Здравейте,
Четох преди да питам и доста търсих. Ако темата вече я има, но не съм попаднал на нея, моля да бъда извинен. Изглежда казуса ми е рядък.
Става въпрос за следната ситуация:
Баща се намира в бракоразводно дело с майката на двете им (малолетни) деца (делото се води около 1994 г). Делото е заведено от майката. Тя го печели и съдът поверява децата на нея, както и семейният апартамент, до навършване на пълнолетие на децата. Него осъжда да плаща издръжка.
Дотук горе-долу стандартно.
Обаче между второто и третото дело (не знам дали така се казва) майката ражда трето дете, което не е от бащата. Те все още са "не напълно" разведени (но от повече от година живеят разделени) и майката вписва в акта за раждане детето си с имената на "почти" бившия си съпруг. А той всъщност не е негов биологичен баща. Според мненията (съседските/клюкарските), това е стратегически ход, за да може майката да задържи семейното жилище до навършване на пълнолетие на май-малкото дете, т.е. още поне 18 години, а не 6-7, според възрастта на първите две деца. Иначе няма друго обяснение. Развеждаш се с някого докато забременяваш от него. Липса на логика на пръв поглед.
По това време бащата вече заминава за чужбина и от над 20 години вече е в гурбет. Няколко пъти се е опитвал да движи въпроса с адвокати от разстояние, но са му казвали (адвокатите), че нищо не може да се направи.
Сега бащата се притеснява, че когато един ден си отиде от този свят, третото дете, което не е негово биологично дете, но е негов наследник (защото носи имената му) може да претендира за наследство и по този начин да ощети двете му деца, които са му реалните наследници.
Има още обстоятелства, усложняващи или улесняващи ситуацията (ще кажат експертите):
* Бащата живее в чужбина. Неговите биологични деца също са с него.
* Къщата му също е в чужбина (същата чужбина, в която е и той). Това е наследството.
* Въпросното трето дете също живее в чужбина (в друга държава, различна от тази на бащата и братята си. И двете са в ЕС). Живее заедно с майка си. В момента е на 22 години.
Обобщавайки, въпросът ми е, може ли при тези обстоятелства "да се махне това дете от мое име" както буквално се изразява бащата? И съответно то един ден да не може да претендира за наследство от "баща си". Основно той иска да изчисти срама от името си и да спре да бъде "баща" на някого, на когото не е. Има ли начин това да стане? Вероятно може да бъде подведена под отговорност майката за подаване на фалшиви данни при попълване на данните в акта за раждане?
Благодаря предварително за отговорите!
Постарах се да бъда кратък. Ако имате нужда от пояснения, питайте, ще казвам каквото знам.
- Дата и час: 22 Ное 2024, 04:28 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Отказване от наследник (не биологичен, само по акт за раждан
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
2 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Отказване от наследник (не биологичен, само по акт за ра
Майката не е виновна с нищо. Има законова презумпция, че съпруга е баща на детето, независимо че са били в процес на развод. Дори, ако се роди 300 дни след постановеното решение, отново се смята, че бащата е бившия съпруг. Тоест тя не е имала избор при вписването на имената, това са го извършили в самата болница.
По втория въпрос, бащата е могъл да оспори произхода 1г. след ознаване на раждането. След изтичане на срока край! В същия срок е могла и майката. Третия последен вариант е самото дете да го оспори. 1г. от навършване на пълнолетие. След изтичането на всички тези срокове, нищо не може да се направи. Предполагам, че тези неща адвокатите с които сте се консултирали са ви ги казали.
Това което може да се направи е да се разпореди с имуществото си приживе, т.е да си продаде имотите на децата или на техни близки.
Другия вариант е по щастлива случайност, ако живее в държава където според нейното законодателство няма запазени части, да се разпореди със имотите си, чрез завещателно разпореждане. Така при откриване на наследството, чуждото право (в държавата където живее) ще определи кръга от наследниците и техните наследствени права.
По втория въпрос, бащата е могъл да оспори произхода 1г. след ознаване на раждането. След изтичане на срока край! В същия срок е могла и майката. Третия последен вариант е самото дете да го оспори. 1г. от навършване на пълнолетие. След изтичането на всички тези срокове, нищо не може да се направи. Предполагам, че тези неща адвокатите с които сте се консултирали са ви ги казали.
Това което може да се направи е да се разпореди с имуществото си приживе, т.е да си продаде имотите на децата или на техни близки.
Другия вариант е по щастлива случайност, ако живее в държава където според нейното законодателство няма запазени части, да се разпореди със имотите си, чрез завещателно разпореждане. Така при откриване на наследството, чуждото право (в държавата където живее) ще определи кръга от наследниците и техните наследствени права.
- bobi9
- Потребител
- Мнения: 302
- Регистриран на: 21 Фев 2014, 17:46
2 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 32 госта