forum.lex.bg

С бившата ми съпруга години наред водихме съдебна война. Причината бе нежелание от нейна страна да изпълнява съдебното решение с което се определи режим на лични отношения (РЛО) между мен и детето. След като се наложи да водя дела тя най-после започна да изпълнява РЛО и вече редовно се виждам със сина ни. Сега ме моли да оттегля делата срещу нея (няколко наказателни дела по чл.182 НК).

Честно казано, нямам никакво желание да водя тези дела въпреки, че имам голям шанс да ги спечеля. Нямам и желание тя да има правни проблеми - въпреки всички проблеми, които създаде пред мен и сина ни.

Проблемът ми е, че няма как да и имам доверие.

Замислих се дали не може да оттегля делата ако тя изкара някаква банкова гаранция или учреди някакъв друг залог така, че ако започне пак да прави зулуми да загуби някаква сума в моя полза?

Под "зулуми" нямам предвид само това да не изпълнява РЛО, но и самата тя недобросъвестно да заведе дела срещу мен. Причината за последното са дела, които тя заведе по ЗЗДН с цел да ме лиши от контакт със сина ни. Не успя, но това ми костваше много време, пари, нерви. Опасявам се, че веднага щом спра наказателните дела срещу нея тя пак може да започне такива дела.

На кратко, въпросът ми е:

Мога ли да получа банкова (или друга) парична гаранция срещу неизпълнение на съдебно решение и срещу започване на дела от страна на бившата ми съпруга срещу мен?

Закон за задълженията и договорите написа:Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

bozyo написа:
Закон за задълженията и договорите написа:Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Благодаря за бързия отговор, но не ми става ясно какво имате предвид? Че споразумението за гаранция би било недействително защото отсрещната страна го е сключила заради страх от наказателни дела?

То, всъщност, за наказателните дела може да я е страх защото е нарушила закона. Тоест, гаранцията срещу бъдещо нейно нарушение би била недействителна защото тя, бидейки закононарушител, основателно се е страхувала от това, че законът (т.е. съдът) ще я накаже?

Би било нелепо да използва миналото си закононарушение за това да оправдае това, че няма как да изпълни гаранцията за бъдещо такова закононарушение. Един вид, би използвала миналото си противоправно поведение за да оправдае бъдещо такова. Не ми изглежда смислено.

Моето основно безпокойство касае това, че с въпросното споразумение тя би дала гаранция и, че няма да завежда дела срещу мен по СК и ЗЗДН. Няма как да я спра да го направи, но ако го направи би следвало да ми държи обезщетение. То, всъщност, всички извънсъдебни споразумения касаят именно това - някаква престация срещу това другата страна да не се възползва от законното си право да те съди. Така, че и това би следвало да е ОК.

По тази логика не би следвало да има проблем, но фактът, че не знам за споразумения по СК и ЗЗДН в които да има такава гаранция ме безпокои.

Част от нещата, които искате - законът забранява да се договарят, доколкото противоречат на морала и добрите нрави. Е, и на закона противоречат, но все тая.

Не може с договор да уговаряте неща, които са вече уредени със закон. Не можете и с договор да уреждате правни последици по начин, различен от императивно уреденото със закон.

Друга част от нещата, които искате зависят от едно бъдещо несигурно събитие, преценката за настъпването на което е поставено единствено от вашата субективна преценка.

Недопустимо е сключването на договори под условие, поставено изцяло в зависимост от волята на едната страна - т.нар. чисто потестативни условия, тъй като при тях се поставя под съмнение намерението за обвързване и съществуването на самия договор. Решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение

Поради ред причини не мога да навляза в детайли, просто ми се доверете.

В обобщение - не може.

Защо пък да не се подпише, какво толкова. Нека да си оспорват в съда.

Особено ако е абстрактна сделка - запис на заповед.

Лошото е тук - че ще има проблем с това - защото съпругата може да "писне" за изнудване, всякакви случаи.

hristev написа:Част от нещата, които искате - законът забранява да се договарят, доколкото противоречат на морала и добрите нрави. Е, и на закона противоречат, но все тая.

Не може с договор да уговаряте неща, които са вече уредени със закон. Не можете и с договор да уреждате правни последици по начин, различен от императивно уреденото със закон.

Друга част от нещата, които искате зависят от едно бъдещо несигурно събитие, преценката за настъпването на което е поставено единствено от вашата субективна преценка.

Недопустимо е сключването на договори под условие, поставено изцяло в зависимост от волята на едната страна - т.нар. чисто потестативни условия, тъй като при тях се поставя под съмнение намерението за обвързване и съществуването на самия договор. Решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение

Поради ред причини не мога да навляза в детайли, просто ми се доверете.

В обобщение - не може.

Благодаря за бързия отговор. Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид под

Не може с договор да уговаряте неща, които са вече уредени със закон. Не можете и с договор да уреждате правни последици по начин, различен от императивно уреденото със закон.

По тази логика всяко извънсъдебно споразумение може да бъде обявено за недействително. В крайна сметка идеята на такова споразумение е да замести това, което би направил съдът.

Друга част от нещата, които искате зависят от едно бъдещо несигурно събитие, преценката за настъпването на което е поставено единствено от вашата субективна преценка.

Имате предвид "нарушението на споразумението"? Ако имате предвид нарушението на РЛО това може да се обективира. Примерно, ако ЧСИ/ДСИ наложи глоба. Или пък да има доклад на мобилни групи на ДСП. Или санкция на ДСП. Или пък ако съдът реши да даде ход на дело по чл.182 НК по моя тъжба. Тоест, гаранцията да стане дължима ако трето лице (държавен орган или ЧСИ) потвърди нарушението.

Още по-лесно би могло да се обективира завеждането на дело от страна на бившата ми съпруга - това самият съд го потвърждава.

На кратко, критиката относно това, че настъпването на "застрахователното събитие" зависи само от мен - за това може да се уговорят обективни критерии върху които аз нямам директен контрол.

Другото е, че гаранцията е, всъщност, тристранна сделка - в случая между мен, бившата ми съпруга и трета страна (примерно банка ако става дума за банкова гаранция). И, всъщност, третата страна е тази, която ще реши дали гаранционната сума ще трябва да се изплати или не. Така, че не виждам как може да се твърди, че в случая става дума за "потестативност". Това, според мен, прилича на застрахователна сделка и ако се приеме, че не е приемлива заради "потестативност" то същият аргумент може да се използва и срещу всяка застрахователна сделка. А и срещу всяка гаранционна сделка - аналогията, която се опитвам да приложа е банковата гаранция или банковият акредитив.

Защо пък да не се подпише, какво толкова. Нека да си оспорват в съда. Особено ако е абстрактна сделка - запис на заповед. Лошото е тук - че ще има проблем с това - защото съпругата може да "писне" за изнудване, всякакви случаи.

Мен ме безпокои, че няма подобна установена практика - поне по отношение на семейните дела. Това увеличава несигурността относно това как би подходил съдът ако се стигне до оспорване на споразумението (или на това, че е настъпило "застрахователно събитие") от страна на бившата ми съпруга.

А иначе, доколкото знам, има международна конвенция касаеща семейни дела, която е подписана, но нератифицирана от БГ в която подобни гаранции са изрично уговорени.

По принцип, има логика да има подобен правен инструмент за да се повиши предвидимостта в отношенията и да се намали риска от недобросъвестно поведение.

Другата голяма неизвестна е дали би се намерила трета страна, която да играе ролята на "гарант" така както банката играе ролята на гарант при банковите гаранции. Тепърва ще се допитвам до банки дали могат да предложат подобен договор.

Но на този етап бих искал да изясня правния аспект.

nickbg написа:По тази логика всяко извънсъдебно споразумение може да бъде обявено за недействително. В крайна сметка идеята на такова споразумение е да замести това, което би направил съдът.

не, не всяко! за някои случаи законът предвижда възможност за извънсъдебно споразумение, по други не предвижда. например пиян водач поврежда нечие имущество (МПС, имот) - възмездяването на щетите подлежи на извънсъдебно решаване, но не и отнемането на книжката. последното е обществено опасно.
аналогично освен да защитите себе си от съдебни дела, все още имате да защитавате детето от повторно ограничаване.

nickbg написа:Имате предвид "нарушението на споразумението"? Ако имате предвид нарушението на РЛО това може да се обективира. Примерно, ако ЧСИ наложи глоба.

на какви основания ЧСИ ще налага глоба? той не е наказващ орган, а само орган за принудително събиране на наложена от някой орган глоба, на частни или държавни вземания.

nickbg написа:Или на дело по чл.182 да бъде ход ...
Другото е, че гаранцията е, всъщност, тристранна сделка - в случая между мен, бившата ми съпруга и трета страна (примерно банка ако става дума за банкова гаранция). И, всъщност, третата страна е тази, която ще реши дали гаранционната сума ще трябва да се изплати или не. ...
Другата голяма неизвестна е дали би се намерила трета страна, която да играе ролята на "гарант" ...

тоест опитвате се да се правите на рицар и да замените уредената със закон наказателна отговорност с правно неуредена финансова такава, при това зависеща от желанието за участие и от добросъвестността на трета страна? още повече, че сте имали достатъчно примери от б.ж. за недобросъвестно поведение.

вероятно условна присъда по 182 НК ще има далеч по-силен ефект - няма да лежи, рицарството е удовлетворено, а при нови спънки с детето заплахата условната присъда да стане ефективна ще е далеч по-сдържаща.

на какви основания ЧСИ ще налага глоба? той не е наказващ орган, а само орган за принудително събиране на наложена от някой орган глоба, на частни или държавни вземания.

В първото (от многото) постановления за глоба наложени на бившата от ЧСИ пише, че глобата е възсонова на чл.527 и чл.528 от ГПК. Бившата обжалва глобата, СГС отхвърли жалбата. С други думи - ЧСИ може да налага глоби без какъвто и да е проблем. А освен това има и други начини да се обективира нарушение на РЛО, които споменах по-горе.

тоест опитвате се да се правите на рицар и да замените уредената със закон наказателна отговорност с правно неуредена финансова такава, при това зависеща от желанието за участие и от добросъвестността на трета страна? още повече, че сте имали достатъчно примери от б.ж. за недобросъвестно поведение.

вероятно условна присъда по 182 НК ще има далеч по-силен ефект - няма да лежи, рицарството е удовлетворено, а при нови спънки с детето заплахата условната присъда да стане ефективна ще е далеч по-сдържаща.

Споразумението, което се опитвам да постигна е комплексно - гаранциите са само част от него. Другото, което се опитвам да постигна е да се споразумеем за Споделено Родителство (СР). Майката е категорично против. По българското законодателство СР е възможно само по споразумение, няма как съдът да го постанови сам. Ако и обещая, че ще и спестя присъдите може, евентуално, да се съгласи. Въпросът е - какво и пречи да се съгласи, и буквално на следващия ден след като аз оттегля тъжбите по чл.182 НК да реши да оттегли съгласието си или пък да прави други зулуми (ЗЗДН, неизпълнение на РЛО и т.н.)?

Именно на този въпрос се опитвам да намеря отговор чрез гаранциите.

До автора - виждам, че сте писали, че искате да си изясните правния аспект.

За да си изясните правния аспект трябва да направите поне едно от долните три неща:

1. Да ми се доверите на отговора, който Ви дадох и да приемете, че съм прав - така си изяснявате, че не може да се постигне такова споразумение, но не не си изяснявате защо;

2. Да отидете при колега адвокат, от който да поискате писмена консултация, да си заплатите хонорар, внимателно да се запознаете с писменото становище на адвоката, ако не го разбирате - да се върнете до адвоката, че да Ви консултира втори път устно /втори хонорар да си заплатите/, че да Ви обясни написаното в писменото становище - така е доста вероятно, че ще си изясните правния аспект;

3. Да отделите години време, като започнете да четете /с разбиране/ от римското частно право, през обща теория на правото, през облигационно, гражданско, наказателно - материално и процесулано... нали, основните дисциплини, като след като похарчите много повече пари и време - в сравнение с горните две точки, и разберете прочетеното, тогава може би ще Ви се изясни правния аспект - евентуално;

Това е решението. Всичко останало е интерпретация на субективните Ви щения, които колкото и да ги излагате във форума, няма да да спомогнат "да Ви се изясни правния аспект".

hristev написа:До автора - виждам, че сте писали, че искате да си изясните правния аспект.

За да си изясните правния аспект трябва да направите поне едно от долните три неща:

1. Да ми се доверите на отговора, който Ви дадох и да приемете, че съм прав - така си изяснявате, че не може да се постигне такова споразумение, но не не си изяснявате защо;

2. Да отидете при колега адвокат, от който да поискате писмена консултация, да си заплатите хонорар, внимателно да се запознаете с писменото становище на адвоката, ако не го разбирате - да се върнете до адвоката, че да Ви консултира втори път устно /втори хонорар да си заплатите/, че да Ви обясни написаното в писменото становище - така е доста вероятно, че ще си изясните правния аспект;

3. Да отделите години време, като започнете да четете /с разбиране/ от римското частно право, през обща теория на правото, през облигационно, гражданско, наказателно - материално и процесулано... нали, основните дисциплини, като след като похарчите много повече пари и време - в сравнение с горните две точки, и разберете прочетеното, тогава може би ще Ви се изясни правния аспект - евентуално;

Това е решението. Всичко останало е интерпретация на субективните Ви щения, които колкото и да ги излагате във форума, няма да да спомогнат "да Ви се изясни правния аспект".

Първият Ви пост бе по-информативен защото предлагаше обосновка. Не съм съгласен с изказаното в него мнение, но все пак там имаше опит за аргументация и това е принос към темата.

Темата е нестандартна и мнение на един юрист едва ли е голяма гаранция. Както виждате, по-горе юристи изказаха разнопосочни мнения. Всъщност, наложи се аз, неюристът, да пояснявам някои правни положения на Ваши колеги по-горе.

От първия ми пост ми става ясно, че водя не едно дело от което може да предположите, че имам адвокат. Всъщност, имам повече от един. И, да, обсъждал съм тази тема. И мненията, които получавам са разнопосочни, което е и причината да пусна тази тема във форума.

Дали ще получа изчерпателен отговор в този форум? По-скоро не го очаквам. Но се надявам да получа идеи. Тази тема е нестандартна, изисква креативно мислене и много от юристите не са в състояние да ми дадат полезен отговор. Но някои могат. Примерно, @ivan_lawyer подхърли идеята за запис на заповед. Не казвам, че точно тази идея ще използвам. Но това е творчески принос към темата. Ето на такива постове се надявам.

А иначе - миналия месец се явих на ОСЗ в чужбина по дело заведено от бившата. Пледирах сам, без адвокат, срещу нейния адвокат защитавайки мой насрещен иск. Направих го сам защото всички адвокати в съответната страна, чиято помощ поисках ми казаха, че насрещният ми иск е кауза пердута и не искаха да се наемат с него. А миналата седмица получих съобщение, че съм спечелил делото. Каква е поуката? Че правото не е като математиката. И не винаги е очевидно кой отговор е правилният.

И разваленият часовник е верен два пъти на денонощие.

forum.lex.bg

Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела

Re: Банкови (или др. парични) гаранции с/у завеждане на дела