forum.lex.bg

При смяна на пола по какъв ред се отразява новият пол в акта за раждане и в останалите документи?
Мислила съм го това още по повод Андрей/Адриана от Рудозем и стигнах до извода, че трябва да е било по реда на охранителното производство за установяване на факти - както се поправят грешки в акта за раждане. По-подходящ начин не се сещам.
Хубаво, ама това все пак не е грешка, а промяна на пола. При условие, че друг ред няма и стане по този, ще се смята ли, че преди промяната е бил наистина мъж, или тя ще важи със задна дата (като грешка)? Смятам, че няма да важи със задна дата.
И тогава...
Човекът е женен. Бракът си е бил валидно сключен. Но брак между хора от един и същ пол в България не може да има, дори ако са спазени изискванията за сключване. То затова и различния пол го няма при пречките и условията за сключване на брак, а си е част от самата дефиниция за брака.
Ще се смята ли бракът за прекратен от момента на установяване на промяната?
Според мен - да, независимо, че го няма при начините за прекратяване на брака.
А вие как мислите?

според мен поради факта че тази хипотеза не е визирана никъде в действащото законодателство, промяна на акта за раждане няма да може да бъде извършена.независимо от промяната на пола в документите за самоличност и в актовете за гражданско състояние той/тя ше си остане съответно мъжки/женски пол.Бракът не може да бъде прекратяван на други основания освен предвидените в СК.

Навремето медиите съобщиха, че бившият Андрей Миронов вече е жена и по документи. Не вярвам да е било масова заблуда. Само дето не знам по какъв ред е станало.

Според мен би могло да се заведе установителен иск, като се иска от съда да признае за установена промяната в пола, а после на основание това решение да се иска съответната служба да впише новия пол. Виж чл. 74 от ЗГР. Що се отнася до брака - мисля че и по този въпрос компетентен да се произнесе е само съда.

Редът за промяна на документите за самоличност е охранителен...

чл. 436 Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен...

Не достъчно обаче само да е извършена операция за смяна на пола. Необходима е и психическа/психологическа експертиза, която да установи личностното възприемане като жена...

По - инетерсен е въпросът с прекратяването на брака. Съгласно чл. 94 от СК се прекратява съсъ смъртта, с унищожаването му, с развод.

Промяната на пола не е предвидена като основание за унищожаване, а ням ада има и смъртен акт, поради което все пак... май ще трябва да се прекрати с развод.

Доста основателна причина за настъпване на дълбокото и непоправимо разстрийство на брака си е това...

Благодаря.
А ако съпрузите не искат? Молба за развод не може да се подаде от друго лице или прокурора.
Как тогава ще съществува брак между две жени или двама мъже, щом българското право изобщо не смята това за брак?

portokal написа:Благодаря.
А ако съпрузите не искат?

Значи... бъркаме нещо изначално.

Ако е съществувал брак между А и Б, но Б си е сменил пола и имената - изобщо самоличността, то се появява В, а брак между А и В няма.

Интересното е дали има правоприемство между Б и В?

Според мен мъжът Б и жената В са едно и също лице, колкото и абсурдно да звучи.
Ако не са, къде е отишъл Б? Не е умрял. Не може да бъде обявен за умрял. Кога се е родил В? Не е роден на 30-годишна възраст, примерно. Всяко физическо лице се появява с раждане (дори клонираната овца Доли все пак беше износена от друга овца) и изчезва със смърт.

Биологически въпреки физиологичните промени са едно и също лице.
Но според мен хипотезата е същата както, ако се окаже, че при раждането в акта за раждане лицето вместо с женски пол и имена е записано с мъжки пол и имена - имах такъв съвсем реален случай.
Една женица не можеше да си получи пенсиите по тази причина. Актът за раждане, че е мъж "цъфна" при издаването на лична карта.
Т.е. - няма правоприемство, защото няма два различни субекта на правото.
Колкото до брака при смяна на пола, следва да се счита, че такъв няма. Не съвсем, но горе - долу, както със случая преди време, за който се сещам, мисля, че в Русе беше, когато се оказа, че браковете на сума хора са били сключени от длъжностно лице, което няма такива правомощия.
Въпросът е, ако възникнат имуществени спорове, дали ще следва да се прилага института на СИО?
Лично аз смята в този случай, ако Б си смени пола и самоличността и стане В, че имуществените отношения между А и В ще следва да се уреждат, без да се прилагат правилата на СИО.
Малко парадоксално звучи, след като е имало валиден брак между А и Б, но след като Б и В са едно и също лице, а брак между А и В няма, то...
От друга страна още по - сложно става, ако са имали и деца. Те при всички случаи трябва да имат право на издръжка от В, както и да го\я наследяват.

Ами там е работата, че според мен не е точно същата хипотеза.
Едното е поправка на грешка. Няма спор, че тази жена винаги си е била жена, нищо, че и е бил сгрешен актът за раждане.
Другото е не грешка, а промяна, за чието отразяване няма предвиден начин и затова като най-близък може да се използва пак този.
Аз затова попитах още в първия си постинг дали смятате, че тази промяна, подобно на поправените грешки, ще важи със задна дата.

portokal написа:дали смятате, че тази промяна, подобно на поправените грешки, ще важи със задна дата.

Аммм, въпросът така е малко по иначе поставен.
Едно е редът, по който следва да се извърши промяната в акта за раждане, друго са правните последици.
Редно е правоотношенията да се уреждат за напред. С това малко си противореча с казаното, че при имуществен спор не следва да се прилага института на СИО. Но смятам, че трябва да се държи сметка за това, дали се касае за имуществени спорове или за лични права.
Тъй като въпросите не са разрешени нормативно, ще сме изправени в типичния случай на чл. 4 ал.1 от ГПК и да се разрешава "според общия им разум".
Така смятам, че ако в едно охранително производство се докаже, че Б има самосъзнанието на жена и при това е приевел физиологията си в съотвествие с това, не е в интерес нито на променилия пола си, нито на третите лица, той да продължи да се идентифицира с пола, който е роден.
Малко лирическо отклонение. Ами ако е роден хермафродит? Преди време гледах по Диксавъри случай, в който родителите на дете хермафродит още при раждането са извършили необходимите операции детето да е с женски пол. По - късно в зряла възраст обаче се оказало, че лицето смята себи си, мисли, действа и се отнася към ругите като мъж!!!
Доста въпроси от морално естество се повдигат в този случай. Примерно, че след промяната на пола и имената в акта за раждане, това лице ще има правото да сключва брак с мъж и да осиновява, като майка!!!
От друга страна, тази промяна не следва да засяга правата на трети лица, които са имали едни или други взаимоотношения с лицето преди промяната.
Иначе казано, смятам, че не може да има едно общо разрешение - правоотношениета да се преуреждат при всички случаи с обратно действие или само за напред. Ще трябва във всеки случай да се преценява, кое е справедливото, разумното и пр.

Вярно, какво става с издръжката в този случай? Дължима ли е? А, да, и наследници някой ден...

Мъхъ, и се дължи издръжка, и се наследява. Няма начин да се избяга от това дори и чрез смяна на пола.

Според мен след като Б е стала В и има съпруг/а или деца,който би трябвало да го наследят един ден,то не би трябвало когато е станал В това да се преустанови като се приложи принципа на целесъобразност,а именно неговите наследници да не си загубват правото затова,че баща им или майка им са вземали това ненормално и анти природно решение.По отношение на това дали новия партньор на В трябва да го наследи считам,че при законно ключен брак, което според мен неможе да стане защото нямаме нов субект и нов аправоспособност и дееспособнос, той си става на правно основание наследник при смъртта на В,но според мен ще трябва да наследи с наследниците от перидшния брак на В.Също така считам,че би трябвало според мен да се погледнат нещата от медицинска гледна точка по отношение на това дали при промяна на външните белези като полови органи наистина лицето сменя своя пол имам предвид начина на мислене и изобщо физиологичните му процеси стават ли както са на другия пол или си остава същия човек само с изменена външност както при пластичната хирургия.Там могат да ти сменят физиономията ,но самоличността си остава,тоест човека си е същия с променена външност.Според мен ако се докаже медицински,че Б е станал нпълно нов субект В нямащ нищо общо с Б тогава е възможно да се говори за нов субект на правото,но това е невъзможно според мен,тъй-като неможеш да направиш човек на десетки години в нов човек, все пак не сме роботи да ни сменят частите и да станем нов предмет.

steli_na написа:По - инетерсен е въпросът с прекратяването на брака. Съгласно чл. 94 от СК се прекратява съсъ смъртта, с унищожаването му, с развод.

Промяната на пола не е предвидена като основание за унищожаване, а ням ада има и смъртен акт, поради което все пак... май ще трябва да се прекрати с развод.

Доста основателна причина за настъпване на дълбокото и непоправимо разстрийство на брака си е това...

Но пък СК ,не предвижда еднополови бракове , та се питам в кръга на майтапа ,да не измисля само ново право , дали не може да се иска съда да прогласи акта за скл. граждански брак за нищожен ,уф май голяма глупост написах

То не е шега работа. Ако ви е интересен и въпроса за пенсионирането му (и) на този мъж (жена), специално стажа от казармата:
http://www.odit.info/?s=6&i=17101&f=4

Тук видах много объркани неща Хората които имат проблем с половата идентификация обикновено не сключват брак! Половият идентитет се гради от раждането до края на пубертета, като в началото на пубертетния период съответната личност вече разбира, че при нея нещо не е както при другите До брак може да стингнат някои хермафродити, които не са опирали до системата на здравни грижи, но такива вече неостанаха в BG. При хермафродитите нещата са добре регламентирани, тъй като става дума за погрешно определяне на пола при раждането. Води се дело с/у съответната община...
Проблемите са при транссексуалните! За радост не се срещат толкова често. За нещастие дори 2ма от общо 4мата сексолози не са наясно с проблема. (Попаднах на една експертиза на д-р Ил. Врабчев - абсолютна боза )
Неприятното е че по отношение на транссексуалните няма никаква правна уредба, а би следвало по аналогия с хермафродитие, промяната на пола им да се третира като корекция на грешка. Проблем е това, че въпросната грешката не е непосредствено и обективно доказуема.
Поради тази причина не би следвало промяната на телесния пол, която се извършва по хирургичен път и следователно е необратима да предхожда промяната на гражданския пол, която при необходимост, макар и с цената на огромни усилия може да се анулира.
Погрешно е правото да упражнява натиск върху личността да променя телесния си пол за да има претенции за промяна на гражданския пол, тъй като транссексуалните състояния не винаги ссъдържат идеята за промяна на телесната схема. Лицата със смущения в съзнанието за полова принадлежност се възприемат от социума като девиантни. Това затруднява тяхното социално вграждане, което ги мотивира да търсят възможност за изграждане на външност, приемана от социума. За да не изглежда толкова софистично да вземем конкретен пример. Ако съм биологично жена, но имам съзнание за принадлежност към мъжки пол цялото ми поведение е ръководено от това съзнание. В професионален план реализацията ми ще е по-скоро по мъжкия модел социално функциониране. В личен план - отвръщение от интимни контакти с мъже подчертан интерес към жени. Околните веднага ще ме заклеймят като "мъжкарана" и лезбийка. Те ще ми разрешат да функционирам по присъщия за мен начин ако имам мъжко име и мъжки вид.
Значителна част от трансексуалните не биха търсили никакви възможности за промяна, ако са приемани като равноправни в социума, друга част би се ограничили само до промяна на гражданския пол и само незначителна част от тях би настоявала и за хирургични корекции.
Ето защо условието първо да се приведе тялото в съответствие със съзнанието за полова принадлежност и това да е мотив за смяна на гражданския пол е порочна практика.

Ако съм биологично жена, но имам съзнание за принадлежност към мъжки пол цялото ми поведение е ръководено от това съзнание. В професионален план реализацията ми ще е по-скоро по мъжкия модел социално функциониране. В личен план - отвръщение от интимни контакти с мъже подчертан интерес към жени. Околните веднага ще ме заклеймят като "мъжкарана" и лезбийка. Те ще ми разрешат да функционирам по присъщия за мен начин ако имам мъжко име и мъжки вид.

Първо да вметна, че нямаш кой знае какъв проблем от страна на повечето "околни", хеле пък в днешно време, да имаш интимни контакти с жени, да изглеждаш като "мъжкарана", да функционираш социално по "мъжкия модел" (къв е па тоя модел?) и пак да си жена и да се определяш като такава. Всички тия неща, включително външният вид на "мъжкарана", не мисля, че са определящи признаци за принадлежност към мъжкия пол.
Както и да е. Мога да го разбера това, че има хора, които искат да принадлежат не към този пол, към който са се родили, мога да разбера и защо това несъответствие между желание и действителност е голяма мъка за тях. Нормално е такива хора да искат да заприличат физически възможно най-много на желания пол, вкл. и чрез операция, ако преценят. Но да ме убиеш, не мога да разбера как може да очакваш околните да те считат за мъж, ако си физически жена, и обратното. Ми в крайна сметка това си е значението на думата пол - принадлежност към група по физически белези, не по самосъзнание. То вярно, че имаше един виц в духа на модерните времена и свободата на самоопределението - "само ще избере, когато порасне", ама чак пък толкова...
Не че ми пречи нещо всеки да се определя като какъвто иска!

А и да се допускаше промяна на "гражданския" пол, без да е променен физическият, това да не би да реши проблемите с "околните"? Ми тя принадлежността към "физическия" пол си личи, в крайна сметка. Ако не недвусмислено, то поне... съмнително.

А, да - и не разбрах какви "объркани неща" си видял/а тук, че и "много".
Историята на Андрей Миронов, станал после Адриана Миронова, си е истинска и той не беше хермафродит.

А, да - и не разбрах какви "объркани неща" си видял/а тук, че и "много".

Дори, единствено в последния ти пост бъка от недуразумения:

[Историята на Андрей Миронов, станал после Адриана Миронова, си е истинска и той не беше хермафродит./quote]
Вярно е че не е хермафродит, но НЕ Е и транссексуален! По света и у нас в такъв случай не се предлага, нито се извършва легална промяна на пола. Това е христоматиен случай за меркантилно мотивирани действия в тази сфера.
Правиш се на отворко за това как приемаш особеностите на хората, но не си в състояние да приемеш, че макар и рядко има хора които се преживяват като природно недоразумение - жена в мъжко тяло или мъж в женско тяло.

Мога да го разбера това, че има хора, които искат да принадлежат не към този пол, към който са се родили...

Това те изобщо НЕ ГО ИСКАТ! То няма нищо общо с някакъв избор или келешлък. За тях това е факт, който им се стоварва на главата и им обърква живота.

Първо да вметна, че нямаш кой знае какъв проблем от страна на повечето "околни

Да допуснем, че си ми работодател (опазил ме Бог!) Какво ще кажеш ако ме гледаш, че съм жена от всякъде, но ти се представям с мъжко име и искам то да е отразено в трудовия ми договор? Вярно ли не си в състояние да си преставиш проблемите на които ежедневно се натъква подобен човек. По моя преценка тъкмо от околните произхождат проблемите, защото и те както теб за удобство приемат, че има само бяло и черно, респ. мъж или жена. Да ама както между бялото и черното има много нюанси на сиво, така между мъжа и жената има различни проявления на пола. Истина е че явлението пол е натрупано около полюсите, ама това, което е между тях макар и малко все пак съществува. Ти му разрешаваш да съществува, ама трябва да има формално съответствие. "Дървено желязо!"