в страната ни правен ред. За съжаление на молителката, тя не е родена във Финландия, а в България. Ако беше обратното, сигурно съдът във Финландия би допуснал исканата от нея промяна. Unfortunately, настоящият съдебен състав също се съотнася към консервативните такива (демек е "консерва" - ако може да се направи подобна аналогия с израза на Бай Ганьо: "Бай Иречек, ти май-май си консерва, както виждам?"), поради което и няма да промени името на молителката от Радка на Вилелаурия.
Що се отнася, обаче, до алтернативното желание за промяна - от Радка на Вили - то тук нещата стоят по друг начин. Името Вили е умалителна форма на ред хубави български женски имена - Велика, Величка, Виолета и др. - и не влиза в колизия с българската именна традиция. От друга страна, по делото категорично се установи, че името Радка създава социални и емоционални затруднения на носещата го молителка, която по тази причина редовно става обект на подигравки и обиди. Това следва да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР. Не се установи така исканата промяна да засяга чужда правна сфера, да преследва цели, различни от заявените от молителката, и да противоречи на императивни разпоредби на закона. Исканата промяна в случая е допустима съгласно императивната норма на чл.14, ал.1 от ЗГР и е основателна предвид наличието на предпоставка по чл.19, ал.1 от ЗГР, поради което следва да бъде допусната. Прокуратурата няма защо да се притеснява от уважаването на молбата относно името Вили, доколкото не се събраха данни това да бъде
свързано с укриване на молителката от наказателна, гражданска или административна отговорност.
По изрично желание на молителката и на основание чл.42, ал.4 от ГПК, съдът ще й връчи настоящото си решение на посочения от нея електронен адрес: ********
Така мотивиран, Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Р***** адрес гр.*****, ул.****, с правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, в частта й, с която се иска промяна на собственото име на молителката - от Радка на Вилелаурия.
ПОСТАНОВЯВА да бъде извършена промяна на собственото име на Р****, ЕГН******, адрес гр.*****, на правно основание чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, като същото от Радка стане Вили.
ЗАДЪЛЖАВА Община Благоевград да извърши съответните корекции в регистрите за гражданско състояние за молителката, като в тях бъде отразена промяната на собственото й име от Радка на Вили, за което след влизането на решението в сила, на Община Благоевград да се изпрати заверено копие от същото.
На страните да се връчат копия от решението (на молителката - на посочения от нея електронен адрес:******), което може да бъде обжалвано от тях пред Окръжен съд Благоевград чрез Районен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Такова решение по-скоро бих очаквал от някой съд в сащ. И изобщо като гледам какви имена се измислят време е отново да се въведат списъците 
