forum.lex.bg

ДНК тест.
Ако е отрицателен - търсете си правата.
Ако е положителен - грижете се за детето. Това, че принципно бременността е 9 месеца - не означава че въпросната жена не може да роди в 7 или 8 месец. Примери за това - много.

Срокът за оспорване на бащинство от страна на съпруг на майката е една година от узнаване за раждането. Предполагам, че няма как да докажете, че сте узнал за раждането по-късно.

Боя се, че срокът е изтекъл, в който случай наистина няма какво да направите. Съдът просто няма да приеме за разглеждане такъв иск.

ДНК тест едва ли ще се случи след като тя и бебето са далече от БГ и няма да го доведе за нищо на света.

Това за едногодишния срок е античовешко, кои са тези изверги които са направили такъв закон??? Поне срока да беше 2 или 3 години, как е възможно ако разкриеш че детето не е твое след една година и един ден например, вече на това дете "да си му баща по документи завинаги" ?????

Ами ако се появи истинският му баща и иска да бъде признат и записан като такъв????????


Някой не познава ли възможност да се заведе дело в Страсбург или другаде в чужбина и с решение на даден европейски съд после да се приложи в България???

Възможно ли е да ме осъди в българския съд да плащам издръжка за това дете, след като тя го е отвлякла далече от европа и няма никакъв начин да упражнявам родителски права над това дете, никаква реална и физическа възможност за виждането от моя страна и т.н.

Правилното би било да не ми дадат никакви родителски права при решение от делото за развода и да не ми присъждат да го издържам на другия край на света през девет океана!!!!! Още повече че майка му има официална работа там и печели много висока заплата и други доходи, тя реално няма нужда от някаква мизерна издръжка от 80лв., просто всичко това го прави срещу мене от болна омраза и откачалщина защото е една ненормалница с пари.

Откъде накъде български съд ще ми присъди родителски права и задължение за издръжка при такива конкретни обстоятелства???????????????

По нашето законодателство срокът е преклузивен и след изтичането му няма какво да се направи, ако ще да имате и 10 ДНК теста; от тази гледна точка е все едно дали ще доведе детето в България.

Поставянето на такъв срок наистина не е сред най-умните законодателни решения, но за него има аргументи, най-малкото "интересът на детето" - което не може да живее в постоянен риск човекът, смятан от него за баща, да заведе иск за оспорване. Основната теза е, че трябва да има трайност на установения произход, т.е. веднъж установен, произходът да не може лесно да бъде "отменен" по прищявка на кой да е родител (майката също може да оспори бащинството в едногодишен срок, а не когато й хрумне).

По нашето законодателство истинският баща не може да иска да бъде признат за такъв по никакъв начин, щом произходът на детето е установен по силата на сключен брак.

Какво да кажа... Внимавайте като се жените, бракът не е само едната сватба. Казвам го без ирония, съчувствам Ви, но все пак - решението да сключите брак с тази "дама" сте взел доброволно, последствията, уви, също са за Ваша сметка.

Има и друг начин, по който да се справите с този проблем. В момента вие се водите баща на детето и имате всички права като родител, не само задължението да заплащате издръжка, а и право на лични отношения, както и да водите дело за упражняване на родителски права. Може би ако заявите на майката, че ще водите дело за родителски права в страха си да не загуби детето може да се съгласи и да отстъпи и поне да не ви търси издръжка. Иначе е в пълното си право да търси такава, защото вие се водите родител, дори и да сте безработен, а тя да има добри доходи в чужбина, дължите поне минимална издръжка.
За майката срокът за оспорване на бащинство е 1 година от РАЖДАНЕТО, а за бащата срокът е 1 година от УЗНАВАНЕТО. Единственият ви начин е да докажете по-късен момент на узнаване, така че да сте в срока. Но ако сте пропуснали този срок и няма как да докажете по-късен момент на узнаване, нямате друга възможност, не можете да упражните правото на иск на детето (Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие) като негов законен представител, има тълкувателно решение в този смисъл.

След развод кой остава с родителски права и кой без родителски права? Аз мислех че като присъдят дете на майка му, бившия съпруг също остава с родителски права, имайки право да вижда детето и задължението да плаща издръжка. Ако на бившия съпруг се отнемат родителските права, то тогава детето не трябва повече да носи неговите фамилни имена и съответно бившия съпруг не дължи издръжка нито има право да вижда детето???
Каква е истината????

Ако обаче при разводите, бившите съпрузи вече губят родителските права, защото детето се присъжда почти винаги на майката, тогава защо много хора в този форум говорят че бившите съпрузи имат родителски права след развода и имат правото на виждане и задължението да плащат издръжка???????? Ако мъжът губи родителските права, то тогава няма право нито за виждане нито задължението да плаща издръжка. Коя е истината??????

Всичко е толкова объркано с тези понятия, то изглежда че самите юристи и съдии в тази държава не знаят точно как са си формулирали собствените термини.
Или 1. Всеки един бивш съпруг и съответно баща на дете има родителски права(които включват например правото да не се съгласи детето да напуска страната, детето носи фамилните му имена, правото на редовно виждане на детето, задължението за плащане издръжка, и т.н.)
Или 2. Всеки един бивш съпруг и съответно баща на дете няма вече родителски права след като детето вече е присъдено от съда на майката, и съответно детето не носи фамилните му имена и той няма право на виждане на детето, няма задълженито за плащане на издръжка, не може да забрани на майката да извежда детето от страната, и т.н...

Някой изобщо наясно ли е добре с тези работи в тази страна???? Или всеки си използва разтегливия като дъвка термин "Родителски права" на кой както му дойде за угодно?????????

Може би само хора като janeta имат по-ясно виждане върху нещата, но пак не става ясно защо трябва да завеждам дело за родителски права, след като така или иначе би трябвало да ги имам след развода??? Нищо не е ясно. Може би janeta има впредвид не родителски права върху детето, а детето да ми бъде присъдено на мен???? Как тогава да докажа пред съда че аз съм в по-добра позиция "за да ми присъдят "родителските права"", след като майката на детето има много добра работа и печели много добре и има всякакви условия за това дете, аз не мога да дам пред съда такива доводи както тя може.

izmamnasapruga написа:След развод кой остава с родителски права и кой без родителски права? Аз мислех че като присъдят дете на майка му, бившия съпруг също остава с родителски права, имайки право да вижда детето и задължението да плаща издръжка.

Да, така е.

izmamnasapruga написа: Ако на бившия съпруг се отнемат родителските права, то тогава детето не трябва повече да носи неговите фамилни имена и съответно бившия съпруг не дължи издръжка нито има право да вижда детето???
Каква е истината????

При отнемане (лишаване) от родителски права, което не трябва да бъркате с простото "родителските права да се упражняват от майката", детето продължава да носи бащиното си и фамилно име, родителят все още дължи издържка на детето си, а има право и да го вижда при определени условия.

izmamnasapruga написа: Ако обаче при разводите, бившите съпрузи вече губят родителските права, защото детето се присъжда почти винаги на майката, тогава защо много хора в този форум говорят че бившите съпрузи имат родителски права след развода и имат правото на виждане и задължението да плащат издръжка???????? Ако мъжът губи родителските права, то тогава няма право нито за виждане нито задължението да плаща издръжка. Коя е истината??????

При разводите много рядко бащата е лишен от родителски права, а и лишаването от такива е отделна процедура. Това, че детето "се присъжда" на майката, не лишава бащата от родителски права, нито от съответни задължения.

izmamnasapruga написа: Всичко е толкова объркано с тези понятия, то изглежда че самите юристи и съдии в тази държава не знаят точно как са си формулирали собствените термини.

Напротив, не е объркано, но вие сте объркан; най-добре е да си потърсите адвокат. Бъркате лишаването от родителски права с определянето на родител, който да ги упражнява. Вижте съседната тема "Режим на лични отношения между деца и родители", авторът като вас не се ориентира много в понятията "упражняване на родителски права" и "лишаване от родителски права", но доста хора са се постарали да обяснят.

izmamnasapruga написа: Може би janeta има впредвид не родителски права върху детето, а детето да ми бъде присъдено на мен???? Как тогава да докажа пред съда че аз съм в по-добра позиция "за да ми присъдят "родителските права"", след като майката на детето има много добра работа и печели много добре и има всякакви условия за това дете, аз не мога да дам пред съда такива доводи както тя може.

Да, точно това има предвид janeta, само че е меко казано тъпо да искате да ви бъде "присъдено" дете, ако то не е Ваше (казвам "ако", защото бившата ви съпруга може просто да иска да ви нарани с такова твърдение). Едва ли искате да упражнявате основните родителски права, т.е. да поемате основната грижа за отглеждането и възпитанието на едно дете за десетилетия напред, само за да си спестите 80-100 лева издръжка. Разбира се, ако детето е Ваше, нещата стоят по друг начин - в този случай, за да се борите то да бъде "присъдено" на вас, ще е съвсем наложително да се обърнете към адвокат, който да ви обясни имате ли някакви шансове и какви са те (това, че детето никога не е било в България, допълнително усложнява нещата). И в заключение, тъй като е твърде късно да водите иск за оспорване на произход, може да разберете дали детето е Ваше единствено с помощта и добрата воля на майката, за да направите - за Ваша информация, не за съда - необходимите тестове и изследвания.

janetastoimenova написа: Може би ако заявите на майката, че ще водите дело за родителски права в страха си да не загуби детето може да се съгласи и да отстъпи и поне да не ви търси издръжка.

Неможе ,такова споразумение да се утвърди по исков или при взаимносъгласие ред да не търси издръжка. По исков ред съдът служебно ще се произнесе чл.321,ал.2 от ГПК , а по взаимносъгласие ще провери реквизитите по чл.51,ал.1 от СК и ако в определения от съда срок не се отстранят недостатъците ще им отхвърли иска за развод като санкция.

:

Никой не е гузен, още по-малко съвестта му, най-малко защото никой не ти е надробил твоята си попара, освен това никой не е длъжен да седи и да полага напъни еле пък как да ти оправя простотиите.
Бягай и чети законите на "онази държава", "нейната", както и на държавата, в която е родено детето (явно - секретни неща), защото родните закони не са в твоя полза.
Освен това - отвличане НЯМА! Жената си е взела нейното си дете - тя е майката, и това е 100% сигурно.
Така или иначе, "специален" български съд никой няма да ти организира.

Държиш се и се отнасяш недобре и с неуважение към хората, които са БЛАГОВОЛИЛИ да пишат в темата ти. Типично, по български. Явно ти не понасяш да ти се противоречи и с тоя махленски тон се опитваш едва ли не йезуитски да диктуваш ... Май жената правилно е решила да се отърве, ако и спрямо нея отношението е било подобно на това, което демонстрираш тук.

.

Не, точно обратното е, ти си типично "по български" АНТИ-БЪЛГАРИН, запънал си се да защитаваш една ненормалница и мръсница от другия край на света, изобщо НЯМАШ НИ НАЙ-МАЛКА ПРЕДСТАВА що за чудовище е тя, а си седнал да ми я защитаваш тук, за да се правиш на велик. И дори предполагам, че имаш много общо с онези предатели и човеконенавистници, които навремето са сътворили достатъчно много анти-човешки, геноцидни закони в тази страна.
Освен това вече я търсят с Европол и Интерпол, защото има всички легални индикации за ОТВЛИЧАНЕТО на бебето!

izmamnasapruga написа:Не, точно обратното е, ти си типично "по български" АНТИ-БЪЛГАРИН, запънал си се да защитаваш една ненормалница и мръсница от другия край на света, изобщо НЯМАШ НИ НАЙ-МАЛКА ПРЕДСТАВА що за чудовище е тя, а си седнал да ми я защитаваш тук, да се правиш на велик. И дори предполагам, че ти си един от онези предатели и човеконенавистници, които са сътворили достатъчно много анти-човешки, геноцидни закони в тази страна.

А ти упорит в глупостта си, защото не можеш да разбереш, че това, което ти е написал във втори абзац е абсолютно вярно. Ако искаш права- ще имаш и задължения.
А, останалото, разбира се макар не по темата, отдавна трябваше някой да ти го каже.

izmamnasapruga написа:гробно мълчание, гузните съвести мълчат

Тц, съвеста ми е чиста. Емпатията е в основата на общуването, но отношението ти е нечистоплътно и отблъсква.

Птиче, никой не е казал че твойта съвест е гузна, отнасяло се е за други, и точно един от тях си отговори.
И това което е написал, няма нищо общо с действителността, този "док" откакто се е регистрирал, във абсолютно всичките си постове, аз вече бях прочел поне сто досега, се заяжда с хората, винаги си намира начин да ги обижда и да се заяжда, то е очевидно че нищо добро и позитивно не може да се очаква да каже от такъв човек.

"Ако искаш права- ще имаш и задължения." - Това е празна демагогия, която само хора които не са имали вземане-даване с нашата кривосъдна система си го мислят. Хората когато започнат да виждат несправедливостите на тази система, се оказва че РЕАЛНО НЯМАТ НИКАКВИ ПРАВА, само задължения. Или с други думи не могат реално да си упражняват правата, които са само формални. И това ще ме подкрепят, ако имаха техническата възможност, СТОТИЦИТЕ ХИЛЯДИ ОНЕПРАВДАНИ и страдали от НЕЛОГИЧНИТЕ ЗАКОНИ тук.

"А, останалото, разбира се макар не по темата, отдавна трябваше някой да ти го каже." - Напротив, аз съм един от малкото които се осмеляват да изречат ИСТИНИТЕ публично, отдавна трябваше някой да ги каже без страх.

Къде се заядох с теб, о, онеправданий? И къде те обидих, и с кое ТОЧНО от написаното? С афиширането на факта, че явно светът ти е крив, ... или космоса? Или твоята съвест нещо те гложди, че сам си се прецакал, като не си потърсил правата си на родител там, където си ги упражнявал?
И не, не защитавам благоверната ти - нито я знам, нито я познавам, нито искам да я знам. А и не аз съм се въргалял в чаршафите с нея... И не, не съм законодател. И не - не ми харесват законите и правосъдието ни. И да - казвам истините, публично, за всичко и на ВСЕКИ (което ти наричаш заяждане!), но според теб, когато истините се отнасят за несъвършени закони, норми и правила - може, но когато става въпрос за някой конкретен човек, в случая за теб - нещо хич не си съгласен с ИСТИНИТЕ публично, м?

П.П. И да, българин съм. Живея в тази държава, не бягам да подгъзвам на европейци и неевропейци всякакви, не онождам мадами от другия край на света, а накрая, типично по български да се жаля - "кой ми се е из*кал в гащите? ..."

Бъди жив и здрав, озлобен човеко!

Здравейте!
Имам следния казус по темата за оспорване на бащинство.
Бременна съм, но нямам брак с бащата на детето.
Имах връзка с друг човек малко преди да разбера, че съм бременна.
Сега този човек иска да оспорва бащинството, ако не му го призная доброволно.
Има ли право да направи това? Ако имам брак с мъжа, с когото живея, това ще попречи ли на другия да предяви претенции относно бащинството?