forum.lex.bg

Апартамент е придобит чрез КНА по време на брак. От брака няма деца и след развода апартамента е присъден/даден е за ползване на съпругата, защото в бракоразводното дело тя го е поискала първа. Съпругът е осъден да го напусне и понеже се е помотквал е издаден изпълнителен лист и е изваден принудително от жилището.
Апартамента се владее, ремонтира, отдава под наем и т.н. от съпругата и на 9-тата година след развода тя завежда дело за собстевеността на това жилище. Мотивите й в момента не са от значение, интересува ме правната ситуация.
Подадената от нея молба, може ли да прекъсне давностното й владение върху частта на съпруга й, защото не са минали 10 години от развода. Аз мисля, че не, но искам и други мнения.Нещо повече, молбата е вписана на доста по-късен етап.
Ако съдът признае апартамента за СИО (независимо от аргументите на съпругата), следва ли че съпругът е признат за собственик. Моето мнение е. че не е собственик на 1/2 от апартамента, защото не се е поинтересувал от дела си до този момент и защото правото на собсвеност е било установено с КНА, а след развода съпруга не го е упражнявал повече от 9 години.
Може ли в същия процес да поиска делба и има ли право съпригата да се аргументира с изтекла вече в нейна полза придобивна давност (делоте е задвижено 4 години след подаване на исковата молба от съпругата (9+4=13 години след развода в слуяай че нейната лична ИМ не й прекъсва давността)'

Много ще съм благодарен за обстойна и задълбочена дискусия и мнения, защото казуса е наистина заплетен и аз представям само една от плоскостите му, без да дискутирам аргументите на съпругата да е призната за индижидуален собственик.

thinker_13 написа:Апартамент е придобит чрез КНА по време на брак. От брака няма деца и след развода апартамента е присъден/даден е за ползване на съпругата, защото в бракоразводното дело тя го е поискала първа. Съпругът е осъден да го напусне и понеже се е помотквал е издаден изпълнителен лист и е изваден принудително от жилището.
Апартамента се владее, ремонтира, отдава под наем и т.н. от съпругата и на 9-тата година след развода тя завежда дело за собстевеността на това жилище. Мотивите й в момента не са от значение, интересува ме правната ситуация.
Подадената от нея молба, може ли да прекъсне давностното й владение върху частта на съпруга й, защото не са минали 10 години от развода. Аз мисля, че не, но искам и други мнения.Нещо повече, молбата е вписана на доста по-късен етап.
Ако съдът признае апартамента за СИО (независимо от аргументите на съпругата), следва ли че съпругът е признат за собственик. Моето мнение е. че не е собственик на 1/2 от апартамента, защото не се е поинтересувал от дела си до този момент и защото правото на собсвеност е било установено с КНА, а след развода съпруга не го е упражнявал повече от 9 години.
Може ли в същия процес да поиска делба и има ли право съпригата да се аргументира с изтекла вече в нейна полза придобивна давност (делоте е задвижено 4 години след подаване на исковата молба от съпругата (9+4=13 години след развода в слуяай че нейната лична ИМ не й прекъсва давността)'

Много ще съм благодарен за обстойна и задълбочена дискусия и мнения, защото казуса е наистина заплетен и аз представям само една от плоскостите му, без да дискутирам аргументите на съпругата да е призната за индижидуален собственик.

Посетете адвокат и обсъдете с него изложеното в темата. Неминуемо ще възникнат въпроси, на които ще трябва да дадете отговори по време на личната ви среща с него/я.

Това е шега някаква. Как ще придобиете по давност имот, като сте съпрузи. Васил Гоцев (министър на правосъдието и автор на първоначалните проекти на Семейния кодекс) написа 1988 (актуална впрочем сега при съпоставка) монография за имуществената общност. Само лотарийният билет е личен. Давностното владение при съпрузи особено и при всякакъв вид съсобственици е без състезателно владение. Състезание между съпрузите - не мисля. Не знам как да се изразя - просто няма да мине номера - особено пред районен съд.

Как се владее нещо, дадено за ползване?

ivanov_p написа:Как се владее нещо, дадено за ползване?

Ами, да ти дам ли жокер, Пейчо, а? Опитай до три пъти и ако не успееш, ще ти кажа.

За випросния имот е издаден КНА на името на единия съпруг докато са били в брак. След развода, ако има СИО то става проста дялова собственост и ако единия съпруг не е в фактическо владение на собствеността си другия може да претендира за придобиване на съотвенния дял по давност - има мног голяма съдебна практика по този въпрос

Melly написа:Ами, да ти дам ли жокер, Пейчо, а? Опитай до три пъти и ако не успееш, ще ти кажа.

Не знам, никога не съм се интересувал от бракоразводната материя.
Разсъждавам по принцип.
Давностното владение трябва да е десет години, ако е владение. Съпругът е изваден от СИ по силата на съдебно решение с което ползването на жилището е дадено на съпругата. Чувал съм, че ползващия съпруг трябвало да плаща наем, може и да бъркам, за 300-400 лв. хонорар не ми трябва да го знам. Ползването (държането), теоретично може да премине във владение, но правната същност на владението е такава, че трябва да се заяви, тайно владение няма. Ако намерението на съпругата да владее вместо държи (малко екзотично заради решението) е достигнало до съпруга е започнала да тече давност, която той е могъл да прекъсне, но от друга страна има съдебно решение и искът отива в облаците - бихте ли ми върнали владението на вещ, от която съм отстранен съдебно? Вторият вариант за започване на придобивна давност е изтичане на срока за който важи съдебното решение, но според мен пак ще трябва противопоставяне, а и при тази хипотеза сроковете едва ли ще са изтекли.

Решението на съда е само за това, че понеже от брака няма деца, то жилището се дава на този, който го е поискал. Съда не казва нищо за това, кой е собственик и кой не е. Ако съпруга се счита собственик може да претендира за наем, ама не го е направил. Можел е да иска делба след развода или други такива неща, защото решението на съда не е за доживотно ползване или пък някакъв друг срок, просто това е решение за моментното искане и няма СПН по отношение на собствеността на имота.
Мен по ме вълнува дали съпругата с собствената си ИМ спира давностното владение. Мисля,че не защото тя си го владее така или иначе и иска не е срещу нея а от нея????

Нищо не се спира - субективно се сливат нещата - нещата не могат да се смесват.
Няма спиране, прекъсване и заличаване на давност. То няма давност, ама както и да е.

ivan_lawyer написа:Нищо не се спира - субективно се сливат нещата - нещата не могат да се смесват.
Няма спиране, прекъсване и заличаване на давност. То няма давност, ама както и да е.

В този смисъл и молко встрани от темата ми се върти следния въпрс. Какво става ако имаме присъдено право на ползване по чл Чл. 107. (1) от СК (отм) за позвател(единия съпруг), който на практика го няма, а има лице което си живее в апартамента (не е наемател), ремонтира си го и го поддържа години наред (10-13). Той може ли да претендира, че е владелец на имот по смисъла на ЗС и да си спретне КНА след като и двамата биши съпрузи са си дигнали шапките

Не можеда се направи владение, двамата съпрузи трябва да са участници в отблъскването на претенциите. Задължително при бездяловата съсобственост. Съпружеството е малко особено. При обикновената съсобственост може да си кюташ, докато не ти вземат собствеността, но при Семейнаобщност, не можеш да кюташ самостоятелно, трябва и двамата да кютат. Изобщо са невъзможни конструкциите. Те са записани някак статично в закона - давността е написана поне в 20 книги по темата, изучена е. Първоначално имаше ефект да кажеш - "по давност съм собственик", но съставите в районен съд се съвзеха, така че сега е трудно това.

ivan_lawyer написа:Не можеда се направи владение, двамата съпрузи трябва да са участници в отблъскването на претенциите. Задължително при бездяловата съсобственост. Съпружеството е малко особено. При обикновената съсобственост може да си кюташ, докато не ти вземат собствеността, но при Семейнаобщност, не можеш да кюташ самостоятелно, трябва и двамата да кютат. Изобщо са невъзможни конструкциите. Те са записани някак статично в закона - давността е написана поне в 20 книги по темата, изучена е. Първоначално имаше ефект да кажеш - "по давност съм собственик", но съставите в районен съд се съвзеха, така че сега е трудно това.

Това ако са съпрузи, ама в случая са "бивши съпрузи", значи са съсобственици, единият от които е с присъдено право на ползване, другия е изваден с изпълнителен лист, но и двамата са извън БГ и само лицето "Х" си седи и ползва апартамента

Ако е намерил вратата отключена и се е нанесъл, заявил е властнически претенции и минали десет години, ще блажи. Ако го е пуснала бившата, държи за нея.
Исковата молба би трябвало да прекъсне давността, в противен случай всеки собственик срещу който е заведен иск за давностно владение ще трябва да прекъсва давността с възражение или насрещен и като го няма и започне едно ходене по мъките, невнесена такса, неточен адрес, нередовно призоваване, особен, попадне при 1/3 от съставите на СРС (имам дело от началото на ноември 2015 г. по което няма нищо, седи при съдията, а май месец имаше състави, които не са издавали заповеди от Нова година), та бавно и полека отшумяха 2-3 години, а в случая четири.

Пускам едно решение на ВКС в връзка с това, че макар на съпругата да е предоставено правото на ползлане на семейното жилище, не се отхвърлят, а напротив зачитат й се претенциите да е владелец на частта на бившия съпруг.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 74
София, 24.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6277/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 86/12.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 30.05.2014 г. по гр. д. № 7754/2013 г. на Софийския градски съд.
С това решение е допусната делба между ищците Е. Д. С. и Т. Д. К. с квоти по 1/4 ид. ч., и ответницата И. Н. П. с квота 1/2 ид. ч.
Делбеният имот е апартамент в [населено място],[жк], закупен с договор от 15.01.1991 г. по реда на НДИ /отм./ по време на брака между Д. С. Н. - наследодател на ищците, и ответницата, и придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака им през 1997 г. станал съсобствен между бившите съпрузи при равни права съгласно чл. 27 СК от 1985 г. /отм./. Възражението на ответницата за придобиване на дела на бившия й съпруг по давност не е уважено, като съдът приел, че не се установява отричане или отблъскване на владението на другия съсобственик, нито манифестиране на намерението за своене на делбения имот, фактическата власт върху който е предоставена на ответницата по силата на съдебното решение за прекратяване на брака като ползване на семейното жилище след развода.
Касационната жалба е подадена от ответницата, претендираща изключителна собственост на имота, като оплакванията й са за необоснованост на обжалваното решение и нарушения на материалния и процесуалния закони досежно извода на съда по възражението за придобиване частите на останалите съделители по давност.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик”, при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид спецификата на разглеждания случай, в който упражняването на фактическата власт от единия съсобственик след прекратяване на съпружеската имуществена общност е на основание предоставяне ползването на семейното жилище.
Ищците по делото считат жалбата за неоснователна. Сочат, че за разрешаването на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е налице задължителна съдебна практика - напр. решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, с което обжалваното решение е съобразено.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., за да се произнесе, съобрази следното по реда на чл. 290 ГПК:
С ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. В този смисъл е и съдебната практика, цитирана от ищците по делото. Следва да се посочи също така, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си.
По касационната жалба:
В настоящия случай данните по делото са, че основанието за възникване на съсобственост е прекратяването на брака с развод между придобилите делбения имот, което е довело и до трансформирането на бездяловата съсобственост в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни права по смисъла на чл. 27 СК /от 1985 г. - отм./, като всеки от тях е станал собственик на 1/2 ид. ч. По силата на бракоразводното решение ползването на семейното жилище е предоставено на бившата съпруга, която е въвела и довода за придобиване по давност. Установено е, че в имота за известно време е продължил да живее и бившият съпруг, но от началото на 1998 г., след като бил изгонен от нея, до 2006 г. живял в дома на свидетеля З. И. С. в [населено място],[жк], а впоследствие и до смъртта си на 18.11.2009 г. - в родното си село.
Като се има отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, и в съответствие с основанието, на което е придобита фактическата власт, следва да се приеме, че ответницата е владелец на своята част и държател на частта на другия съсобственик, като презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. В тежест на съсобственицата, която твърди придобиване на имота по давност, е било да установи, че е превърнала държането на частта на бившия си съпруг във владение за себе си и че я е придобила по давност. С оглед представените по делото доказателства следва да се приеме, че твърдението й е основателно. Това е така, защото св. К. С. К. - съпруг на ищцата Т. К. и зет на Д. Н., споменатият по-горе св. З. С., както и св. И. Л. Ч. - съсед на делбения имот, са установили, че известно време след прекратяване на брака И. П. изгонила Д. Н. от съсобственото жилище, като с това, а и чрез последвалите действия - постоянно обитаване на жилището, извършването на ремонти в края на 1998 г. и през 2005-2006 г. според св. Д. Н. П. - К. - сестра на ответницата, съответно през 2007-2008 г. според св. И. Ч. /в отговора си по чл. 131 ГПК ответницата също сочи годината 2008/, с подмяна на дограма, премахване на преградни стени, саниране, е манифестирала намерението си за своене и придобиване частта на другия съсобственик. Съобразно така установеното, не може да се приеме тезата, че изгонването сочи единствено на нежеланието на бившата съпруга да споделя повече използването на имота и воля да бъде приведено в изпълнение съдебното решение, с което това ползване й е предоставено за след развода. Следва да се отчете и обстоятелството, че изгонването е станало известно и на близките роднини на Д. Н., съгласно показанията на св. К. К..
От всичко изложено следва да се заключи, че действията на своене от страна на бившата съпруга са станали достояние на бившия съпруг. От факта, че след изгонването последният е бил допускан неколкократно да преспива в имота, не може да се направи извод в противния смисъл, а данните, че П. посещавала бившия си съпруг в родното му село с цел да прехвърли имота на нейните низходящи, че Н. посещавал жилището, за да заплаща дължими за него консумативи, вноски по кредит, или да прави водопровод, не са резултат от непосредствени наблюдения на свидетелите, нито са категорични. Но дори да се приемат за установени, те не изключват възможността живеещият в семейното жилище съсобственик да го придобие по давност.
Ищците по делото се позовават на решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., според което извършването на ремонти в съсобствен имот не може да се квалифицира като действия, характерни за индивидуален собственик, установяващи външно афиширано намерение за владеене на идеалните части на другия съсобственик. Видно от мотивите, това разрешение е с оглед конкретния случай, а той е различен от хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени. Това е така, защото извършването на ремонти в настоящия случай е последващо на установената от бившата съпруга еднолична фактическа власт, при което цялостното й поведение не се приравнява на обикновено ползване, което всеки от съсобствениците може да осъществява върху имота съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, а манифестира намерение, че владее за себе си и това владение тя противопоставя на правото на другия съсобственик.
По делото е установено и това, че от момента, в който ответницата едностранно е обърнала държането във владение за себе си, а това е най-късно началото на 1999 г. /според отговора по чл. 131 ГПК/, до предявяването на исковата молба за делба на 24.03.2011 г., е владяла имота в продължение на необходимия, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, давностен срок.
По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд, с което не е зачетено възражението на ответницата за придобиване на имота по давност и същият е допуснат до делба между всички съделители, е неправилно и следва да се отмени, като искът за делба, предявен от наследниците по закон на бившия съпруг на ответницата, се отхвърли.
При приетата неоснователност на иска за делба съдът не следва да се произнася по обусловеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за ползването на имота.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, ищците следва да заплатят на ответницата сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 70 лева, а в полза на държавата - държавна такса в размер на 100 лева съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение от 30.05.2014 г. по гр. д. № 7754/2013 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. С. и Т. Д. К. срещу И. Н. П. иск за делба на апартамент № 78 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 84 кв. м., заедно с избено помещение № 5 с полезна площ 2.41 кв. м. и 0.922% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
ОСЪЖДА Е. Д. С. и Т. Д. К. да заплатят на И. Н. П. сторените по делото разноски за всички инстанции в размер на 70 /седемдесет лв./ лева, а в полза на държавата - държавна такса в размер на 100 /сто лв./ лева.
Решението е окончателно.

Глупости на търкалета, характерни за ВКС напоследък. Преди 10-15 години ако това го бяха казали на изпит щяха да им вземат и дипломите за осми клас, но това е положението. Така или иначе молбата е подадена преди изтичане на срока.

Малко ми куца това решение. Инвертиране (преобръщене) на държането е доста сложно. Да речем - съпрузите не са имали дете, но как е дадено ползването на съпругата. Пълен батак. ВКС са готини, особено в периода 12.00-13.00 през работно време и летния отпускарски сезон. За мен е пълна мистика решението. Погледнете, само - никъде няма инвертиране на държането във владение, разбирам, че климата се променя, но и логиката започна да се изменя.
Както и да е - решението е необосновано, но така или иначе - те са в делба. Интересно ми стана. Сменяш дограмата на съседа и ставаш собственик. Не спиш в имота си и ти стават собственици на главата. Де факто е така, трябва да се обикалят имотите, но все пак - все пак, за какво е тази законова закрила на собствеността.

Много закони са приемани във вариант, който е съобразен с теорията и практиката. Кратък текст, няма нужда от дълъг и много пояснения, защото теоретици с големи глави са издали учебници, има трайна практика. Напоследък обаче, неизвестно по какви причини, образование, алкохол, корупционни, ВКС съвсем се изтърва и директно тълкува срещу закона. При някое тълкувателно да е споменато, че е търсено автентичното тълкуване на законодателя, отразено в протоколите от НС? ВКС стана законодателен орган, с много по-големи правомощия от НС, защото има възможност да промени смисъла на всичко прието като закон или наредба досега.
Човекът отива, отключва със свой ключ или поне няма доказателства в тази насока, спи в съсобственият си апартамент, плаща си ипотеката, но владението му било отнето?!? Че има вещици дето си гонят мъжете при всяко препиване или среща с девойка, връща се благоверния след няколко дни, а след десет години му взимат половинката, защото се възползвал от промуция на магистралата и една седмица бил при приятели?!? Че през това време изплатил и ипотеката.

Аз считам решението на ВКС за правилно по следните съображения:
В решението за развод жилището е предоставено за ползване на съпругата. Защо - не е интересно, а е факт с правно значение, от което възниква облигационно правоотношение (заем за послужване) между бившите съпрузи по силата на решението (вероятно с одобряване на спогодба). Вторият относим факт е изгонването на бившия. От този момент и с действията по саниране на имота е налице манифестиране на animus спрямо другия съсобственик, който не се е противопоставял на тези фактически действия по никакъв начин - липсват в тази посока доказателства, а недоказаният факт е ненастъпил такъв. Напротив, дори и общите им деца след смъртта на баща им не са смутили владението на майка си, за да прекъснат теченето на придобивната давност в нейна полза. Това са направили едва с исковата молба след изтичане срока по чл.79 ЗС.
В производството по делба страните са едновременно ищци и ответници. С отговора по 131 ответницата е въвела правоизключващо съсобстваността възражение за придобивна давност на ид. части на бившия съпруг. Ето защо, това решение считам за правилно, макар да не са обсъждани тези мои съображения в мотивите на съдебния акт, тъй като не е установено в производството по фазата на допускане на делбата наличие на съсобственост.

Добре, но превръщането на държането във владение ми е интересно. Знам, че се случва понякога, прието е - но с каква цел.
Малко като дисертация на бакалаври ми прилича решението на ВКС.
Да оставим факта че е дискриминиран съпруга. Има такива моменти.
Липсва правната сигурност. Съпругът, бившият , трябва да е наясно, че му отнемат имота и това го влече към неприятности.
Отново си припомням Владимир Петров, професора по вещно право и неговата статия в "Адв. преглед" 2000 г. относно съизволителните и търпими действия.
Куца ми нещо решението, просто е нахвърляно. Случва се и на ВКС. Не казвам, че не са професионалисти, но абстрактните понятия са малко тегави, особено, когато трябва да ги втъчеш в писмено решение. Мисля да имат грешка.

Всъщност ето как седят нещата - с ре-национализацията или реституцията хиляди декари, акри и хектари се върнаха на наследниците на обобществените нивички, парцели и стопанства. Това стана по един полу-административен начин.
Сега, аз длъжен ли съм да проверявам всеки и всеки час какво ми се е случило с нивичките, след получаването ми обратно от ТКЗС (20 наследници примерно, кадаиф на разсъмване, то не знаеш кой на кой е братовчед). Ами относно давността на генералските (т.нар. буржоазни) апартаменти в центъра на градовете, отдадени под ползване на партизани, ятаци и други членове на бойни групи. Що не тече давност за тях.

Някаква много ефирна манифестация ми се вижда да кажеш на бившия си съпруг - "Що не ходиш да си спиш на друго място".
За мен решението е плод на пубертет - нищо де, то е оправдано, ВКС е млад орган.

Къде е анимуса, айде, корпуса - разбрах - сменила дограмата.

Ами, изгонила го е. По-категоричен анимус + фактически действия по подобрение на имота - здраве му кажи. Нали не очакваш да му е връчила нот. покана с изявление такова - "От този момент (изгонването) следва да приемеш, че считам имота за мой, а ти си гледай работата".
То затова, превръщането на държане във владение е "скрита лимонка" - и затова се доказва в процеса със всички доказателствени средства - най-вече със свидетелски показания, каквито в казуса по решението не са хванали декиш - не били плод на непосредствени възприятия... Конкретика, това е.