Проблем със семейно (домашно) насилие

[tenebras]

Здравейте,
пиша Ви с молба за помощ и насоки по един мой личен проблем. Първо да кажа за себе си - аз съм пълнолетен, но към момента живея с родителите си (макар и само в някои дни от месеца). Казусът е следният - майка ми и баща ми са женени от 30 години. Откакто се помня майка ми е жертва на домашно насилие, на нас със сестра ми баща ни много рядко е посягал (почти не е), но е достатъчно психическото насилие. Майка ми многобройни пъти е била пребивана, подстригвана насила, заливана с вода и какви ли не други неща, много случаи и пред очите ни. Напоследък нещата се поокротиха, но вече не се издържа, а и аз съм голям и когато съм вкъщи се разправям и се карам с баща ми, но няма ефект - пред мен млъква, но после пак й прави проблеми, обижда я, понякога дори и й посяга, заплашва я с убийство, както и че ще убие мен. Последният път беше преди около 2 седмици, тогава вече не издържах и заведох майка ми да си извади медицинско. Ходихме до бърза помощ, там ни отказаха (въпреки че по закона за домашното насилие нямат право...) та на другия ден тя си взе отпуск и отидохме до съдебна медицина, срещу 30лв. се сдобихме с медицинско удостоверяващо удар с юмрук (тъп предмет) в устата. Побоя не беше тежък, но е факт. Побои е имало и много преди това като свидетели можем да бъдем аз и сестра ми, както и комшиите ни биха потвърдили всичките скандали през годините. Въпросът ми е кой е най-безболезненият начин да се приключи с този кошмар. Към кого и как да се обърна, като да бъдат защитени възможно най-добре интересите и сигурността на майка ми. Жилището ни е семейно, макар и ипотекирано (баща ми накара майка ми да го ипотекира, след което даде парите на 3-ти човек, който никога не ги върна), на името на майка ми е и е закупено от нейните родители, но след сватбата на майка ми и баща ми. Та моля за съвет как да направим изнасянето му възможно най-бързо и безпроблемно и също така какво ще се случи после със семейното жилище. Благодаря ви предварително и искрено се надявам да ми съдействате, в понеделник планирам и да отида до местното РПУ, за да разговарям с някой и също да ги помоля за съдействие.

[abstract]

Майка Ви трябва да подаде молба до съда по ЗЗДН. Внимавайте със сроковете, защото там срокът е 1месец от извършването на домашното насилие. Най-добре се обърнете към адвокат, който ще подготви и приложи всички документи, които са необходими за делото - удостоверение от съдебна медицина, акт за сключен гр.брак, декларация от майка Ви и т.н. Трябва да се иска от съда и подходящата ограничителна мярка, като съдът е този, който преценява в зависимост от тежестта на насилието дали да приложи и ограничителната мярка, както и да постанови извършителя на домашното насилие да напусне жилището.

[tenebras]

Благодаря за отговора,
ами документираното от съдебна медицина насилие си е физическо, но е просто един удар в устата. Имало е и много по-сериозни побои, но тогава бях малък, а майка ми никога не се е престрашавала да си извади медицинско. Накарах я да запише и имам на аудиозапис как баща ми я заплашва с побой и с убийство, това има ли някаква сила в съда? Мога ли да разчитам, че съдията ще постанови той да се изнесе от семейното жилище, защото ако той остане в него се опасявам за сигурността на майка ми след като започнат тези процеси.. и също така в последствие какво би се случило с въпросното жилище? Знам, че няма как да предскажете изход на делото, но просто по дадената информация според вас какъв би бил изхода на едно такова дело? Притеснява ме да не постанови съда жилището да се продаде и парите да се разделят между двамата... ако има значение, майка ми притежава някакъв документ, който при покупката на жилището, дядо ми е накарал баща ми да се разпише, че жилището не е закупено с негови (на баща ми) пари, но въпросният документ не е нотариално заверен. Също така баща ми, като виден алкохолик, почти никога не е работил (поне не на трудов договор) и всички пари вкъщи са идвали от майка ми, цял живот го е издържала... за 50+ годишен мъж има само 2-3 години трудов стаж - това може ли да служи като доказвателство, че той няма право на претенции към семейното жилище? Благодаря предварително за евентуалните отговори, аз утре ще потърся някой адвокат, който се занимава с такива неща и ще се консултирам. Единствено ме притеснява, че в момента не сме в много добро финансово положение (заради въпросната ипотека от 540лв. на месец, която изплащаме с майка ми, за да не останем на улицата) и не знам какви пари ще ми иска адвоката за консултации и за да защити интересите ни.
п.п. относно едномесечния срок по ЗЗДН, за който споменахте - все още не е изтекал, остават още 10 дни и ще се постарая да се вместим в тези 10 дни.

[nk7702n]

Това, че имате СМУ, е добре, но е необходимо събирането и на други доказателства, за да се докаже извършеното физическо и психическо насилие. Мисля, че е добре да ангажирате колега адвокат, който да Ви защити по делото. Още повече, че сте доста емоционално пристрастни и това може да Ви попречи да защитите интересите си.
Имайте предвид, все пак, че ограничителната заповед е с временен характер, явно трябва да вземете някакво по - сериозно решение за бъдещето и взаимоотношенията. Пожелавам Ви успех!

[TEREZADESKOVA]

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ (извлечение)
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
(2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител или приемен родител;
9. (нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
10. (нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца.
(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.
Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Молбата е писмена и съдържа:
1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
5. подпис.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) В случаите по чл. 8, т. 2 и 4 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.
(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.
(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Молбата се завежда в специален регистър с отделна поредна номерация (индекс) на делата и се разпределя в деня на постъпването.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:
1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;
2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;
3. декларацията по чл. 9, ал. 3.
(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Когато от данните в молбата е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето, което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита.

Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното управление на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи.
(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".
(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) В случаите по чл. 8, т. 2 и 4 се призовава и пострадалото лице.
(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.
Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.

Раздел III.
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
(Има си и тънкости, но не е мястото да ги описвам тук. Все пак нито аз, нито някой от колегите сме си намерили дипломите ...)