Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2013 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х ГРАЖДАНСКИ състав
На деветнадесети декември 20012 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: МАРИАННА КОЛЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3610 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на К.Д.К. против Т.Д.Г..
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата по настоящото производство са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 1946/2002 г. по описа на PC - Стара Загора, с което ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Стара Загора, кв. „Зора”, ул.Златен клас № 12, вх. Б, ет. 4, ап.56, изцяло обзаведено, било предоставено за ползване от нея и роденото от брака им дете Д.К.К., ЕГН **********.
По време на брака му с ответницата, с Нотариален акт № 78 от 16.12.1993 г. на PC - Стара Загора, той придобил с негови лични средства горепосочения недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Златен клас" № 12, кв. „Зора" по плана на града, представляващ ап. № 56 на IV етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения със застроена площ 59.23 кв. м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № 12 с полезна площ 2.23 кв. м. и 1.346 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото при съседи на жилището: от северозапад - улица, от североизток - двор, от югоизток - апартамент № 55 и стълбище; на избеното помещение: от северозапад - мазе № 11, от североизток - двор, от югоизток - мазе № 11, or югоизток - двор, от югоизток - мазе № 13, от югозапад - коридор, което към него момент, спорно обстоятелство и моя претенция - по смисъла на чл. 21, an. 1 СК, а именно, - че процеснияг апартамент, независимо, че бил придобит по време на брака, бил закупен изцяло със средства, имащи извънсемеен характер, видно от Решение № 346/12.11.2007 г., постановено по възз. гр. дело № 545/2007 г. по описа на ОС - Стара Загора /гр. дело № 216/2005 г. по описа на PC - Стара Загора/, потвърдено с Решение № 571/11.06.2009 г. по гр. дело № 788/2008 г. по описа на ВКС, постановено от Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, ведно с всички законни последици от това.
Гореописаната правна и фактическа обстановка пораждала интереса му от предприетото настоящо съдебно действие, още повече, че обстоятелствата от постановеното бракоразводно решение, във връзка ползване на семейното жилище и владението на същото, с оглед посоченото по-горе бракоразводно решение, били съвършено изменени. Факт било, че междувременно ответницата живеела на семейни начала със съжител, имала родени други две деца, притежавала и собствен недвижим имот, като продължавала да владее апартамента, а той, съобразно Решение № 166/10.11.2003 г. по гр. дело № 1946/2002 г. по описа на PC - Стара Загора, не ползвал жилището, нямал друго такова, към момента живеел на квартира, като доскоро живеел в двустайното жилище на родителите му и четиричленното семейство на неговия брат, обстоятелства, които били установени в хода на гр. дело № 7331/2010 г. по описа на PC - Стара Загора.
Твърди, че с Решение по гр. дело № 7331/2010 г. по описа на PC - Стара Загора ответницата била осъдена да му заплати сумата от 569.03 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода: 28.07.2010 г. - 31.03.2011г., т. е. по 70 лв. месечно, на подробно описания апартамент по- горе, ведно със законната лихва върху сумата от 08.12.2010 г., до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, което плащане не било изпълнено от ответницата.
Заявява, че през изминалите години имал икономически ангажимент, като изплащал добросъвестно всички задължения към държавата - данъци, такси и пр., коректно и своевременно по ЗМДТ, независимо, че ангажимент и задължение на ползвателя било да заплаща тези разходи по имота, което обстоятелство, непроменено и към момента, също било доказано в хода на процеса по гр. дело № 7331/2010 г. по описа на PC - Стара Загора.
Моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1950.67 лв., представляваща сбор от суми - обезщетение за лишаване от ползване (ежемесечен наем) в размер на 70 лв. месечно за двадесет и седем месеца и двадесет и шест дни - за периодите, съответно: от 15.06.2009 г. до 27.07.2010 г. - сума в размер на 938 лв. и от: 01.04.2011 г. до 15.06.2012 г. - сума в размер на 1012.67 лв., ведно със законната лихва върху цялата сума до окончателното изплащане на същата, съобразно Решение № 166/10.11.2003 г. по гр. дело № 1946/2002 г. по описа на PC гр.Стара Загора, досежно ползването на семейното жилище, със законните последици, съгласно и съобразно нормата на чл. 57, ал. 1 изр. първо СК. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото.
Ответницата Т.Д.Г. представя писмен отговор в законоустановения срок, в който моли съда да отхвърли предявеният иск от ищеца, като неоснователен и недоказан. Заявява, че е ползвала процесния апартамент през периода 28.07.2010г.-31.03.2011г., като след тази дата до настоящия момент не е ползвала жилището. Твърди, че многократно е отправяла устни покани към ищеца да предаде владението и държането на апартамента, но без резултат. Изпратила покана до ищеца да се яви на 27.12.2011г. на адреса на апартамента, за да му предаде ключа на същия, като го уведомила, че повече няма да ползва имота. На посочената дата, редовно уведомен за поканата ищеца не се явил и тя с двама свидетЕ.съставили и подписали протокол, който представя по делото. Недопустимо било искането да заплаща обезщетение за ползване на процесния апартамент от 15.06.2009г. до получаване на поканата- 27.07.2010г., защото наема се дължи от датата на получаване на поканата- 27.07.2010г., а не се дължи за заден период. Не е вярно твърдението на ищеца, което не е предмет на този спор, че не е заплащала за периода, за който го е ползвала - 28.07.2010г.- 31.03.2011г.
Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да и присъди направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Според разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
От приложеното към делото гр.д. № 1946/2002г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с влязло в законна сила Решение № 166/10.11.2003г., постановено по същото, съдът е прекратил гражданския брак между страните, предоставил е на ответницата упражняването на родителските права над роденото от брака дете Д.К., родено на ***г., както и е предоставил на ответницата ползването на процесното семейно жилище.
От приложеното към делото гр.д. № 216/2005г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с Решение № 346/12.11.2007г., постановено по възз.гр.д. № 545/2007г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, потвърдено с решение по гр.д. № 788/2008г. по описа на ВКС, ищецът е признат за изключителен собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Зора, ул. „Златен клас” № 12 , на 4-ти етаж, състоящ се от дневна, спалня кухня и сервизни помещения със застроена площ 59.23 кв.м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № 12 с площ 2,23 кв.м. и с 1,346% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото при съседи на жилището: от северозапад – улица; от североизток – двор; от югоизток – двор и ап. 55; от югозапад – ап. 55 и стълбище; граници на избеното помещение: от северозапад – мазе 11; от североизток – двор, от югоизток – мазе 13, от югозапад – коридор.
От приложеното към делото гр.д. № 7331/2010г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора се установява, че с влязло в законна сила Решение № 607/27.05.2011г., постановено по същото, съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 569.03 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода 28.07.2010г. – 31.03.2011г. на процесния апартамент, ведно със законната лихва върху сумата от 08.12.2010г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил иска по чл. 59 от ЗЗД в останалата част до претендираните 1 200 лв., като неоснователен и недоказан.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите Я.С.Г./без родство със страните/, КРАСИМИРА ДИМОВА МАРКОВА/без родство със страните/, СЛАВИ Д.К./брат на ищеца/ и РУМЯНА ЖЕЛЕВА БУРГУДЖИС /без родство със страните/ се установява, че от 2004г. или от 2005г. в процесния апартамент не живеят нито ищеца, нито ответницата. Свидетелите Маркова и Бургуджус заявяват, че ответницата живее в с.Загоре, тъй като е сключила втори граждански брак, от който има родени близначета. Свидетелят К. също заявява, че е чувал, че ответницата живее в село до гр.Стара Загора и има деца от мъжа, с когото живее. Същият заявява, че не знае дали ответницата ползва апартамента в момента. Свидетелят Булгурджис твърди, че от 5-6 години ответницата не живее в процесния апартамент, тъй като живее в село Загоре заедно със сина си Дилян.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са непротиворечиви. Единствено свидетеля Г. заявява, че ответницата е напуснала апартамента през 2011г., но това обстоятелство не се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства, поради което съдът не кредитира показанията на този свидетел.
Съдът намира за недоказано твърдението на ответницата, че е поканила ищеца на 27.12.2011г., за да му предаде ключа от процесния апартамент. От представените разписка от 19.12.2011г. и известие, получено на 20.12.2011г. се установява единствено обстоятелството, че ищецът е получил пощенска пратка, но не и каква е тя. Ето защо, съдът намира за доказано, че ищецът не е канен от ответницата за предаване на ключа от процесния апартамент.
Разпоредбата на член 59 от ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея. В постановление № 5/1976 г., т. 14, ВС е приел, че когато семейното жилище е изключителна собственост на единия съпруг, а при развод се предоставя на другия, при когото остават децата, между съпрузите възникват наемни правоотношения. Затова, съдът приема, че между страните по делото са възникнали наемни правоотношения от момента, когато жилището е предоставено на ответницата по делото. От този момент се дължи наем за жилището, без да е необходимо да бъде изпращана нотариална покана за това на ответницата. От събраните писмени и гласни доказателства се доказа, че от около пет-шест години ответницата не живее в процесното жилище, но същата е предала на ищеца ключа за същото, поради което го е лишила от възможността да го ползва и да има добиви от собствения си имот.
Ето защо, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за периодите от 15.06.2009г. до 27.07.2010г. и от 01.04.2011г. до 15.06.2012г. е основателна, без периода от 28.07.2010г. до 31.03.2011г., за който е присъдено обезщетение по чл.59 от ЗЗД с Решение № 607/27.05.2011г., постановено по гр.д. № 7331/2010г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.
Видно от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, възприето от съда изцяло, като компетентно и добросъвестно изготвено, стойността на 1/ 2 идеална част от наема за целия период е в размер на 1923,17 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част до претендираните 1 950,67 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда на 15.06.2012г., съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска - в размер на 566,47лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска - в размер на 5,00 лева, за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Д.Г.,*** да заплати на К.Д.К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.”Кольо Ганчев” 64, кантора 2, чрез адв. Ели И. ***, сумата от 1923,17 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периодите от 15.06.2009г. до 27.07.2010г. и от 01.04.2011г. до 15.06.2012г. на апартамент № 56, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Златен клас” № 12 в кв. Зора, на 4-ти етаж, състоящ се от дневна, спалня кухня и сервизни помещения със застроена площ 59.23 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от 15.06.2012г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59 от ЗЗД в останалата част до претендираните 1 950,67 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Т.Д.Г. с п.а. да заплати на К.Д.К. с п.а. сумата от 566,47лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Д.К. с п.а. да заплати на Т.Д.Г. с п.а. сумата от 5.00 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр.Стара Загора.
СЪДИЯ :
Публикувано на: 11 Май 2015, 18:21