"Леля ми ме съди"
Публикувано на: 16 Дек 2018, 14:50
Привет на всички читатели и потребители на lex.bg.
Не съм сигурен дали тук е правилното място да повдигна тази тема, но от личен опит знам, че мнозина от присъстващите биха се отзовали. Щом вече сте тук, то заглавието си е свършило отлично работата и макар леля ми да НЕ ме съди, то действително ме заплаши с това.
За да разясня изцяло ситуацията ще се наложи да се върна няколко месеца назад във времето. На 21-ви септември почина дядо ми, оставяйки след себе си спестовен влог с немалка сума. Тъй като състоянието му бе доста влошено и преди повече от 5 години, по-голямата част от общите спестявания на дядо се прехвърлят по спестовен влог на името на баба. Тъй като те са възрастни хора, периодично са внасяли годишните си спестявания, като за целта всеки път са отваряли нов 12 месечен спестовен влог. По този начин на името на баба ми имаше цели 6 спестовни влога, а за дядо ми бе отворен допълнителен 7-ми. В деня след смъртта на дядо бях помолен от баба ми да прегледам всички документи и съдействам при разделянето на наследството. Работата можеше и да бъде свършена от леля ми, но семейните отношения между тях никога не са били топли. Висша форма на неприязъм не би следвало да бъде окачествявана с любовта на една дъщеря към своята майка. С визити два пъти годишно се третира зъболекарския кабинет, а не апартамента на родителите ти. За да не се отклонявам повече, ще кажа че успешно закрихме всички 6 влога, прехвърляйки общата сума в разплащателна сметка на името на баба ми. От новооткритата сметка получих паричен превод, а в основание бе записано "ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ". Всички процедури бяха спазени от банковия служител, който кратко, точно и ясно попита дали това е желанието на баба ми, осъзнава ли каква сума се прехвърля. В отговор, баба ми с усмивка на лице заяви "да имат младите, за нас вече е късно" и подписа документите. На следващия ден отново бяхме в банката, за да закрием отворената разплащателна сметка и прехвърлим остатъчната сума в нов 12 месечен спестовен влог на името на баба ми. До тук всичко изглежда наред. След като събрах и окомплектовах всички документи ги оставих вкъщи, а не при баба ми. Тя каза, че не и трябват и е по-добре да стоят при нас.
Два месеца по-късно, дни преди коледните празници, с мен се свързва леля ми, която на висок тон започва да разпитва защо всички документи са при нас, каква сума съм прехвърлил сам на себе си и как това било подмолно от наша страна. Заплаши да изкара майка си, моята баба, невменяема, за да отмени извършения паричен превод преди близо 2 месеца. След като явно й се стори доста абсурдно, каза че ще се заеме с изкарването на юридически документ, с който аз се задължавам да получа тази сума срещу гледане. Нещо, което аз и моите родители правим цял живот и никога не сме си помисляли да е другояче. В резултат се разбрахме да получи всички документи на отворените спестовни влогове, както и смъртния акт на дядо ми + удостоврение за наследници. Останалата от дядо ми сума ще бъде изтеглена с присъствието на тримата живи наследници.
След разговора обсъдих случая и с адвокат, мой личен приятел, който категорично заяви, че претенциите на леля ми са неоснователни и емоционално проявени. В допълнение, не е възможно да се изкара документ за невменяемост със задна дата, да не говорим, че всички близки, съседи и лекари отлично познават семейството ни и винаги биха застанали на наша страна. Вторият документ, с който аз би следвало да се задължа да "гледам" баба си също не би имал тежест, тъй като при евентуалното му подписване, условията в него влизат от датата на подписване. Абсурдни ситуации, в които не съм предполагал, че бих могъл да попадна.
Ако някой е изчел всички редове до тук, нека сподели своето виждане за ситуацията. Не бих желал да коментирам замесените морални ценности, защото ще се измести тежестта на казусната ситуация, но съм склонен да отговоря и на странични въпроси ако ще подпомогне качеството на дискусията.
Поздрави!
Не съм сигурен дали тук е правилното място да повдигна тази тема, но от личен опит знам, че мнозина от присъстващите биха се отзовали. Щом вече сте тук, то заглавието си е свършило отлично работата и макар леля ми да НЕ ме съди, то действително ме заплаши с това.
За да разясня изцяло ситуацията ще се наложи да се върна няколко месеца назад във времето. На 21-ви септември почина дядо ми, оставяйки след себе си спестовен влог с немалка сума. Тъй като състоянието му бе доста влошено и преди повече от 5 години, по-голямата част от общите спестявания на дядо се прехвърлят по спестовен влог на името на баба. Тъй като те са възрастни хора, периодично са внасяли годишните си спестявания, като за целта всеки път са отваряли нов 12 месечен спестовен влог. По този начин на името на баба ми имаше цели 6 спестовни влога, а за дядо ми бе отворен допълнителен 7-ми. В деня след смъртта на дядо бях помолен от баба ми да прегледам всички документи и съдействам при разделянето на наследството. Работата можеше и да бъде свършена от леля ми, но семейните отношения между тях никога не са били топли. Висша форма на неприязъм не би следвало да бъде окачествявана с любовта на една дъщеря към своята майка. С визити два пъти годишно се третира зъболекарския кабинет, а не апартамента на родителите ти. За да не се отклонявам повече, ще кажа че успешно закрихме всички 6 влога, прехвърляйки общата сума в разплащателна сметка на името на баба ми. От новооткритата сметка получих паричен превод, а в основание бе записано "ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ". Всички процедури бяха спазени от банковия служител, който кратко, точно и ясно попита дали това е желанието на баба ми, осъзнава ли каква сума се прехвърля. В отговор, баба ми с усмивка на лице заяви "да имат младите, за нас вече е късно" и подписа документите. На следващия ден отново бяхме в банката, за да закрием отворената разплащателна сметка и прехвърлим остатъчната сума в нов 12 месечен спестовен влог на името на баба ми. До тук всичко изглежда наред. След като събрах и окомплектовах всички документи ги оставих вкъщи, а не при баба ми. Тя каза, че не и трябват и е по-добре да стоят при нас.
Два месеца по-късно, дни преди коледните празници, с мен се свързва леля ми, която на висок тон започва да разпитва защо всички документи са при нас, каква сума съм прехвърлил сам на себе си и как това било подмолно от наша страна. Заплаши да изкара майка си, моята баба, невменяема, за да отмени извършения паричен превод преди близо 2 месеца. След като явно й се стори доста абсурдно, каза че ще се заеме с изкарването на юридически документ, с който аз се задължавам да получа тази сума срещу гледане. Нещо, което аз и моите родители правим цял живот и никога не сме си помисляли да е другояче. В резултат се разбрахме да получи всички документи на отворените спестовни влогове, както и смъртния акт на дядо ми + удостоврение за наследници. Останалата от дядо ми сума ще бъде изтеглена с присъствието на тримата живи наследници.
След разговора обсъдих случая и с адвокат, мой личен приятел, който категорично заяви, че претенциите на леля ми са неоснователни и емоционално проявени. В допълнение, не е възможно да се изкара документ за невменяемост със задна дата, да не говорим, че всички близки, съседи и лекари отлично познават семейството ни и винаги биха застанали на наша страна. Вторият документ, с който аз би следвало да се задължа да "гледам" баба си също не би имал тежест, тъй като при евентуалното му подписване, условията в него влизат от датата на подписване. Абсурдни ситуации, в които не съм предполагал, че бих могъл да попадна.
Ако някой е изчел всички редове до тук, нека сподели своето виждане за ситуацията. Не бих желал да коментирам замесените морални ценности, защото ще се измести тежестта на казусната ситуация, но съм склонен да отговоря и на странични въпроси ако ще подпомогне качеството на дискусията.
Поздрави!