- Дата и час: 01 Дек 2024, 12:55 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Има ли съдебна власт в България ?
|
|
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Нали това обсъдихме одеве - че при противоречие на НА се прилага този от по-висока степен, с изключение на случая, когато норма на закон противоречи на норма на Конституцията. Тогава, ако това го установят ВКС или ВАС, те сезират Конституционния съд.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Друго казва Конституцията:
Чл. 5. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Чл. 5. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Има ли съдебна власт в България ?
ММмм, тази тема взе да ми омръзва... а уж ми е интересен бизнеса на юридическото братство... В подкрепа на Систем... нещо което на мен навремето не ми хареса, но не ми е крив съда. Хората са си свършили работата. В един друг форум доста врява дигахме навремето...
РЕШЕНИЕ
№ 7516
София, 12.07.2007
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретар Милена Ценова и с участието
на прокурора Огнян Атанасов изслуша докладваното
от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело № 3343/2007.
Производството е по реда на Глава десета, раздел ІІІ - чл. 185 - чл. 196 от Административно процесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по жалба от "ПРОТЕУС" ЕООД гр. София, ул. Хайдушка поляна, № 6, чрез управителя Антон Найденов Александров за частична отмяна на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., ДВ бр. 6 от 21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. в частта за текста "чл. 162 ". Счита за недопустимо с наредба на Министерски съвет сумите изплащани от работодателя на лица, работещи по трудови правоотношения за отпуски по чл. 162 от Кодекса на Труда / КТ /, да бъдат квалифицирани като като възнаграждения и да се вменява задължение на работодателя да внася осигурителни вноски върху тях. Това е в противоречие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване / КСО / съгласно който осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатените и други доходи от трудова дейност, а за работниците и служители в чл. 6, ал. 3 от КСО е прецизирано, че осигурителните вноски се дължат върху получените и начислени но неизплатени брутни месечни възнаграждения. В Глава четвърта, раздел І от КСО се регламентират обезщетенията за временна нетрудоспособност и трудоустрояване и правото на осигурените лица да получат парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност - чл. 40, ал. 1, а в следващите алинеи начина на изчисляването им. В нарушение на делегираните права по чл. 6, ал. 13 от КСО Министерският съвет с оспорвания текст определя сумите изплащани от работодателя за отпуски по чл. 162 от КТ като трудови възнаграждения и съответно въвежда задължение за начисляване на осигурителни вноски върху тях. Твърденията в жалбата са, че нормата в атакуваната част е в противоречие с материално правните разпоредби чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 40 и чл. 41 от КСО и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове / ЗНА / относно изискването за съответствие на по ниския по степен нормативен акт с по високия по степен акт, съставляващо основание за отмяната им.
Ответникът Министреският съвет взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Оспорения подзаконов нормативен акт е съответен по вид на чл. 7, ал. 2 от ЗНА и не може да се счита, че Министерският съвет / МС / е излязъл извън компетентността си. След като КСО борави с понятието възнаграждение, изплащано при временна нетрудоспособност МС не може да го игнорира нито да го преквалифицира и оспорената разпоредба е в рамките на законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО.
Заинтересованата страна - Национален осигурителен институт чрез процедуалния си представител юрисконсулт Николова взема становище за неоснователност на жалбата. Съображенията са, че съгласно редакцията на чл. 40, ал. 4 от КСО за първия работен ден от настъпване на временната неработоспособност, работодателят изплаща трудово възнаграждение, а не парично обезщетение, следователно независимо, че този ден лицето се намира в отпуск по чл. 162 от КТ, работодателят е длъжен да му изплати трудово възнаграждение и тази сума се регламентира със закон а не с оспорения подзаконов акт.
Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. С оспорената разпоредба Министерският съвет не е излязъл извън правомощията си, предоставени му по силата на законовата делегация на чл. 3, ал. 13 и не е нарушена материалната компетентност с оглед на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО, която е специална по отношение на другите алинеи и представлява изключение.
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 185 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби. Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите върху които се правят осигурителни вноски е подзаконов нормативен акт, съдържащ административно правни норми с многократно правно действие по отношение на неограничен и неопределен брой адресати. Всеки правен субект може да ги оспори относно тяхната законосъобразност, считайки, че противоречат на норми от по висок ранг. От това произтича правният интерес от съдебно обжалване и се обуславя допустимостта на жалбата, без да е необходимо наличието на установяването на личен и пряк интерес за жалбоподателя. Редовността и допустимостта на жалбата е прецена и с определение по хода на делото от 24.04.2007 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Кодексът за социално осигуряване е с предмет уреждане обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт, допълнително социално осигуряване, включващо допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт, допълнително доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и допълнително доброволно осигуряване за безработица и/ или професионална квалификация. Принципите на осигуряването съгласно чл. 3 от КСО са задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност на осигурените лица, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства. Задължително осигурени за всички осигурителни социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети по трудов договор, а осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО е и всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Размерите на осигурителните вноски са посочени в чл. 6, ал. 1 от КСО. Доходът върху който се дължат осигурителни вноски е посочен в ал. 2, като в ал. 3 е посочено, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения в съответните размери с посочено разпределение между осигурител и осигурен. Елементите на възнаграждението, както и доходите върху които се правят осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 13 от КСО се определят с акт на Министрески съвет по предложение на Националния осигурителен институт. В изпълнение на тази законова делегация е издадената с ПМС № 263 от 30.12.1999 г. обн. в ДВ бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В нея в раздел І " Елементи на възнаграждението и доходите за определяне на осигурителни вноски " в чл. 1, ал. 2 е посочено, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платени от работодателя отпуски по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от КТ, но върху не по малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основнота икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Оспорването се свежда до включването на чл. 162 от КТ като елемент на трудовото възнаграждение. Кодексът на труда в чл. 162, ал. 1 посочва, че работникът или служителят има право на обезщетение при временна неработоспособност в посочените случаи, като според ал. 3 за времето на отпуска за временна нетрудоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в сроковете и размери, определен в отделен закон. Това право на обезщетение, вместо трудово възнаграждение е предмет на уредбата в Глава четвърта, раздел І от КСО и е недопустимо според жалбоподателя да бъде включено като трудово възнаграждение в елементите му на оспорената разпоредба, след като нито КТ нито КСО го определят като такова. Тези доводи са неоснователни. В разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е посочено, че осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Или в КСО се посочва, че за периода на временната неработоспособност се изплаща трудово възнаграждение с което обезщетението по чл. 162 от КТ се приема като трудово възнаграждение от гледна точка на осигурителните правоотношения, независимо от уредбата в КТ и чл. 40, ал. 1, от КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от КСО е специална както по отношение на чл. 162 от КТ, така и по отношение на чл. 40, ал. 4, от КСО и представлава изключение с оглед характера на този доход. Оспорването на чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като законовите разпоредби се оспорват по друг ред и след като е действаща, следва да се приеме, че Министерският съвет е издал наредбата в оспорената част в съответствие със законовата делегация по чл. 6, ал. 13 от КСО в рамките на делегираните му правомощия и материална компетентност. Оспорването и на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за текста " включително и възнагражденията по чл. 40, ал. 4 от КСО" не може да бъде разгледано в настоящето производство, тъй като е въведено след подаването на първоначалната жалба във фазата по съществото на разглеждането на делото. При изложените съображения оспорения подзаконов административен акт в обжалваните части е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на "ПРОТЕУС" ЕООД, гр. София 1612, ул. "Хайдушка поляна ", № 6, чрез управителя Антон Найденов Александров от гр. София 1233, ул. "Щросмайер", бл. 203, вх. Д, ап. 4 за частична отмяна на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, приета с ПМС № 263 от 30.12.1999 г., обн. в ДВ бр. 6/21.01.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветана Сурлекова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Матейска
/п/ Георги Георгиев
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Даq razli4na, според чл. 5 от КРБ разпоредбите й имат непосредствено действие. Точно тук е противоречието в конституционните текстове (това, което ще напиша, беше част от мое предишно мнения, която изтрих, но след като стигнахме до този въпрос ...):
Нормата на чл. 5 от КРБ, прогласяваща непосредственото действие на Конституцията, би следвало да означава, че всеки гражданин може да се позове на норма от Конституцията и когато съответният орган (напр. съдът) намери, че на конституционната норма противоречи друг нормативен акт, следва пярко да се приложи нормата на Конституцията.
Но цитираната разпоредба на чл. 150 ал. 2 от КРБ прави това правило неприложимо по отношение на норма на закон, който противоречи на Конституцията - според мен, тогава съдът не може пряко да приложи Конституцията, без съответната законова норма да бъде обявена за противоконституционна от КС.
Лично за мен (не че ме пита някой) самото прогласяване на норма на закон за противоречаща на конституцията е излишно, както и съществуването на Конституционния съд. Ако съдът (или друг правораздавателен орган) намери, че норма от закон противоречи на Конституцията, по силата на чл. 5 от КРБ, следва да се приложи съответната разпоредба на Конституцията. Но това е (засега) действащият основен закон и следва да се съобмразяваме с неговите разпоредби, колкото и да се противоречат помежду си.
Нормата на чл. 5 от КРБ, прогласяваща непосредственото действие на Конституцията, би следвало да означава, че всеки гражданин може да се позове на норма от Конституцията и когато съответният орган (напр. съдът) намери, че на конституционната норма противоречи друг нормативен акт, следва пярко да се приложи нормата на Конституцията.
Но цитираната разпоредба на чл. 150 ал. 2 от КРБ прави това правило неприложимо по отношение на норма на закон, който противоречи на Конституцията - според мен, тогава съдът не може пряко да приложи Конституцията, без съответната законова норма да бъде обявена за противоконституционна от КС.
Лично за мен (не че ме пита някой) самото прогласяване на норма на закон за противоречаща на конституцията е излишно, както и съществуването на Конституционния съд. Ако съдът (или друг правораздавателен орган) намери, че норма от закон противоречи на Конституцията, по силата на чл. 5 от КРБ, следва да се приложи съответната разпоредба на Конституцията. Но това е (засега) действащият основен закон и следва да се съобмразяваме с неговите разпоредби, колкото и да се противоречат помежду си.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Има ли съдебна власт в България ?
епосредствено действие:
" Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право.
Тясно свързан с непосредственото действие е въпросът за правната характеристика и същност на конституционните норми в зависимост от тяхното съдържание. Някои от тях регулират пряка конституционна материя (форма на управление, функции и устройство на основните държавни органи, осъществяващи принципа за разделение на властите, основните права и свободи на гражданите), други прогласяват бъдещо законово регулиране и дават основните му насоки, трети установяват конституционни принципи. Макар да са различни по своето съдържание, всички те имат едно общо качество и това е непосредсвеното им действие. Това непосредствено действие се проявява по различен начин в зависимост от конкретното съдържание на всяка конституционна норма"
Това е цитат от Решение № 10 от 6.X.1994 г. на КС на РБ по конст. д. № 4/94 г.
Изводът е, че непосредственото действие е ограничено именно от специалната регламентация на съответните обществени отношения.
" Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредстващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то. Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право.
Тясно свързан с непосредственото действие е въпросът за правната характеристика и същност на конституционните норми в зависимост от тяхното съдържание. Някои от тях регулират пряка конституционна материя (форма на управление, функции и устройство на основните държавни органи, осъществяващи принципа за разделение на властите, основните права и свободи на гражданите), други прогласяват бъдещо законово регулиране и дават основните му насоки, трети установяват конституционни принципи. Макар да са различни по своето съдържание, всички те имат едно общо качество и това е непосредсвеното им действие. Това непосредствено действие се проявява по различен начин в зависимост от конкретното съдържание на всяка конституционна норма"
Това е цитат от Решение № 10 от 6.X.1994 г. на КС на РБ по конст. д. № 4/94 г.
Изводът е, че непосредственото действие е ограничено именно от специалната регламентация на съответните обществени отношения.
- karlson
- Потребител
- Мнения: 227
- Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38
Re: Има ли съдебна власт в България ?
system написа:... самото прогласяване на норма на закон за противоречаща на конституцията е излишно, както и съществуването на Конституционния съд. ...
Да, като имате в предвид че и самата конституция се води закон, съгласно чл. 5 от нея.
И производството на съдилищата не касае организационните разпоредби за държавно устройство, а самите съдебни решения подлежат на обжалване до последната, върховна инстанция.
- kostadin.iordanov
- Потребител
- Мнения: 646
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Можем ли вече да резюмираме този приятелски разговор в следните 3 точки:
1. Конституцията съдържа вътрешно противоречие (чл.5 - чл.150) В резултат на това противоречие нормативните актове по отношение на своята противоконституционност са раделени на 2 групи: закони и всичко останало;
2. Законите се атакуват за противоконституционност от лица и институции със специални свойства, но в името на народа;
3. Всичко останало се атакува за противоконституционност по съдебен ред и в известна степен право на това има дори суверена (народа).
1. Конституцията съдържа вътрешно противоречие (чл.5 - чл.150) В резултат на това противоречие нормативните актове по отношение на своята противоконституционност са раделени на 2 групи: закони и всичко останало;
2. Законите се атакуват за противоконституционност от лица и институции със специални свойства, но в името на народа;
3. Всичко останало се атакува за противоконституционност по съдебен ред и в известна степен право на това има дори суверена (народа).
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Мда, впечатлен съм Систематизацията, макар и от не-юрист, си я бива.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Благодаря!
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Според мен, прилагането на специални законови норми за сметка на по-общите конституционни разпоредби очертава принципната логика, заложена в самото правораздаване на българската съдебна институция, чиято дейност иначе просто не би се наричала по такъв начин.
В коя правова държава, това което осъществяват съдилищата е дефинирано като 'р а з д а в а н е на право'?
В коя правова държава, това което осъществяват съдилищата е дефинирано като 'р а з д а в а н е на право'?
- kostadin.iordanov
- Потребител
- Мнения: 646
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59
Re: Има ли съдебна власт в България ?
plamen_penev написа:Можем ли вече да резюмираме този приятелски разговор в следните 3 точки:
1. Конституцията съдържа вътрешно противоречие (чл.5 - чл.150) В резултат на това противоречие нормативните актове по отношение на своята противоконституционност са раделени на 2 групи: закони и всичко останало;
2. Законите се атакуват за противоконституционност от лица и институции със специални свойства, но в името на народа;
3. Всичко останало се атакува за противоконституционност по съдебен ред и в известна степен право на това има дори суверена (народа).
То ние все не го вземаме на сериозно бате Бойко, но той може и да излезе прав, че в България има нужда от внос на съдии и прокурори....
Ето един пример с прякото действие на конституционните норми.
Става въпрос за неприлагането от съдилищата на закони и подзаконови нормативни актове, противоречащи на конституцията.
В конституцията е записано, че монопол върху тълкуването й има само конституционния съд. Значи всички останали съдилища нямат право да я тълкуват, когато имат съмнение, че закони и подзаконови нормативни актове й противоречат, за да откажат на това основание да ги приложат.
Между съдилищата само върховният касационен съд и върховният административен съд имат правомощието да искат от конституционния съд да тълкува конституцията във връзка с прилагането на закон, за който има съмнения, че й противоречи. Ако тези съдилища участват в разрешаването на определен спор - добре. Значи като дойде делото при тях, ще го спрат и ще направят питане до конституционния съд. В зависимост от отговора му, ще приложат или нямат да приложат съответната законова норма.
Да но има дела, които по сегашните процесуални закони, не могат да стигнат до най-висшите съдебни инстанции, защото са решавани окончателно в районния, окръжния или административния съд. По тези дела долните съдилища следва да приложат законови норми противоречащи на конституцията, защото самата конституция не им позволява да питат конституционния съд дали са съвместими с нея, а те самите нямат право да я тълкуват (поради монопола на конституционния съд да тълкува конституцията). Извод: прилага се противоконституционният закон в ущърб на прякото действие на конституцията.
Освен това, както се видя, когато стана въпрос за подзаконови нормативни актове, върховният касационен съд и върховният административен съд също нямат правомощието да питат конституционния съд за съвместимостта на тези нормативни актове с конституцията. Но тези съдилища някам как и да приложат пряко конституцията, за да обявят противоконституционността на подзаконовите нормативни актове (правилници и наредби), защото им е забранено да тълкуват конституцията. Извод: прилага се противоконституционният подзаконов нормативен акт в ущърб на прякото действие на конституцията.
Пък после някои ни казват, че конституцията не била "готварска книга" ...http://politics.actualno.com/news_219278.html А каква книга е тогава, щом не е "готварска книга" ?
Да, наистина май ще трябва да се внесат прокурори и съдии от чужбина да оправят всички подобни български абсурди ....
Последна промяна GeorgiKERELOV на 07 Фев 2009, 13:45, променена общо 1 път
- GeorgiKERELOV
- Активен потребител
- Мнения: 1180
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 21:19
- Местоположение: georgikerelov@yahoo.com
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Какво говорите, колега? Как да нямат право съдилищата да прилагат Конституцията непосредствено, поради което следвало да прилагат противоречащ й закон? Стига, моля Ви се! Няма да тълкуват- ок, но да не прилагат... Прилагат, и то, задължително!
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Има ли съдебна власт в България ?
razli4na написа:Какво говорите, колега? Как да нямат право съдилищата да прилагат Конституцията непосредствено, поради което следвало да прилагат противоречащ й закон? Стига, моля Ви се! Няма да тълкуват- ок, но да не прилагат... Прилагат, и то, задължително!
Драга колежке, ако съдилищата можеха пряко да прилагат конституцията (при липса на тълкуване на съответните конституционни разпоредби от конституционния съд), то те въобще нямаше да питат конституционния съд за съдържанието й. И тогава каква работа ще върши този конституционен съд щом никой за нищо няма да го пита ? То направо да вземем да го закрием, така и така гълта много пари ....
- GeorgiKERELOV
- Активен потребител
- Мнения: 1180
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 21:19
- Местоположение: georgikerelov@yahoo.com
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Не само съдилищата, всеки български гражданин може да се позовава и директно да черпи права от КРБ.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Има ли съдебна власт в България ?
razli4na написа:Не само съдилищата, всеки български гражданин може да се позовава и директно да черпи права от КРБ.
Ще ги черпи, ама май първо трябва да иде да пита коституционния съд дали ги има тези права.
- GeorgiKERELOV
- Активен потребител
- Мнения: 1180
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 21:19
- Местоположение: georgikerelov@yahoo.com
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Ама какво става с Вас, колеги?
Видни юристи да заемат позиция, че КРБ не може да се прилага- до къде сме стигнали, Господи! Тука не може да има импровизации по темата. Прилага се и толкоз! Та там са основните и естествени права на всеки от нас... просто не виждам смисъл да обосновавам становището си, нито пък как въобще сте стигнали до обратното.
Няма кого да пита- просто прилага.
Ако има противоречиво тълкуване- там вече нещата са други, там вече отиваме на КС. НО ако съдилищата надолу не могат да си отправят такова питане, нищо не тълкуват по законите, просто прилагат КРБ- чл. 5.
Видни юристи да заемат позиция, че КРБ не може да се прилага- до къде сме стигнали, Господи! Тука не може да има импровизации по темата. Прилага се и толкоз! Та там са основните и естествени права на всеки от нас... просто не виждам смисъл да обосновавам становището си, нито пък как въобще сте стигнали до обратното.
Няма кого да пита- просто прилага.
Ако има противоречиво тълкуване- там вече нещата са други, там вече отиваме на КС. НО ако съдилищата надолу не могат да си отправят такова питане, нищо не тълкуват по законите, просто прилагат КРБ- чл. 5.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Има ли съдебна власт в България ?
GeorgiKERELOV написа:... В конституцията е записано, че монопол върху тълкуването й има само конституционния съд. Значи всички останали съдилища нямат право да я тълкуват, когато имат съмнение, че закони и подзаконови нормативни актове й противоречат, за да откажат на това основание да ги приложат. ...
Но какво тълкуване? И какви съмнения? Става въпрос за безспорни противоречия, за които просто никой от правоимащите по чл.150 от Конституцията не сезира КС и следователно, вместо конституционните норми, си се прилагат специалните от законовия акт с по-ниска степен.
Какво непосредствено действие?
- kostadin.iordanov
- Потребител
- Мнения: 646
- Регистриран на: 20 Яну 2007, 14:59
Re: Има ли съдебна власт в България ?
И аз мисля като razli4na. Когато СПОРЕН текст се нуждае от тълкуване - да! Право да тълкува има само КС. Но когато текста е БЕЗСПОРЕН и не се нуждае от тълкуване всеки съдия е длъжен да даде предимство на конституционния текст през този на законовия или по-долен акт. Така мисля...
Лично аз много се дразня когато висши съдии (да не говорим за правителстените чиновници!) отказват да признават конституционните текстове като източник на правни норми. Имах случай пред 7чл. състав на ВАС, в който се позовах за отмяна на определение (липсваха мотиви) на чл. 121 ал. 4 от КРБ и този най-висш съдебен орган не ми каза "каква Конституция бе господин гражданин - има си наредба", но по същество отхвърли БЕЗСПОРНА конституционна норма и отказа да разгледа спора... Струва ли си при такава нагласа по върховете да виним районния съдия, когато неглижира Конституцията? Европейските закони са му още "по-далече"...
Лично аз много се дразня когато висши съдии (да не говорим за правителстените чиновници!) отказват да признават конституционните текстове като източник на правни норми. Имах случай пред 7чл. състав на ВАС, в който се позовах за отмяна на определение (липсваха мотиви) на чл. 121 ал. 4 от КРБ и този най-висш съдебен орган не ми каза "каква Конституция бе господин гражданин - има си наредба", но по същество отхвърли БЕЗСПОРНА конституционна норма и отказа да разгледа спора... Струва ли си при такава нагласа по върховете да виним районния съдия, когато неглижира Конституцията? Европейските закони са му още "по-далече"...
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
Re: Има ли съдебна власт в България ?
plamen_penev, има начин да получат назидание съдиите от ВАС, дето не щат да прилагат КРБ: пуснете решението им във форума, да го видим!
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Има ли съдебна власт в България ?
Наистина ме разсмяхте, razli4na! И какво назидание ще получат? Ще ги погледнем всички мноооого строго, та чак ще им се разтреперат краката ли?
Прочее, имам случай, в който съдия включва измислен от него мотив за да може да постанови постановеното в решението си. Представих случая пред главния прокурор и паралелно пред министъра. Все пак е на лице документно доказуемо документно престъпление от общ характер и в сила беше Конституцията с поправките от 2003 г. Познайте "плучи ли назидание съдията". Дори го повишиха и стана съдия в окръжен, а не в райнен съд...
Прочее, имам случай, в който съдия включва измислен от него мотив за да може да постанови постановеното в решението си. Представих случая пред главния прокурор и паралелно пред министъра. Все пак е на лице документно доказуемо документно престъпление от общ характер и в сила беше Конституцията с поправките от 2003 г. Познайте "плучи ли назидание съдията". Дори го повишиха и стана съдия в окръжен, а не в райнен съд...
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 15 госта