forum.lex.bg

Здравейте!

Бих искал да попълня декларация и да променя имуществените отношения със съпругата си в "законов режим на разделност", както е описано в чл.18 ал.1 от СК. Засега срещам съгласие и у нея. Това, което ме озадачава е чл.33, ал.2:

Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.
(2) При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин.

Доколкото разбирам, това което се придобие след смяната на имуществените отношения остава лично имущество (конкретен пример - парцел). При какви условия съпругата ми може да претендира за "част" от него? И как може да съм сигурен, че личните ми вещи ще останат лични завинаги? Чл.30 не ми дава достатъчна идея. Всичко е прекалено абстрактно в този, а и в други закони.

Забележка 1: Разбира се, че ще се консултирам с адвокат, просто искам да знам какво точно да питам.

Благодаря!

Личните Ви вещи ще останат завинаги Ваши, съпругата може да претендира само част от тяхната СТОЙНОСТ, т.е. може да иска да ѝ бъде заплатено това, с което тя е допринесла за тяхното придобиване. Условията, при които това може да стане, са посочени в чл. 33, ал. 2 както правилно сте се ориентирали - ако чрез труд, с грижи за децата, работа в домакинството, с парични средства или по друг начин някак си е допринесла за придобиването на въпросните лични вещи (макар че аз на практика не знам как грижите за децата биха имали пряко отношение към придобиването на вещи за лична употреба, но може биха имали косвена връзка...). На кратко, съпругата Ви трябва да докаже, че някак си е помогнала в придобиването на съответните вещи. Ако изберете режим на разделност за имуществените си отношения, съпругата Ви може да претендира за част от стойността на придобитите по време на брака вещи само ако бракът е прекратен с развод по исков ред, или, с други думи, ако разводът ви не е бил по взаимно съгласие. Другата цитирана от Вас разпоредба на чл. 30 СК е приложима само към режима на съпружеска имуществена общност, който няма да е налице, след като преминете към режим на разделност.

Благодаря много за отговора!

Но всичко това ми изглежда абсолютно безумно - моите вещи са си мои ЗАВИНАГИ. Обаче... не съвсем, защото "дължа" част от стойността им на съпругата си при поискване И ако не мога, или не искам да се издължа - ми ги отнемат. Завинаги. И как така на практика се доказва в съда, че ако имам нещо на стойност 100 лева, то тя е допринесла с 11.70, да речем, за него... с работа в домакинството!? Измила е 1000 чинии повече от мен ? Има ли такава практика?

За член 30 разбрах, благодаря ви за пояснението.

Доколкото започвам да добивам представа, най-добрия вариант, който да защити интересите и на двамата ни е договорния режим, защото там може да се избегнат въпросните @!#^%@. Има ли логика в това, което мисля? И то въпреки поредната крайно мъглява формулировка в чл.42, цитирам:

Чл. 42. (1) Брачният договор се прекратява:
2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;



Поздрави!

"Отнемането" на вещите в хода на едно потенциално принудително изпълнение не е точно на същия принцип, от юридическа гледна точка нюансите са много. От неюридическа може и да изглежда като да е едно и също, но както и да е, няма да задълбавам в подробности. Как на практика се доказва - с всички възможни доказателствени средства: писмени доказателства, свидетелски показания и т.н. За принос под формата на парични средства при наличие на писмен документ приносът би бил лесен за доказване. Колкото до работата в домакинството и грижите за децата - това са обстоятелства, които най-вероятно се доказват със свидетелски показания. На какъв принцип обаче съдът преценява тяхната стойност и как те са се отразили върху придобитото лично имущество аз не мога да кажа. Доказването като цяло е сложен процес - дори и съпругата да е полагала някакви грижи за домакинството това на практика трудно се доказва, но на теория е възможно. Брачният договор е удачен вариант за избягване на бъдещи правни спорове относно придобивано по време на брака имущество, включително и в случаите след прекратяване на брака - това може изрично да бъде уговорено и съпругата да бъде лишена от възможността да претендира каквото и да е било. А пък цитираната от Вас разпоредба на чл. 42... както сами виждате законът използва разтегливи понятия, които рядко биха намерили положение в нормалния случай на нещата.

Сърдечно благодаря за мненията. Това, в което вече съм уверен, е казаното от Вас, а именно:

Брачният договор е удачен вариант за избягване на бъдещи правни спорове относно придобивано по време на брака имущество, включително и в случаите след прекратяване на брака.

Поне според СК изглежда така. Ще потърся адвокат и ще видим какво ще донесе 2018.

Весело посрещане на 2018!