forum.lex.bg

Докато има висящо дело за упражняване на род права ДСП издаде заповед за настаняване на детето при баба и дядо. Смятате ли че двете производства са обусловени някак едно от друго и следва да се спре някое???
Имаме и привременни мерки които не се изпълняват.

Двете производства са различни и относително самостоятелни .Временното настаняване на детето извън семейството като крайна мярка по административен ред се извършва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството.Заповедта на директора на ДСП също подлежи на обжалване пред съответниятАС.Привременните мерки не се ползват със СПН затова няма обусловеност в проезводствата ,също така в едномесечен срок от издаването на заповедта ДсП прави искане пред РС за настаняване по съдебен ред за което съда определя и срок и изисква декларации за съгласие или несъгласие удостоверени от бабата и дядото на детето също и тяхната годност.

Pause написа:Двете производства са различни и относително самостоятелни .Временното настаняване на детето извън семейството като крайна мярка по административен ред се извършва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството.Заповедта на директора на ДСП също подлежи на обжалване пред съответниятАС.Привременните мерки не се ползват със СПН затова няма обусловеност в проезводствата ,също така в едномесечен срок от издаването на заповедта ДсП прави искане пред РС за настаняване по съдебен ред за което съда определя и срок и изисква декларации за съгласие или несъгласие удостоверени от бабата и дядото на детето също и тяхната годност.

Принципно съм съгласна с това, но...
колкото и да са самостоятелни са свързани едно с друго. Първо, ако настаним детето до навършване на пълнолетие, както ми се е случвало няма смисъл да даваме упражняването на род.права на когото и да било, защото ще се стигне до 2 противоречиви съдебни акта и единият подлежи на отмяна- поне според мен.
После привременните мерки подлежат на изпълнение така както съдебното решение и са задължителни за страните,нищо че имат временен характер до влизане в сила на съд.решение, но не значи че не са задължителни за страните- ако детето е настанено при баба и дядо получената издръжка е некоректно получена и платена. Така че е разумно едно от двете неща да отпадне, за да не стигаме до правни парадокси поради ината на този или онзи.
Това дали ДСп ще подаде молба в съда в 1 мес срок не се сещам на какъв вид контрол подлежи, така че заповедта може да си виси като адм. акт доста време и дело да не се входира.Вече мина повече от месец и няма такова. Адм. съд хвърли делото за след 2 месеца, така че заповедта си остава валидна още 2 месеца.
Сега ми кажете какво става ако съдът в едни състав напише предоставя упражняването на род правана майката и в друг състав напише настанява детето при баба и дядопримерно за 2 год? Имаме два съдебни акта за едно и също дете - кое подлежи на изпълнение? И какво се случва ако майката не упражнява родителските си права както е постановил първия състав?
Ами да няма връзка - хубаво но има последици.
Значи някой може да пусне на майката жалба до прокуратурата че тя не изпълнява едното решение и тя какво ще каже да ама има друго- детето е настанено при баба и дядо и затова не го изпълнявам. И какво от това- те нали нямат връзка. Илибабата и дядото- го дадат на майката но не си изпълнят тяхното решение. Все пак имаме едно дете.
Възможно е всеки от съставите да си реши каквото си иска, но това не значи, че могат да съществуват успоредно два такива съдебни акта- поне според мен.

Имам друго мнение и насоки за ръзсъждение по случая когато има два съдебни акта и те са когато съдът със определението си постановява кой временно да упражнява род.права до приключване на делото урежда отношенията между дете – родител ,не и родител –родител. Така чл.323 ГПК повелява ,че по молба на някоя от страните съдът дължи произнасяне ,в чл323,ал.2 ГПК изисква да не се действа прибързано ,а да се съберат допълнително доказателства попадащи в предметния обхват на доказването и задължението на съда да дири обективната истина може да изисква от социалните служби изготвяне на соц. Доклад на детето неговото изслушване при навършване на необходимата възраст представител на соц. Служба да вземе отношение с цел гарантиране и запазване на правата ,на детето,справка в регистри.Изслушване на възраженията на другата страна и нейните аргументи. И накрая в ал.3 от същата разпоредба определението ,не подлежи на обжалване ,но е изменно при промяна на обстоятелствата по молба на някоя от страните.
Съдебното решение с което ,се постановява детето извън семейството при съществуващо предходно СР за упражняване на родителските права ,е система от мерки на държавата и обществото при осъществяване на фактическите основания визирани в чл.25,ал.1 ЗЗДТ например при обективна невъзможност на родителите да го отглеждат. Няма място за НО по чл.181 от НК понеже ,детето не се поставя в сериозно затруднение ,а също така не съществува основателната причина за неполагане на грижите и изпадане във фактическа невъзможност това е СР с което детето се настанява извън семейството.

Аз само питах- кое решение ще изпълняваме в бъдеще говоря, когато имаме две решения?- това за настаняването при баба и дядо или за упражняване на родителските права от родителя? Така ви показах че не може нещата да се решават отделно едно от друго, защото за мен има връзка.
Има и още нещо интересно в производството по обжалване на заповедта на ДСП майката, която има привременните мерки заяви, че заповедта следва да се остави в сила като правилна и съдът следва да отхвърли жалбата на бащата. Аз само не схванах тя иска ли да се грижи за това дете или то да си стои при бабата?
Естествено че искахме промяна в мерките и нищо...
Двете производства за родителските права и за настаняването на детето са висящи и вървят успоредно кое кога ще приключи не мога да кажа.

Решението с ,което са постановени мерките възпрепятстващи упражняването на родителските права от родителите/я,ще бъде доминиращо до промяна на приетите обстоятелства в интерес на детето.Връзката е сигурно, че от правото на малките произтича и правото на големите в двете производства.

Добре и тогава възникват редица въпроси но нека стигнем до този момент- как ще се изпълняват срещите дете- баща? Кой ще задължи бабата да го дава в периодите на срещи? На кого се дължи издръжката след като майката не полага преки грижи за детето?
като стигнем до този момент ще споделя но от сега знам какво ще ми се отговаря.

Нещата се развиха доста интересно съдът по настаняването прие че молбата е порцесуално недопустимаи прекрати делото с определение с мотиви че има висящ правен спор зародителските права и привременни мерки.
Ще пиша отново като имаме друго.
Майката отново напусна страната.

При правния спор ,страната – в случая ДСП следва да докаже ,че определени факти и обстоятелства са се случили или съществуват така не мисля, че е недопустима молбата .Също е застъпено разбирането и в новата правна литература например по този случай А.Иванов пише на стр.10 в книгата Доказването в гражданския процес. Както при всяко дело последен пише съдията.

Аз казвам какво написа съда и с какви мотиви. Мен ме устройва и няма да го жаля. Не виждам някой да го е жалил. Влязло е в сила определението вече.
А ако трябва да изразя мнение и на мен не ми се вижда чак недопустимо.
Споделям как се развива казуса.
Ако аз бях написала на съда че е недопстумо със сигурност щяха да ми отговорят че не е така, ама щом съдията сам си е стигнал до това без дори да призове моя клиент мен или другата страна- аз какво да се меся.