Домашно насилие - татко

[bg_dad]

Здравейте,
искам да споделя тревогите си с компетентни хора и смятам, че тук е правилното място за съвети и дискусия.
С половинката ми (нямаме брак) живяхме щастливо в последните малко над 5 години. Роди ни се син, който преди 3 седмици навърши 3 годинки и целият МИ свят се въртеше около семейството. Но през последните месеци изведнъж поведението на жена ми (така я наричам, въпреки безбрачието) рязко се промени и започна едно вечно негодувание и провокации по всички възможни направления - от помагането в домакинството, до харченето на парите и отношението ми към нея... Изведнъж охладня много, започнахме да посещаваме семейна терапия при психолог, с цел да подобрим комуникацията си, но уви, ефектът беше обратен. Тя си тръгна с детето веднъж, след една седмица се прибра вкъщи, но след няколко дни ми заяви, че вече не ме обича. Но стига с личната драма. Поради това, че в последната вечер, която прекарахме заедно, аз бях побеснял, че тя иска да си вземе детето и да си тръгне и си позволих да изрека някои обидни реплики, някои граничещи със заплаха и я дръпнах веднъж за ръката, за да седне на дивана да си поговорим, жена ми (вече бивша) остана потресена и много се уплаши (за което и се извиних и съжалих многократно). Обади се на нейните родители, те дойдоха да я вземат и майка й ми каза, че ще се видим в съда, щом си позволявам да се държа така с дъщеря й и да нарушавам личните й права.
Тааа...сега ме съди за домашно насилие, подала е искова молба + жалба в полицията (на следващия ден след скандала), не знам дали си е изкарала медицинско, но е факт, че имам ограничителна заповед да не доближавам нея и детето на по-малко от 100 метра на месторабота/временно местоживеене и т.н., която заповед важи и за малкия ни син.
Четох закона за домашно насилие (икономист съм) и ми стана ясно, че с това нещо не мога да се боря в съда, каквито и опровержения да пиша, нейната жалба се приема за доказателство, а моите твърдения...все тая има ли ги... Тааа ще ме осъди да заплатя някаква глоба 100% и ще ми се наложи да бъда ограничен от осъществяване на контакт с нея и малкия за следващите няколко месеца.
Въпросът ми е, при така изнесени факти, какви претенции мога да имам за родителски права, мога ли да получа такива и какво е оптимално, ако решим да сключим споразумение за родителски права и издръжка. И как бих могъл да осъществявам контакт с детето си, ако имам ограничителна заповед?
Държа да кажа, че поведението ми в тази вечер е частен случай и никога не съм извършвал каквото и да е насилие над жена ми, никога не съм я удрял, скубал и т.н. За мен поведението и (търсенето на компетентните органи) е продиктувано от натиск от страна на тъщата, тъй като тя е в непрестанен контакт с нейна приятелка - адвокат по семейно право. И сега ми извиват ръцете с висящото дело и ми предлагат да виждам малкия всяка втора седмица от месеца от 10:00 в събота до 17:00 в неделя + 15 дни лятото. А това е крайно недостатъчно според мен. Но споделете, какво бих могъл да направя? Може би, ако й заведа дело за родителски права, ще получа повече, а може би, ако ме осъди за домашно насилие, ще загубя контакт с детето за 1 година например... Не мога да взема решение какво да направя в тази ситуация.

[nikodim77]

Човече!
Чета ти поста (позволявам си – на „ти” поради дълбоката съпричастност към това, което ти се случва) и очите ми се пълнят със сълзи. Преди точно 5 години минах по същия път. Аз го наричах „всичките (че не знам колко са) кръга на ада. Само ще отбележа, че в Бг. ЗЗДН е инструмент за злини и за печелене на разводи и спорове за род. права.
Но! До тук с емоциите! (че сега като си спомня и настръхвам!)
Отиваш при АДВОКАТ!!! Намираш свидетели, които могат да представят вашите взаимоотношения и твоя характер и нрави. Имай предвид, че в СЗ ще се сипят куп лъжи по твой адрес (вероятно). Ако родителите на „жена ти” са влизали в жилището, когато са си я прибрали, и нямаш други свидетели, е, не знам! Само ще вметна, че в моя случай лъжите стигнаха до там, че даже съм вадил и пистолет, ! (В последствие ме беше яд, че не го бях направил наистина, та поне съдът да не уличава бившите ми жена и тъща в лъжи)
Все пак! Не губи дух и надежда! Аз тогава спечелих делото с помощта на свидетели и много четене. (нямах възможности за адвокат), дори 2 седмици преди делото с молба до съда същия издаде определение, в което отмени заповедта в частта й за децата. Но, последното не значи да станеш самонадеян и да решиш, че ще се справиш сам! Пак ще повторя; намери Адвокат – занимаващ се с подобен род дела.
Пусни си опцията „лични съобщения” за да може някой от тук пишещите Адвокати да се свърже с теб

пп. Не губи вяра! Сега аз съм щастливо разведен и се радвам на двете си рожби, които са при мен съгласно съдебното решение за развод.
Успех!