Карамелче, вероятността детето да е припознато е твърде минимална ( граничи с нула) при липса на редовни документи за самоличност. Което не пречи да бъде припознато и в бъдеще, разбира се.
Една, единствена изневяра ( доста е трудно да се говори изобшо за изневяра, когато няма гр. брак) не би довела до предоставяне упражняване род. права по отношение на детето на припозналият го.
bludniq_sin написа:В практиката ...... майката е предпочитан родител тъй като се приема, че детето има по-силна връзка с нея.
На практика се обсъжда единствено възрастта, като априори се приема, че майката е по-пригоден родител, когато говорим за дете в ранна възраст и нещата приключват до тук. Само, защото съдът следи служебно за интереса на детето, счита, че последното няма да може да формира правилно желанията си ( чл. 15 ЗЗДетето почти не се прилага в дела за родителски права, а ОЗД дава някакви ... имагинерни становища).
По силата на П№ 1 се съобразяват( би следвало) следните обстоятелства ( изреждам, така както ги е подредил самия Пленум) : възпитателски качества на родителите, морал, грижи и отношение към децата, желание на родителя, привързаност на децата, пол на детето, възраст на детето, помощ от трети лица и соц. обкръжение. Някой да е чел пълни мотиви в този смисъл?
То, пък, и майките не са това, което някога са били техните майки и баби... ( респективно важи и за бащите) - изобщо комплицирана история. Винаги съм смятала, че именно тези съдебни дела, са доста по-сложни от всеки един облигационен или вещен иск без оглед интереса, така щото да уреждаш, макар и не окончателно ( акт на спорна администрация), живота и съдбите на поне трима до настъпване на трайно изменение на обстоятелствата съществували при първоначалното решение, се иска не само право, но и мъдрост.