Местна подсъдност - спор за изтекла давност

[pitasht]

Здравейте
Имам казус с изтекла давност - дали ще ми я уважат, още не знам.
Казусът е следният 2008 година един човек взема стоков кредит - 2 такива и какво връща и той не помни.
Фирмата, която отпуска кредита обаче цедира дълговете още 2009 г.

Имало е изпълнителни дела, по които нищо не се е случвало или почти нищо - едното в СЗ другото в София, не ме питайте защо така. Длъжникът е едно и също лице.
Та, по сега воденето дело за установяване на погасяване дълговете по давност възникна въпроса за местната подсъдност.
Моят клиент е с адрес в Северна България в момента.
Заведено е по неговия адрес
Фирмата изкупила дълга обаче възрази за местна подсъдност
Мотиви- не е налице потребителски спор, защото вече има издаден изпълнителен лист от съда по заповедното дело и от потребител моят клиент е длъжник.
Така или иначе ще видим какво ще каже съда, но малко съм озадачена.
Това че има изпълнителен лист не променя фактите, че лицето е потребител по договор за заем. Изп.процес освен това е продължение на заповедното производство и ми се иска да знам каква практика имате.

[bvoykov]

Ами драми няма, колега, аз от доста време не се занимавам основно с граждански дела, но една бърза справка в съдебната практика води до извода, че подсъдността в производството по чл. 439 ГПК, когато основанието за вземане произтича от потребителски договор, пак се води един вид "потребителски спор" и подсъдността се определя съобразно правилата за потребителските спорове - по настоящ или постоянен адрес съгласно чл. 113 ГПК.
За справка: Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г., III г. о., като в него посочват и други съдебни актове на ВКС: "Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит, също няма колебания в установена съдебна практика. В определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в определение № 39 от 9.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др."
Струва ми се, че в подобен смисъл са и Определение № 1742 от 21.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1162/2024 г., II т. о. и Определение № 3282 от 6.12.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2390/2024 г., I т. о.
Лайтмотивът е, че винаги се гледа материалното правоотношение, във връзка с което е възникнало вземането. Това, какво се случва по-нататък, дали се предявава иск по чл. 55 ЗЗД или чл. 439 ГПК е без значение.

[ivan_lawyer]

Малко е в зависимост от маниерите на съдиите - имам 439 - в Пазарджик - там си се гледа изцяло независимо от седалището на колектора.

Може да се пробва - но при всички положения - измерете внимателно давността - щото съдиите са капризни на тема дълг, те имат други очни виждания за света и т.н. - да се прокара давност е най-мъчното нещо в правото.