forum.lex.bg

Добър ден,имам няколко въпроса относно СК понеже не съм юрист и благодаря предварително за професионалните отговори.
1.Във всички съдебни решения които съм прочел съдът определя УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ОТ .......РОДИТЕЛ .
Ако липсва отнемане или ограничаване на родителските права на единия от родителите това не нарушава ли материалния закон СК Чл.123 и Чл 122(1) а именно:

"Носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител"

Не се ли бърка определяне мястото на живеене на детето с упражняване на родителските права?
2.Как се осигурява спазването на Чл.125(3)-Грижи възпитание и надзор на детето:

"Родителят осигурява ПОСТОЯНЕН надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете"

ако ти определят режим на лични отношения 2 пъти в месеца през уикенда?
3.Спазвайки Чл 122(2) Родителски права и задължения:

"Родителите имат равни права и задължения,независимо дали са в брак."

не би ли трябвало режима на лични отношения да е 50% на 50% маика/баща?

За пример в Норвегия това се спазва и детето е 1 седмица при единия 1 седмица при другия родител.

svilenivanov написа:...Ако липсва отнемане или ограничаване на родителските права на единия от родителите това не нарушава ли материалния закон СК Чл.123 и Чл 122(1) а именно:
"Носител на родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител"

Това е трактовка приложима при родители в брак, или във фактическо съжителство.

svilenivanov написа:Не се ли бърка определяне мястото на живеене на детето с упражняване на родителските права?

Не- род. права се упражняват от този, комуто са предоставени, а той все пак е някъде адресно регистриран. Детето не е свободен електрон и също е адресно регистрирано при този родител, комуто са предоставени правата ( би трябвало).

svilenivanov написа:2.Как се осигурява спазването на Чл.125(3)-Грижи възпитание и надзор на детето:
"Родителят осигурява ПОСТОЯНЕН надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете"ако ти определят режим на лични отношения 2 пъти в месеца през уикенда?

Осигуряваш надзор за времето, през което ти е определен режим на лични контакти ( така трябва, според мен) или в най-лошия случай- времето, през което съществяваш режим на лични контакти. През другто време- надзора е ангажимент на родителят с правата. Този детайл няма, за сега, особено практическо приложение.

svilenivanov написа:3.Спазвайки Чл 122(2) Родителски права и задължения: "Родителите имат равни права и задължения,независимо дали са в брак." - не би ли трябвало режима на лични отношения да е 50% на 50% маика/баща?

Въпрос на договорка и желание да се направи детето номад ( я, да живеете в двата края на страната, но дори и да не сте толкова географски разпокъсани, ако детето да е учащ... да ви видя, как ще изпълнявате режима на контакти). Всъщност, зависи от интересите на детето, ппри споразумение може и да стане, но ако разчитате на съд- няма да го бъде, защото последния ще отчете, че не е в интерес на детето.


ВКС, за сега, отчита така:

При сключен брак, родителите са длъжни чрез взаимно разбирателство да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата......... Същевременно законът е предвидил правила за фактическото осъществяване на тази родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия родител, при прекратяване на брака поради развод.
...........Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето, включително грижат.
.......Другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси, касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето.

Та, по изложените мотиви върховния съд не признава род. права, но пък признава право на родителят, комуто не са предоставени правата да прави правопогасяващи възражения.

Аз нещо не мога да вдяна.....родителските права се дават на единия родител ако на другия са му отнети или ограничени ....ако не - те се упражнявят от двамата заедно или поотделно чл.123 СК.
Останалото е груба грешка в съдебните решения от типа "тъй знае баба -тъй бае..."
Не може да се присъди упражняване на родитески права на единия родител като по този начин се лишава другия от последните без да има съдебно решение за лишаване от тях съгласно СК чл 132 или ограничаване съгласно СК чл 131.
Така разсъждавам като простосмъртен а не като юрист:))
Мисля че това произлиза от грешно тълкуване на чл 59 ал2:
"(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата,на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата."

където упражняването и мерките относто упражняването на родителски права са в случай на отнемане или ограничаване на последните.

Относно трактовката....чл 122. (2)??????????
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.

Тук пише независимо дали са в брак...а за фактическо съжителство нищо не пише...

За надзора-не би ли трябвало съдът да се съобразява със закона а не закона със съдебното решение.....?

А за последното не го разбрах много но..може ли ВКС да нарушава закон ..в случая кодекс-СК?

Не е грешка, единият родител е във фактическа невъзможност да ги упражнява понеже детето не живее при него ,а при този комуто са предоставени на практика. За момента не е предвидено и на двамата да се предоставят в законодателството при развод или при фактическа раздяла на родителите.Задължението за надзора е върху този родител който упражнява родителските права и задължения. Даже и когато например е лишен или му са ограничени РП, той може отново по съдебен ред да поиска тяхното възстановяване в пълен обем при отпадане на причините за тяхното вземане.

Господа ЮРИСТИ
тези всички разсъждения по пътя на логиката или от махленско клюкарене произлизат?
Някои ще цитира ли поне един член или алинея от някои закон че барем малко научно да прозвучи?
Но хайде да оставим куците съдебни решения.
Интересно ми е кой закон определя режима на лични отношения?
Такъв няма нали?
Откаде идва порочната съдийска практика детето да се дава 2 пъти в месеца евентуално с преспиване от събота до неделя?
Може би от:Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1974 г.
По него време имам спомен че се работеше 6 дена в седмицата-почиваше се само в неделя.
Май от там е останало детето да се дава от събота след обяд до неделя ))
И друго ми е интересно...тая държава НРБ маи вече не съществува -сега сме РБ а се спазват практики от някаква чужда несъществуваща държава.
С нетърпение очаквам компетентен отговор.
Благодаря предварително.

Последния пост на svilenivanov, провокира желанието ми и аз да се включа по темата.
И аз, а и много други родители сме си задавали същите въпроси. А и ред други в тази връзка. Това решение на пленума на... от 1974 г. (годината на моето раждане, значи много овехтяло ) намирам за не съвсем актуално в днешни времена. Подчертавам „не съвсем” защото има доводи, които са актуални и в ден-днешен. Като се изхвърлят словосъчетанията „социалистически”, „партията” и др. решението би заприличало на съвременно. Но, и така пак ще е с пороци.
Мислил съм по въпроса не един път! Мислил съм за писане до Омбудсмана, министри, и какви ли не институции... Появиха се и организации, сдружения и прочие „бащи за това”, „бащи за онова”, и т.н. обаче не виждам законодателна инициатива!? Считам, че по-напред трябва да се измени една думичка от конституцията ни; думата „майчинството” от чл.14, да стане „родителството”.
Що се отнася до твърденията на питащия, относно колизията между понятията „родителски права” и „местоживеене на детето” намирам ги за изключително интересни и актуални. Дори считам, че така образуваната тема трябва широко да се дискутира във всички среди от специалисти (Юристи), правителствени и неправителствени органи и организации. За съжаление доста често срещан „феномен” е децата да се използват като „инструмент” за въздействие над единия родител, което е много-лошо. Ако се разграничи „местоживеене” и „упражняване на род. права” то, това ще има изключително-благотворно влияние в отношенията между всички (родители и деца). Да вземем например; разделени родители, които живеят близо един до друг. При сега действащото положение, този при, който не живее детето дори и да иска не би могъл да го заведе на училище, или да го види, или да го вземе от училище, и да му помогне да се подготви с уроците докато стане време да се прибере при другият родител. Има вероятност да отговаря пред органите на властта за неспазване – режима на лични контакти. Наистина, по-лош е момента с големите разстояния между родителите, когато живеят в двата края на страната ни...

Наи-сърдечни поздрави на nikodim77.
Наи-после някои разбра контекста на въпросите ми.
Пиша в този форум с единствената цел да предизвикам наистина компетентно юридическо мнение по въпросите които задавам,защото четейки законите оставам с мнение че си имаме хубави закони но няма кои да ги тълкува и прилага правилно.
Въпросът за прилагането на чл.125(3)- и аз това се питам-не е ли задължително когато родителите живеят в едно и също населено място,родителят при когото не живее детето да го взема всеки ден от училище и да осъществява контрол на оценките и поведението на детето?
Никакво уточнение че това се отнася за родителя на когото са отсъдени "Родителските Права"не видях в Семейния Кодекс
С риска да стана досаден цитирам първия член от глава девета на СК-Родителски права и задължения:
"Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения."

Този член се отменя само от :
"
Ограничаване на родителските права

Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права."

и:

"
Лишаване от родителски права

Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 131;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството."

При липса на прилагане на чл 131 и 132 -остава в деиствие единствено чл.122 -всичко останало е нарушение на материалния закон.

Благодаря предварително за последващи компетентни тълкувания на горните членове.

Не мога да разбера ....юристи ли не влизат във форума...или ситуацията стана шах-мат:)))

Явно не сте разбрал,че като неюрист тълкувате неправилно закона.Беше Ви отговорено,че режим на лични отношения се определя във връзка с настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство във взаимоотношенията и няма за цел да удовлетворява всяко хрумване на родителя,който не упражнява родителските права.Предпоставките и последиците от приложението на чл.131 и чл.132 от СК са съвсем различни и нямат нищо общо с този режим.

nk7702n написа:Явно не сте разбрал,че като неюрист тълкувате неправилно закона.

Така си е, и затова (към автора) темата не буди интересът, който очаквате. Все пак, тъй като явно ви тормози:
1. Родител, който не е лишен от родителски права, но детето не живее при него след раздялата, има "право на глас" по всички въпроси, касаещи детето, като образование, пътувания (оттам и задължителното му съгласие за извеждане на детето в чужбина, например) и т.н., до предел и по начин, които той сам избира. Не може да очаквате съд и закон да регламентират как и колко ще проявявате интерес към детето си, нито пък как ще се разбирате с бившия партньор и как ще изглаждате евентуалните си конфликти. Родители, които НЕ са се разделили, често имат противоречия за възпитанието и отглеждането на децата, какво остава за разделилите се. Това е ваш личен, семеен въпрос. Не е задължение на съда да определя кой е крив, кой е прав и кой в крайна сметка има право да решава. Ако детето е оставено да живее при майка си, това НЕ означава автоматично, че всички решения, свързани с детето, са нейни - ако например тя иска детето да учи в едно училище, а вие в друго, никой не ви е спрял да отстоявате позицията си. Сядате вие, майката, детето, обсъждате, решавате "като бели хора". Съдът и СК не са виновни, че няма предвидена специална процедура, по която да отстоявате правата си на родител. Това е въпрос на лична култура на взаимоотношенията.

2. Определянето на така да се каже "основен родител", който упражнява родителските права, не се прави с цел другия родител да бъде лишен от такива, а за удобство и в интерес на детето. Ако искате законът да ви даде пълно равноправие, то излиза, че този закон пази вашето наранено его, а не интересите на детето. Не знам как се оправят в Норвегия, но детето да бъде местено през седмица на мен лично ми звучи безумно и мъчително за самото дете. А и не е само до местоживеенето - ако имате различни виждания за образованието, детето ще се мести през седмица в различно училище ли? Ами възпитанието, облеклото, вечерния час, разрешените покупки, джобните и т.н. - и те ли ще се променят на всеки седем дни, само за да сте спокоен, че не сте "ощетен" откъм права? Децата имат психологическа нужда от "регулиран" живот и това е доказано многократно. (Дори в пубертета, когато са на бунт срещу родителската власт, за тях на подсъзнателно ниво е важно да знаят, че такава власт има и правилата са ясно и точно формулирани). За детето е важно да знае точно къде живее, точно какво му се позволява и какво - не, важно е да има изграден режим, навици и т.н. Ето защо и съдът определя родител, който "упражнява" родителските права, вкл. споменатите от вас ПОСТОЯНЕН НАДЗОР и други главни букви из постовете ви. Това е родителят, който отговаря за отглеждането и възпитанието на детето в неговото (детското) ежедневие. Отново - в интерес на детето. И отново - въпросът как другият родител ще участва в живота на детето е въпрос на личен избор, интелигентен подход и култура на взаимоотношенията между родителите и децата, а не проблем на някаква имагинерна семейна полиция, която брани интересите ви.

Стана доста дълго, но в заключение, СК не е инструмент за регулиране на семейни отношения. СК задава рамки, в които нещата се решават при сериозен конфликт, който родителите не могат да решат помежду си. СК не спира нито един родител да участва ежедневно в грижите за детето, стига той и бившият му партньор да са постигнали съгласие в тази връзка. Когато обаче двамата не могат да се разберат, ролята на съда не на възпитател в дестка градина, който да им раздели бонбонките, а да зададе ясна регулация на отношенията им единствено спрямо детето и в негов интерес.

Представеното от octavia, също е много точно. Обаче, в предният ми пост описах една ситуация, която съм нарекъл „феномен” и която се повтаря в огромен процент при разделените родители. Упражняването на род. права се приема като „право” за пълно игнориране на другия родител, което е дадено по силата на съдебно решение. Дори в доста случай не се уважават и желанията на детето/цата/ да се видят с другия родител, да се отиде на кино, или друго развлекателно място, та дори и да се научат уроците при него. Именно това трябва да се предотврати.

„...въпросът как другият родител ще участва в живота на детето е въпрос на личен избор, интелигентен подход и култура на взаимоотношенията между родителите и децата...”

Е да, обаче какво става, когато натрупаната злоба и негативизъм у родителя, комуто е предоставено упражняване на род. „права” (предпочитам „грижи”) пречат на интелигентния подход и култура...? Тогава? Полиция, Прокурори, отдели за закрила, съдебни дела... А защо, съдът да не се постановява: ... определя местоживеенето на детето да бъде при майката /бащата/ с режим на преспиване при другият родител всяка първа и трета... (алабала) като упражняване на род. права се разпределя м-у. двамата родители, чрез, взаимни уговорки, като се ползуват от правата си, и ги упражняват съвместно за да задоволяват интересите на детето/цата/. В страната ни има достатъчно институций, които могат да следят за това дали род. права се упражняват в интерес на детето... А вероятно ще се появи и повече-работа за семейни терапевти, медиатори и др. консултанти - специалисти.

пп. Има случаи, при които интелигентните взаимоотношения след развод м-у. родителите и нормалната обстановка при техните срещи, са допринесли за затопляне на отношенията им и дори тяхното събиране отново като семейство.

Всичко е въпрос на избор и на интелектуален и възпитателски капацитет и зависи от нивото на житейска зрялост и от поставяните от родителите приоритети. Все пак,не мисля,че толерантното и възпитано отношение следва да се бърка с духовна и физическа близост.Интересът на детето е определящ,а не осигуряването на комфорт за родителите.

Не съм юрист, но тъй като съм доста голям любител на правото, ще изразя собствено мнение, както и ще задам няколко въпроса.
1. Какво печели детето, ако единият от родителите бъде ЛИШЕН от родителски права? Освен естествено, ако същият не е ОПАСЕН за здравето и живота на детето.
2.Решенията на съдилищата относно режима , за мен лично са рамкови. Т.е поставени в някакви вид нормативни рамки. Което ПРАКТИЧЕСКИ, по никакъв начин НЕ пречи на един родител ПРИ ЖЕЛАНИЕ от негова страна да изпълнява режима на лични отношения с детето си, извън постановените дни и часове в решенията.
3. Родителството е МОРАЛЕН акт , който всеки родител упражнява спрямо детето си с оглед възможността която има (в пълният смисъл на думата).
4. Считам, че не изпълнението на режим на лични отношения с детето (макар и според мен рамков с оглед решенията на съдилищата) , не прави един родител - родител за това, че единствено и само плаща издръжка, която СЪЩО е постановена от съдилищата и следва да се ограничава само в нейната определена цена.
5. Въпреки казаното по-горе считам, че следва да има И наказания на тези родители които като цяло дори и не спазват режима на лични отношения с децата си (т.е - на родители на които не са присъдени родителските права, а е определен режим на лични отношения). Обратното на това , ако родител на който са присъдени правата да спре режима на лични отношения на детето с другият родител. Като и в двата случая се нарушават ПРАВАТА на самото дете.
Що се отнася до примерите с други държави.
Именно там не изпълнението на режима на лични отношения с детето , което се отнася равно и за двете страни, дава основание на съдилищата за ЛИШАВАНЕ на родителя от родителски права. НО, за да се достигне до това КРАЙНО решение, нарушилият родител минава през хиляди процедури. Като например - социални служби, психолози и прочее.

С прости думи.
За мен лично относно режима за лични отношения с детето , е най-добре за ДЕТЕТО да се премине в споразумение за родителите. Но тъй като нашето законодателство не налага наказание на родител на който е определен режим на лични отношения (т.е - при неговото не спазване), то този акт се тълкува като морален. Във връзка с това, остава единствено и само ЖЕЛАНИЕТО на родителя МОРАЛНО извън постановеният режим на съда (който е рамков), да осъществява повече контакти с детето си.

А ЖЕЛАНИЕТО, следва да бъде ДОКАЗАНО с действия, не само заявено в съда

Здравейте,
радвам се че накрая има коментари от юристи.
Към юрист Октавия имам въпрос....
"право на глас" -това би трябвало да е цитат на СК чл 122(2).....или греша... и там пише:

"(2) Родителите имат РАВНИ права и задължения, независимо дали са в брак."

А на:

" Ето защо и съдът определя родител, който "упражнява" родителските права, вкл. споменатите от вас ПОСТОЯНЕН НАДЗОР и други главни букви из постовете ви. Това е родителят, който отговаря за отглеждането и възпитанието на детето в неговото (детското) ежедневие."

В кой закон и член е записано това че "основния" а не "Второстепенния" родител е длъжен да осигурява постоянен надзор?В СК пише:
"Родителят осигурява ПОСТОЯНЕН надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете"

РОДИТЕЛЯТ а не основният родител.Става въпрос за двамата родители.Това е задължение на родителите съгласно чл 125 123 и 122.

Това че се определя детето да живее при единия родител не значи че тои е назначен за БОГ а другия за баи ..й и трябва да обира огризките на живота.

Двамата си остават с еднакви права и задължения към детето до отнемане или ограничаване на последните.И това безусловно по смисъла на физическия закон означава че имат право 50% на 50% на време за прекарване с детето. И това не се отнася само за времето на ваканциите и оф. празници.

А на:

"Стана доста дълго, но в заключение, СК не е инструмент за регулиране на семейни отношения. СК задава рамки, в които нещата се решават при сериозен конфликт, който родителите не могат да решат помежду си."

Откога кодексите ...дават рамки:))))я наруши НК и да видим каква рамка ще ти даде съдът....на квадратчета най-вероятно ,че и с раиран костюм:)))))))))))))))


Пак умолявам всички...ако правите литературни съчинения на тема юридически казус....изберете литературен форум.
Моля пишете с цитати от закони или поне посочвайте членове от такива.
До тук нито един не го направи.

На изказвания от типа че видиш ли понеже не съм юрист и не тълкувам правилно законите-ГПК чл 5:

"Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала."

Тук пише точния смисъл...не тълкувания на кои как му изнася....а в СК непълни неясни или протеворечиви неща няма......или пак не съм прав?

В България май Царя дава ама Падаря не дава......))))))))))).

Дано да не съм обидил някой с титлата Юрист ако действително я има заслужено.

Интересна тема, но автора на поста отказва да види някои основни неща и го казвам, понеже съм минал по този път. По закон родителите имат равни права и задължения, но на практика, надзор, грижи за детето и прочие се осъществява от родителя, на когото са присъдени упражняването на родителски права. Защо? Ами защото през по голямат част от годината детето е при този родител.
Относно режима на лични отношения, той се постановява от съда. Тук няма нормативен акт, който да го определя. И аз бих искал детето ми да е повече време при мен, но това няма как да стане, особено когато ходи на училище. Смятам обаче, че режима на лични отношения, който се определя към момента от съда/по преценка/ е силно стеснен. Аз успях да извоювам един месец, а би могло да се регламинтира със закон децата да прекарват при другият родител цялата лятна ваканция, понеже през другото време няма как да стане. Това, което се дава от съда е твърде малко.
Това със Норвегия не виждам как може да стане, особено ако родителите се намират далеч един от друг. А и няма как една седмица детето да учи в едно училище, а през другата - в друго. Поне аз не виждам как може да стане.
Иначе може детето да се взима и без да се съблюдава режима, при добро желание, разбира се, от страна на родителя, на когото са присъдени упражняването на родителските права.
Според мен това го диктува логиката, а не толкова закона.
Просто споделям мнението си.