forum.lex.bg

Здравейте, казвам се Румяна. Имам дете на 2г 10м, което отглеждам сама. Нямам брак с бащата на детето и той изобщо не присъства в живота на детето т.е. те не се познават. Всичко започна още докато бях бременна, той ме напусна в четвъртия месец от бременността. За съжаление му позволих да я припознае. Водих дело срещу него за родителските права. Първо получихме една година ограничаване и защита от домашно насилие, тъй като той упражни такова срещу мен пред детето когато то беше на 5м и аз му я бях завела да я види. След което заведох дело за отнемане на родителските права, които не му отнеха. Искам да попитам какво мога да направя за да му отнемат родителските права. Той е постъпвал за едномесечно лечение в болница за психично заболяване с шизофренни симптоми. Имам и експертиза, която установява това заболяване, но в момента на прегледа е показал че може да се грижи за своите работи, но не се знае дали няма да се появят отново симптомите. Той е агресивен и груб. Не полага грижи за детето, не плаща издръжката присъдена от съда, не е виждал детето от 2г и 4 м. С лъжесвидетели постигна това да му присъдят да я вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца по цели 4 часа. Това е невъзможно да го допусна тъй като той наистина не е наред с главата и се страхувам да не се случи нещо на детето и мен. Моля ви посъветвайте ме какво мога да предприема, защото тормоза на цялото ми семейство е огромен. От решението на съда до сега нито той нито аз спазваме присъденото. Страх ме е да не предприеме нещо той. Благодаря предварително! Ако е нужно да изясня още нещо ще го направя, защото това не са единствените факти, а само най-важните.

Здравейте Румяна,
Има достатъчно данни, които компрометират бащата - съдебно решение по ЗЗДН, доказателства за психическото му заболяване, вероятно има свидетели, които са видели последващо поведение в ущърб на детето.
Лишаването от родителски права е крайна мярка и приложното й поле е по-ограничено, защото тя най-интензивно засяга правата на родителя. Ограничаването на родителските права е мярка с по-малък интензитет и по-широко приложение, ще рече - по-лесно се доказват основанията за налагането й. В същото време освен нея, могат да се ползват и други средства за въздействие - напр. наказателна отговорност, ако са налице основания за това.
Ако можете потърсете съдействие на отдела за закрила на детето към Дирекция социално подпомагане във вашия град. Те са важен фактор с оглед на това, че в производството съдът изслушва техен представител, т.е. ако те са в течение с проблемите, това ще се отрази в доклада им пред съда. В някои дирекции има юрисконсулт, който може да ви бъде полезен и с правен съвет. Семейният кодекс позволява искът (за лишаване или ограничаване на р. права) при определени условия, да се повдигне от Дирекцията.
Не разбрах кога е установен режимът на лични контакти с детето - преди или след лечението на бащата.
Най-добре е да посетите адвокат, който да прецизира и обобщи всички важни факти.

Здравейте, вече имаше доклад от отдела закрила на детето, но и той не помогна на делото за отнемане на родителските му права. С помощта на неговите свидетели, той успя да убеди съда, че не е виждал детето по моя вина т.е. аз не съм му позволявала, а това не е така. Той изобщо не се интересува от детето, нито е помагал досега с отглеждането му. Единствените му обаждания , които не са повече от 6-7 за тези 2г бяха свързани с заплахи и тормоз. Дори свидетелските показания сериозно противоречат на фактите, които изложих когато заведох делото срещу него. Колкото и да чета решенията на окръжния и районния съд, стигам до това че те се базират единствено на лъжесвидетелите, единият от които дори е съден. Говорих с двама адвокати, които ми казват че връзката с бащата е много важна за детето, но така ли е когато детето дори не знае за съществуването му и той е заплаха за самото него и семейството му. Ако подам жалба, че не изплаща присъдената му издръжка, това ще помогне ли на съда да вземе предвид, че иска само емоционална връзка с детето, а не да поеме отговорността си, или просто ще го накарат да я изплаща? И има ли нещо друго което мога да направя? А за въпроса ви по повод постъпването му за лечение, то беше преди делото. Но той е длъжен да следи състоянието си и да посещава психоаналитик, но дори и това не прави не прави. Благодаря!

Забравих да спомена, че представител от отдела за закрила на детето не свидетелства в съда, поради отсъствието му в града по време на делото. Само докладът беше представен и то без подпис от бащата.

От всичко написано от вас стигам до извод, че или не сте консултирана въобще във връзка с иска ви или сте консултирана зле.
Неплащането на издръжка е основание за търсене на наказателна отговорност. Искът ви е бил за лишаване от родителски права, а може би е трябвало да бъде за ограничаването им (на определено право).
Да гадая няма смисъл. Намерете си адвокат с опит, по възможност - в семейното право. С писане във форума няма да се решат вашите и на детето ви проблеми.

И аз смятам, че не бях консултирана добре и ,че адвокатът ми не си свърши работата както трябва. Благодаря за отговорите, които получих от вас. Наистина не знам какво да направя и за това писах във форума. Просто не знам какво да предприема преди бащата не детето ми да предприеме нещо. Това е- уплашена съм. Благодаря отново.

Доколкото разбирам, проблемът възниква от това че все пак не му е безразлично за детето и иска да го вижда от време на време, така ли е? Защо не опитате да го излъжете (ако не е истина) че всъщност той не е баща на детето (разбира се не на живо, по телефона). Вероятно ще изгуби интерес. Съответно както логично се очаква повече не отваряте и дума за издръжка.

Колкото ги има такива - уж прости, уж луди, ама иначе знаят кои са добрите адвокати да им спечелят делата.. Винаги съм се чудел..

Опитах се и това да направя. Излъгах че не е баща на детето, но той наистина няма какво друго да прави освен да трови живота ми, моя и на близките ми. Наистина не го е грижа за детето, ако го беше грижа щеше да се поправи и да е до мен и него. Когато бях бременна той ме остави в четвъртия месец от бременността, след това беше с друга, а аз имах глупостта да му позволя да я признае, да му позволя да се съберем когато тя беше на два месеца. Три месеца след това той да ми посегне пред бебето ми. Това преля чашата, но вече е късно и наистина не знам какво да правя.

И за издръжката, тя изобщо не ме интересува. До сега се справях без тези 76 лв на месец така че не ги искам и за напред, просто искам да знам дали мога да използвам това, че продължава да не се грижи за детето и да го лиша от правата му да я вижда. Страх ме е какво ще стане с детето при внезапна поява в живота му на "баща" и то неуравновесен такъв.

Аз ще изкажа друго мнение. Доколкото разбирам, искате да направите нещо като сделка - няма да искате издръжка, срещу това да не му давате детето. Не мислите ли, че е малко егоистично? Не е ли възможно съдът да е бил прав, като е разрешил на бащата да вижда детето си? Дали наистина е вярно написаното, че "той изобщо не се интересува от детето", щом като все още се бори за него?
Масова практика е майката да се опитва да ограничи достъпа на бившия си до детето, като го изкарва побойника на квартала. По този начин постига едно единствено нещо - отмъщение. Само че така наказва не само него, но и детето, като го оставя без баща.

Не съм писала тук за да искам мнение, а за да получа помощ, от която наистина се нуждая. Не смятам , че постъпвам егоистично с искането си за отнемане на родителски права. Мисля че егоистично постъпват бащите, които без да се замислят правят деца и ги оставят още неродени, тези които се появяват уж разкаяни и пак си правят каквото искат. Без дори да се замислят за това малко същество, което за първи път се сблъсква със света. И какво?Детето става на три години и се появява някакъв "баща", който не е бил до нея когато е била болна, или тъжна, или е проходила, или е казала първата си дума....и тепърва иди му обясни на това дете какво означава "тати", дума- абсолютно непозната, да не говорим за човек. Благодаря за мнението ви, но не сте в тази ситуация.

votpuska написа:Защо не опитате да го излъжете (ако не е истина) че всъщност той не е баща на детето (разбира се не на живо, по телефона).

rugeorgieva написа:Опитах се и това да направя. Излъгах че не е баща на детето

Изумен съм. Търси се защита чрез закона (в чиято основа е морала), а се постъпва неморално, нечовешки. Дори и бащата да не е "добър", той има право да общува с детето АКО това общуване е в интерс на детето. И преценката за това не на майката, тъщата, свекъра или общественото мнение, а на съдия - фигура еднакво отдалечена от мисли за отмъщение или маниакално преследване.

rugeorgieva написа:Не съм писала тук за да искам мнение, а за да получа помощ, от която наистина се нуждая.

Тук ще получите мнения и не можете да ограничите никого да дава такива. Всякакви. Помощ в реалното пространство, не във виртуалното.

Нека да поправя думата "помощ" с "насока какво мога да направя".

Здравейте, Румяна.


Ще направя един коментар от позицията на човек, който не е юрист. Коментарът ми с нищо не ви задължава. Можете да приемете или да отхвърлите идеята, Ваше право.


Не анализирам защо бащите в България са такива - констатирам го. Почти е правило бащите в страната да са безотговорни бащи и да не се грижат за децата си. Нито сте първата, нито сте последната майка с тоя проблем.

Познавам много други жени в същата изцяло идентична ситуация - обтегнати отношения с бащата и негативна история на родителството.


Намерете някакъв начин - това е персонален съвет - и различни майки намират различни начини - вземете от него позволение за пътуване и излезте от страната. Така поне ще имате шанс за нормален живот и Вие, и дъщеря Ви.


Имам приятелки и познати - на тях това им помогна. Успяха да вземат децата си в чужбина и да им дадат по-добър живот и нормални цивилизовани отношения. Проверете коя страна в чужбина би имала подходящи закони и условия за живот за Вас и дъщеря Ви. Научете език. Намерете си работа там. Направете контакти. Животът ще ви завърти и нещата едно по едно ще се подредят за Вас. Няма и да усетите как ще ви се случи. Езикът обаче е най-важното изискване. Непременно трябва да знаете езика на страната, в която планирате да живеете. Това ще даде добър житейски старт и на детето Ви. Повечето европейски страни имат много по-добра социална и обществена система и можете да разчитате на генерално подобрение на живота ви, което няма как да се случи в България.




Съветът е много личен и много проверен. Познавам много българчета, отведени в чужбина по тази причина. От голямо разстояние бащата просто не е в състояние да прави проблеми. Отдалчеността ще ви даде нормален живот и спокойствие, така важни за отглеждането на детето.

Законът в този му вид позволява чудовищни родителски извращения. Ще ви пратят по съдилища, ще точат от ресурсите Ви, ще ви късат нервите с неща, които отдавна са ясни по света. Това е безсмислено хабене на живота ви и живота на детето. Разбира се, че имате право на щастие и спокоен живот. Разбира се, че имате права - особено детето има ясни и законови права на щастливо и спокойно детство. Независимо дали бащата е съгласен да се поправя или не, независимо какво е мнението му и поведението му - правата на детето Ви са безспорни. Родителят ТРЯБВА да направи всичко възможно - длъжен е - да уважи правата на детето си. Не е правилно с омаловажаване на проблема и защитата на бащата да се уврежда живота и съществуването на детето.



Когато Мохамед не ходи до планината, планината ще отиде при Мохамед. Като не става със законни начини и методи - решете проблема си по други начини. Отдавна се знае, че закона в България не работи. Не допускайте това да съсипе живота ви. Много хора правят грешки - никоя човешка грешка не е толкова фатална, та да не може да се поправи или промени нещо.


Успех в начинанието. Детето заслужава усилията Ви. Дано пък бащите в страната да си вземат урока и да схванат, че нещо в ситуацията е ненормално - не е за вярване, но да го допуснем като вероятност.

За постановената издръжка имате влязла в сила съдебно решение. Снабдете се с изпълнителен лист и образувайте изпълнително дело. Ако дължащия родител е в невъзможност и са налице останалите предпоставки- общината ще я заплаща, вместо него ( не целият размер, не и за цялото време, но е някакво начало).
В останалата част оставете времето да направи своето. Неведнъж се е случвало бащи по делата да имат претеции за децата си, да обжалват неизгодни за тях решения, но когато нещата окончателно приключат- да ги настигне забравата..., респективно с години да не се сещат за децата си ( шантаво, но някъде след края на битката всъщност се установява, кой, какви мотиви е имал за нея).

В интерес на истината- среща се и обратна ситуация: има нефелни майки, зарязващи децата си на съдбата без причина; има майки, които поради натиска на житейски обстоятелства не могат да се грижат за тях; има всякакви, но това е живота. Шарения.

Идеята с лишаване от права е била нелепа ( горе ви обясниха, че връзката не бива да се къса), защото трябва да е докажат категорично обстоятелствата по т.1 или кумулативно тези по т.2. Е, имате психично болен родител, но очевидно не е опасен, поради което т.1 е отпаднала ( а една навременно поискана експертиза би могла да даде отговор на щението ви, но консулта не е достатъчен, трябва и друго за делото). За т.2 не сте доказала първата предпоставка.

Имала сте възможност да искате ограничаване контакта между двамата в присъствието на някой разумен, но сте я пропуснали - сега следва да изпълнявате ( отностелно- неизпълнението може да влече само парични санкции за вас при едно изпълнително дело заведено от бащата , надали ще се стигне до реално предаване на дете) това, което сте постигнали до промяна в обстоятелствата. Такава, с оглед изложението ви, в момента не е налице.

Накратко- оставете времето да работи за вас. За сега.

Скъпа Румяна,

А защо забравих да спомена как ще ви дърпат да влезнете в омагьосания кръг на порочния и недомислен закон.


Обърнете ли се към юрист - обезателно ще ви хипнотизират да влезнете в затворената система на юридическата безпомощност да си решите проблема. Вместо да ви помогнат - ше ви вкарат в невъзможности и парични задължения за неизвършени услуги.


Не е ли по-разумно все пак да научите език - в което няма нищо лошо - да се образовате, да се мотивирате и да подобрите живота си. Вместо да прекарате родителстването си по съдилища, срещи със съдебни изпълнители, безконечни плащания на юристи и протакане. Самите юристи признават, че за горе-долу 10 години с наливане на пари и нерви - може би ще постигнете някакво нестабилно решение - което във всеки следващ момент може да бъде атакувано и отново да попаднете във въртележката на безконечната и ненаситна българска съдебна система.


Схванете го като съвет от сорта - когато живота ти даде лимон - по-добре си направи лимонада.


Работете в посока градивност и личностно развитие - вместо в посока робуване на неефективна съдебна система.



Ясно е, че няма да уважат нито Вашите права, нито правата на детето Ви. И както вече казах по-горе - нито сте първата - нито сте последната. Свържете се с организации извън страната. Потърсете европейските си права. Защитете се ЕФЕКТИВНО, А НЕ ПАСИВНО.




Разбира се, че имате право на защита и справедливост. Разбира се, че имате права. Не позволявайте да ви хипнотизират и манипулират. Разбира се, че заслужавате щастлив и спокоен живот.



Проверете думите ми. Направете си справките и се подгответе. Съветът ми е практичен, реализируем и е помогнал на много нещастни и изтормозени български майки.


Ако рОдината не иска да ви припознае като граждани с права - тогава за какво ви е такъв живот. Изборът е Ваш.

bird_of_paradise написа:За постановената издръжка имате влязла в сила съдебно решение. Снабдете се с изпълнителен лист и образувайте изпълнително дело. Ако дължащия родител е в невъзможност и са налице останалите предпоставки- общината ще я заплаща, вместо него ( не целият размер, не и за цялото време, но е някакво начало).
В останалата част оставете времето да направи своето. Неведнъж се е случвало бащи по делата да имат претеции за децата си, да обжалват неизгодни за тях решения, но когато нещата окончателно приключат- да ги настигне забравата..., респективно с години да не се сещат за децата си ( шантаво, но някъде след края на битката всъщност се установява, кой, какви мотиви е имал за нея).

В интерес на истината- среща се и обратна ситуация: има нефелни майки, зарязващи децата си на съдбата без причина; има майки, които поради натиска на житейски обстоятелства не могат да се грижат за тях; има всякакви, но това е живота. Шарения.

Идеята с лишаване от права е била нелепа ( горе ви обясниха, че връзката не бива да се къса), защото трябва да е докажат категорично обстоятелствата по т.1 или кумулативно тези по т.2. Е, имате психично болен родител, но очевидно не е опасен, поради което т.1 е отпаднала ( а една навременно поискана експертиза би могла да даде отговор на щението ви, но консулта не е достатъчен, трябва и друго за делото). За т.2 не сте доказала първата предпоставка.

Имала сте възможност да искате ограничаване контакта между двамата в присъствието на някой разумен, но сте я пропуснали - сега следва да изпълнявате ( отностелно- неизпълнението може да влече само парични санкции за вас при едно изпълнително дело заведено от бащата , надали ще се стигне до реално предаване на дете) това, което сте постигнали до промяна в обстоятелствата. Такава, с оглед изложението ви, в момента не е налице.

Накратко- оставете времето да работи за вас. За сега.

Аз много пъти съм се чудила - колко точно е невъзможно управляващия кръг от безпомощни и неграмотни имбецили да схване проблема с демографския срив.


Кого точно ще управлявате, ако няма кой да ви работи и да плаща.


Колапсът на системата вече се случва. На прага на тоя колапс - вие, закона и управляващите все още танцувате по театралната сцена,а на която вече завесите горят, а публиката бяга панически през столовете.



Не ще да издържите много......и няма къде да избягате. Не можете да работите нормална работа - и не искате. Колапсът яде и вас самите. А мишките бягат от кораба.....да седнем на стола, да си излюпим пакетчето семки и да изгледаме четвърто действие на Крал Лир....

... Ах, от мен ли избягахте в "другата родина" ?

Извинете за клишето, опитвам да нямам предразсъдъци по отношение на вас, заради другата тема, но е вярно: щеше да е забавно, ако наистина не е тъжно това, което занимава мислите ви.
Не харесвам крайната ви позиция по всеки въпрос, за който сте писала тук, и открито го заявявам.

bird_of_paradise написа::roll: ... Ах, от мен ли избягахте в "другата родина" ?

Извинете за клишето, опитвам да нямам предразсъдъци по отношение на вас, заради другата тема, но е вярно: щеше да е забавно, ако наистина не е тъжно това, което занимава мислите ви.
Не харесвам крайната ви позиция по всеки въпрос, за който сте писала тук, и открито го заявявам.

Какво крайно МОЛЯ УЧТИВО ЗА ОТГОВОР намирате, което вече да го няма в националната статистика, и как това биде приписано на мене като една индивидуалност с дефинитивно фиктивна българска гражданска позиция и националност?




Много съм учтива, моля да ме разберете, откак видях как модератора пренебрегна откритите клевети срещу огромна маса емигранти, възлизащи по национална статистика на 2 милиона активни граждани родени в рОдината.




Наблягам на учтивата форма (не само пред модератора) но все още недоумявам защо различните мнения и граждански позиции ви смущават толкова много. Някакво разяснение (професионално юридическо или не) моля най-учтиво на български език моля?

Благодаря, за разбирането и съвета ви aaaaly. Мислила съм много и по този въпрос да отида някъде в чужбина или друг град. Но, аз имам семейство, което много ме подкрепя и много обича детето ми и не мога да си позволя да ги лиша от това да го виждат как расте. За къде е човек без близките си? Да, ситуацията наистина е нетърпима тук в България и съдебната ни система вместо да помага само ни вреди (в повечето случаи). Искрено ви благодаря за насърчаващите думи, но за съжаление това не е моето решение. Преместихме се с детето в друго жилище, което не е известно на бащата (до сега). Живея в страх какво ще се случи за напред, но не искам да бягам и да съм никоя в чужда държава. Знам и език, имам образование, но не мога да избягам. Отново благодаря за разбирането, може би вие единствено разбрахте колко трудно е наистина да се живее по този начин.