Има ли конфликкт на интереси в определението на съдията В.Ж.

[todorb2000]

http://dox.bg/files/dw?a=d9c220a808

В закона в чл.151, т.3 от АПК е указано точно какво да се стори.
А съдията по посоченото определение от линка вменява задължение то става по банков път, което смятам за недопустимо, защото е извън рамките на закона/чл.151, т.3 от АПК/. Ако е трябвало законодателят е щял да запише текст от рода:"по ред, указан от съда" или друга подобна редакция, но в нито в чл.151 от АПК, нито пък в чл.158 от АПК, е записано условно наклонение в законовия текст.
Има ли конфликт на интереси между жалбоподателя и съдията в горепосочения линк, касаещо се до таксите за превод на суми по държавни такси, защото и Върховния административен съд и другите административни съдилища защитават корпоративен интерес за сумите по изплащане на държавни такси, като това да става само по банков път.

Държавата търгува с плащането на държавните такси чрез търговските банки, които между другото са и чужди банки и то на частни лица.
Плащането на държавните такси е държавен интерес. И така не е само с таксите по Тарифа 1, а и по Тарифа 4 и т.н.. Около 300-500млн. лв. годишно се разпределят от банкови такси.
Не мога и да не помисля, че няма намесени високопоставени съдии.

Какво може да се стори по горепосочения казус?

Предварително благодаря за изказаното мнение, защото знам, че не е по силите на един човек.

[todorb2000]

http://www.sac.government.bg/court22.ns ... enDocument

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8412
София, 22.06.2010

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретар Милена Ценова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от председателя БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
по адм. дело № 1034/2010.

.......................................................................................
Върховния административен съд намира, че извършеното плащане от страна на жалбоподателя чрез пощенски запис, не съставлява изпълнение на дадените от административния съд указания в разпореждането му от 12. 10. 2009 г.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси, в чието изпълнение е издадена и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието, държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат в държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой.
В изпълнение на изречение последно от тази разпоредба е издадена и Инструкция № 6 по Закона за държавните такси на министъра на финансите, обн. в Известия бр. 17/1953 г., изменена и допълнена бр. 88/1957 г. Според разпоредбата на б. ”в”, предложение четвърто по приложението чл. 2 от ЗДТ от цитираната Инструкция, държавните такси за суми над 200 лв. ( стар курс) се внасят чрез БНБ а там където няма банков клон- в клоновете на Държавна спестовна каса в налични пари с формуляр обр. №28, а по безналичен начин- с платежно нареждане обр. № 29. Очевидно изискването е разплащането да се извършва по банков път. Плащането на държавната такса чрез пощенски запис не е равнозначно на плащане в брой по смисъла на цитираната разпоредба от Инструкция № 6./а какво е тогава?/
.............................................................................................................
А редно ли господа върховни съдии за 10 или 20ст административна услуга, да се заплаща такса за превод от 1лв или 1.50лв.
Вие не лобирате ли в полза на банкови корпоративни интереси. Мисля, че да!

[toni_sf]

То има и една друга идея, сега се вижда колко е стабилна банковата система в БГ, от високи лихви и такси за преводи , и кога ще има БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, която да мисли как да защити интересите на Б Гражданина който живее тук

[toni_sf]

Аз така мисля ,че написах да има бг банка да защитава интересите на нас,е че са ни продадени нац .интерси си е отделно,но ще се върнат и ще мине шремето на службогонците

[todorb2000]

А дали мога с държавни таксови марки, да си платя държавната такса за шофьорска книжка, като залепя марките на заявлението?
Трябва да мога.

[dimist]

Въпросът още в заглавието на поста беше "Има ли конфликт на интереси в определението на съдията ВЖ". Питащия обаче така и не посочва къде са съмненията му за конфликт на интереси. Може би не се е запознал с легалното определение на понятието "конфликт на интереси" и просто употребява злободневен термин? То съдиите във футбола и правораздаването са вечните грешници за общественото мнение, но все пак така голословно...

[todorb2000]

Въпросът още в заглавието на поста беше "Има ли конфликт на интереси в определението на съдията ВЖ". Питащия обаче така и не посочва къде са съмненията му за конфликт на интереси. Може би не се е запознал с легалното определение на понятието "конфликт на интереси" и просто употребява злободневен термин? То съдиите във футбола и правораздаването са вечните грешници за общественото мнение, но все пак така голословно...

Ами вижте посоченото в линка!
Ами конфликта на интереси се крие в указанията, посочени в съобщението, и основно в определението на съдията В.Ж., което прекрачва границите на закона/чл.151, т.3 от АПК/
Законът изисква да се приложи документ за платена държавна такса, за да се отстрани нередовността на жалбата. Естествено, че документът е легален и със строга отчетност, което не позволява манипулиране. Разпореждането от рода: "Внесете по сметка......" е конфликт на интерес, защото част от комисионните отиват някъде по съдебната стълбица. Законът изисква плащане държавна такса, както указва и как да стане. То се регламентира с инструкция. Съгласно чл.58, ал.1 от Конституцията съм задължен, да спазвам Конституцията и законите, но не инструкциите, освен ако в самия закон няма текст с условно наклонение.
А защо съдията не указва плащането на държавните такси с държани таксови марки, а премълчава този начин на плащане??? Плащането с пощенски запис е плащане в брой, защото от съда отказват, да се плаща на място и не се издават квитанции, а и не приемат и държани таксови марки. Къде е правото на избор в държава със свободно пазарно стопанство?
Как може държавата да търгува държавния си интерес-плащането на държавните такси чрез ТЪРГОВСКИ БАНКИ, а не чрез БНБ. А другата държава, наречена ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, да се запъва като магаре на лед, и да не защитава интереса на гражданите/чл.117 от Конституцията/, като им даде възможност да заплащат държавните такси с държавни таксови марки или квитанции.

[todorb2000]

http://dox.bg/files/dw?a=92cdf6bfa0
Ето още конфликти, свързани със съдия В.Ж.. Вижте как съдията се нагажда, и защитава интересите на държавата, а не защитава правото на информация, като неотменимо право по конституция. Ето тук се нарушава чл.117 от Конституцията, и в това е конфликта на интерес у В.Ж.

[lpenchev]

A !!!
Много интересна тема ..... но ...
Доколкото разбирам Вие сте жалбоподател в случая, т.е. подали сте до този съдия жалба, която искате да уважи. Прав ли съм ?

Извинявайте, ама ако още преди да е започнал процеса се "циганите" за една комисионна от около 1 лев, не мога да разбера какви очаквания ще имате за решението на този съдия в края на делото.

По въпроса дали има конфликт на интереси - има, разбира се. Всички банки ухажват институциите, които събират такси и те си отварят сметки в тази, която даде най-изгодните условия. Да не споменаваме и всеизвестния факт за банката на "приятелката" на един от управниците ...

Може да платите по какъвто искате начин и в крайна сметка след като сте се "заяли" да уважат плащането Ви с таксови марки, пощенски, гербови или каквито там сте решили. Въпроса, както споменах по-горе обаче е какво можете да очаквате като решение по спора, който сами сте започнали.

[todorb2000]

A !!!
Много интересна тема ..... но ...
Доколкото разбирам Вие сте жалбоподател в случая, т.е. подали сте до този съдия жалба, която искате да уважи. Прав ли съм ?

Извинявайте, ама ако още преди да е започнал процеса се "циганите" за една комисионна от около 1 лев, не мога да разбера какви очаквания ще имате за решението на този съдия в края на делото.

По въпроса дали има конфликт на интереси - има, разбира се. Всички банки ухажват институциите, които събират такси и те си отварят сметки в тази, която даде най-изгодните условия. Да не споменаваме и всеизвестния факт за банката на "приятелката" на един от управниците ...

Може да платите по какъвто искате начин и в крайна сметка след като сте се "заяли" да уважат плащането Ви с таксови марки, пощенски, гербови или каквито там сте решили. Въпроса, както споменах по-горе обаче е какво можете да очаквате като решение по спора, който сами сте започнали.

Вижте, това не е заяждане за такса от 1лв. или 1.50лв. Въпросът е принципен. Защо се игнорират държавните таксови марки от съдилищата? Защо гражданите нямат право на избор, освен банковия превод. А Вие замисляте ли се, как трябва да плати таксата лице, живеещо на село и нямащо достъп до банка.
Какво бих очаквал аз от този казус? Ами много просто, съдията да си изпълни задълженията, съгласно чл.117, ал.1 от Конституцията и чл.5 от ГПК.
Аз се замислям за вътрешното убеждение на този съдия, което, ако не може да бъде описано с разбираеми изразни средства, то означава, че мирише на корупция или тирания. Остава съмнението!

[todorb2000]

До lpenchev,
Поставям в този пост моралната изходна позиция на съдията В.Ж., за да се разпорежда, как да се преведат паричните суми за държавни такси, и то само да се превеждат само по банков път. Защо въпросния съдия не е указал например, да се плати с държавни таксови марки или с пощенски запис или по банков път, а само се е "разпоредил" с израза: "Внесете по сметка......"
За мен съдията е излязъл извън пределите на закона, още повече, че Инструкция №6 по Закона за държавните такси не е отменена/ от 1953г./

[lpenchev]

До todorb2000:

Разбирам Ви напълно, но ...

В един съдебен процес резолюциите на съдията са задължителни за страните. Ако някоя от тях има възражения по отношение на дадените указания може да възрази, но както вече казах - не е здравословно, особено когато това е трайно установена практика.
Във вашия случай съдията по делото указва как да внесете таксата и това не е незаконно. Той има някакви съображения за това и не е длъжен да Ви разяснява защо го прави /може пък счетоводителя на съда да е достатъчно задръстен и да не знае какво се прави с тези таксови марки и той да го прикрива, че не може да си изпълнява качествено задълженията/.

По въпроса за морала - всеки има някакви користни цели, защото си е поставил за цел някакъв стандарт на живот и иска да го постигне. Ако с това нарушава общоприетите норми - нека Господ да си го накаже ...

P.S. Не защитавам въпросния съдия, а просто Ви разяснявам ситуацията.

[todorb2000]

До todorb2000:

Разбирам Ви напълно, но ...

В един съдебен процес резолюциите на съдията са задължителни за страните. Ако някоя от тях има възражения по отношение на дадените указания може да възрази, но както вече казах - не е здравословно, особено когато това е трайно установена практика.
Във вашия случай съдията по делото указва как да внесете таксата и това не е незаконно. Той има някакви съображения за това и не е длъжен/а е длъжен да си мотивира решенията. чл.121 от Конституцията- Актовете на правораздаването се мотивират./ да Ви разяснява защо го прави /може пък счетоводителя на съда да е достатъчно задръстен и да не знае какво се прави с тези таксови марки и той да го прикрива, че не може да си изпълнява качествено задълженията/.

По въпроса за морала - всеки има някакви користни цели, защото си е поставил за цел някакъв стандарт на живот и иска да го постигне. Ако с това нарушава общоприетите норми - нека Господ да си го накаже ...

P.S. Не защитавам въпросния съдия, а просто Ви разяснявам ситуацията.

Не съм казал, че защитавате съдията. Но съдията е длъжен да се подчинява на закона, и аз като гражданин го знам това положение. А то е много просто, като се следва точния смисъл на закона, останалото е тълкувание, но не и законотворчество, затова си има законодател.
Та указанията на съдията, не са задължителни, които излизат извън рамките на закона.
Ние като граждани имаме право на избор в условията на свободна пазарна икономика, и не може съдията със заповеди, да указва кой финансов субект, да избираме.
Конфликтът на интереси е именно в това, лобиране с власт в полза на частен субект с издаден акт-определение.

[sadiata]

Съгласен съм,че Върховният административен съд въобще е следвало да отмени определението за прекратяване на съдебното производство като незаконосъобразно
Чл.151 т.3 от АПК изисква да се приложи документ за внесена държавна такса.Когато към жалбата няма приложен такъв документ съда оставя същата без движение и указва на жалбоподателя да отстрани допуснатата нередовност като го задължи да представи документ за внесена държавна такса. Представения пощенски запис за изплатена в полза на съда сума,равна на държавната такса е документ по смисъла на чл.151 т.3 от АПК от категорията на удостоверителните документи, с който се удостоверява че държавната такса е заплатена.Ако документа е неистински то отговорността за съставяне на неистински документ е тази по чл.308 от НК. Документа ,който издава банката и пощата са идентични като удостоверителен характер и няма основание да се толерира банковия документ пред пощенския.
Няма изискване на закона гражданина да внася държавните такси по банков път ,освен това гражданина преценява с оглед на икономичност кои метод на плащане да избере.
Такаче определението на ВАС е опит за принуда спрямо гражданина-жалбоподател и неправомерно е отказано правораздаване.

[todorb2000]

Съгласен съм,че Върховният административен съд въобще е следвало да отмени определението за прекратяване на съдебното производство като незаконосъобразно
Чл.151 т.3 от АПК изисква да се приложи документ за внесена държавна такса.Когато към жалбата няма приложен такъв документ съда оставя същата без движение и указва на жалбоподателя да отстрани допуснатата нередовност като го задължи да представи документ за внесена държавна такса. Представения пощенски запис за изплатена в полза на съда сума,равна на държавната такса е документ по смисъла на чл.151 т.3 от АПК от категорията на удостоверителните документи, с който се удостоверява че държавната такса е заплатена.Ако документа е неистински то отговорността за съставяне на неистински документ е тази по чл.308 от НК. Документа ,който издава банката и пощата са идентични като удостоверителен характер и няма основание да се толерира банковия документ пред пощенския.
Няма изискване на закона гражданина да внася държавните такси по банков път ,освен това гражданина преценява с оглед на икономичност кои метод на плащане да избере.
Такаче определението на ВАС е опит за принуда спрямо гражданина-жалбоподател и неправомерно е отказано правораздаване.

Благодаря на sadiata, за изказаната гражданска позиция. Намери се един нормално мислещ участник в дискусията, който следва точния смисъл на закона/чл.5 от ГПК/. Хвала на такива граждани. Много точно и изчерпателно мнение на sadiata.

[todorb2000]

http://dox.bg/files/dw?a=f69a411878
Ето драги участници, вижте "метаморфозата" на един председател на административен съд. Ще спестя коментарите за момента.

До Председателя на Административен съд-Хасково

Заявление

от

Т**** Г******* Б****
от гр. Хасково, ж.к. “*****” бл.**, вх.А, ап.**,
e-mail: ******@abv.bg


относно: неизпълнение на Закона за държавните такси от съдия К***** К******-Г***** при Административен съд-Хасково по административни дела №№418/2010г.; 459/2010г. по описа на Административен съд-Хасково


Уважаема госпожо Председател,
Благодаря за Вашето становище.
Нека не оставяме всичко на преценка от Върховния административен съд.
Имам следните въпроси към Вас:
1. Бил ли е длъжен председателя на съда, да извърши проверка, дали има преведени пари с пощенски запис, което е плащане в брой до съда във връзка описаното от мен в заявленията, съгласно приложените платежни документи?
2. Бил ли е длъжен председателя на съда, да даде ход по делото при спазен от мен чл.151, т.3 от АПК и впоследствие да го прекрати, ако се установи, че не са преведени пари за дължима държавна такса по чл.158, ал.3 от АПК?

Искам да Ви уверя, че всички субекти по разплащанията в Република България са равнопоставени, ако не е така, посочете Вашите аргументи.

07 септември 2010г. С уважение:/електронен подпис/ *******



Писмо с изх. №2168/11.11. 2010г.:
„ДО
Т***** Г******* Б*****
с адрес град Хасково, 6300
ж. к. „*****” бл. **, вх. А, ап. **
e-mail: ******@abv.bg

По повод жалба вх. № 94- 00- 1010/ 13. 10. 2010г., подадена във ВСС относно Ваше Заявление, постъпило по електронната поща на Административен съд- Хасково на 07. 09. 2010г., заведено под входящ № 4477/ 08. 09. 2010г. и поставените в него два въпроса, Ви отговарям следното:
Не съществува задължение за председателите на съдилищата да извършват проверка за парични преводи с пощенски запис, независимо, че по конкретно дело има представени платежни документи, сочещи подобни плащания. С разпоредбата на чл. 158, ал. 1, вр. чл. 151, т. 3 от АПК законодателят е възложил в задължение на съдията- докладчик по делото, да следи за наличието на документ за платена държавна такса, респ. дали сумите са постъпили по сметката на съда, доколкото внасянето на държавна такса, когато такава се дължи, е предпоставка за редовност на жалбата. В описания от Вас случай, нито председателят на съда, нито конкретния съдия- докладчик е бил длъжен да проверява има ли извършен с пощенски запис паричен превод. Както сам сочите, изпратените от Вас суми, в размер съответстващ на дължимата държавна такса, са преведени с пощенски запис, на името на физическо лице и независимо от факта, че физическото лице- получател е административен ръководител на съда, то направеното по този начин плащане не представлява редовно внасяне на дължима държавна такса по делото, тъй като не е извършено по сметката на съда.
По второто отправено питане, касаещо съществува ли задължение за административния ръководител на съда, при спазване на чл. 151, т. 3 от АПК да даде ход на делото и впоследствие да го прекрати, Ви отговарям, че действащото законодателство и по- конкретно чл. 157, ал. 1 от АПК възлага в задължение на председателя на съда единствено да образува административното дело, след което делото се предава на съдията- докладчик. Правомощията по оставяне без движение на жалбата, даване ход на делото и прекратяване на същото, като принадлежащи на съдията- докладчик, комуто то е разпределено, не са в прерогативите на административния ръководител на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АДМ. СЪД- ХАСКОВО: /П/ /*********/”

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ХАСКОВО
Г-жа Т****** Т*****
E-mail: has@admsudhaskovo.org

Заявление

от

Т***** Г****** Б******,
гр. Хасково, ж.к. “*****”, бл.**, вх.А, ап.**,
e-mail: ******@abv.bg


Относно: Писмо с изх. №2168/11.11. 2010г. по описа на Административен съд-Хасково


Уважаема г-жо Председател,
Запознах се в Вашия отговор, посочен в гореуказаното писмо. От прочита на писмото у мен възникнаха въпроси, които искам да задам с настоящото писмо.
На основание чл.41, ал.2 от Конституция: „Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.”
Като административен ръководител на държавен орган-Административен съд-Хасково, желая, да ми отговорите на следните въпроси, съгласно чл.41, ал.2 от Конституция, а именно:

1. Вие казвате: „Не съществува задължение за председателите на съдилищата да извършват проверка за парични преводи с пощенски запис, независимо, че по конкретно дело има представени платежни документи, сочещи подобни плащания”
А) Но на кой е възложено от подчинената Ви съдебна администрация, да от реагира, ако има постъпила в повереният Ви съд покана за пощенски запис на името на председателя на съда?

2. Вие казвате: „С разпоредбата на чл. 158, ал. 1, вр. чл. 151, т. 3 от АПК законодателят е възложил в задължение на съдията- докладчик по делото, да следи за наличието на документ за платена държавна такса, респ. дали сумите са постъпили по сметката на съда, доколкото внасянето на държавна такса, когато такава се дължи, е предпоставка за редовност на жалбата.”
А) Но къде е записаната норма, указваща задължението, цитирам: „...респ. дали сумите са постъпили по сметката на съда...”, с което е длъжен, да се съобрази съдията-докладчик по делото?
Нито в чл. 158, ал. 1, вр. чл. 151, т. 3 от АПК не е фиксирана условността, че съдията-докладчик по делото е длъжен да следи, дали сумите са постъпили по сметката на съда.

3. Вие казвате: „В описания от Вас случай, нито председателят на съда, нито конкретния съдия- докладчик е бил длъжен да проверява има ли извършен с пощенски запис паричен превод. Както сам сочите, изпратените от Вас суми, в размер съответстващ на дължимата държавна такса, са преведени с пощенски запис, на името на физическо лице и независимо от факта, че физическото лице- получател е административен ръководител на съда, то направеното по този начин плащане не представлява редовно внасяне на дължима държавна такса по делото, тъй като не е извършено по сметката на съда.”
А) Но кой тогава е бил длъжен, да проверява, дали има извършен пощенски запис паричен превод, след като е постъпила в съда покана за получаване на суми по пощенски запис паричен превод?
Съгласно тарифите и общите условия на услугите, предлагани от „Български пощи” ЕАД съществува изискването пощенския запис паричен превод, да се превежда на физическо лице, съгласно бланката за пощенски запис. В случая лицето Т***** А***** Т***** е физическо лице в качество на административен ръководител на Административен съд-Хасково, тъй като поканата за пощенски запис е адресирана на пощенския адрес на съда.
Освен това извършеният пощенския запис паричен превод няма частен характер, тъй като е изрично посочено от мен в съответните заявления по делата, че сумата по записа е предназначена за заплащане на държавна такса, посочено поотделно за административно дело №418/2010г. и за административно дело №459/2010г., всички по описа на Административен съд-Хасково.
Б) Но как Вие твърдите: „изпратените от Вас суми, в размер съответстващ на дължимата държавна такса, са преведени с пощенски запис, на името на физическо лице и независимо от факта, че физическото лице- получател е административен ръководител на съда, то направеното по този начин плащане не представлява редовно внасяне на дължима държавна такса по делото, тъй като не е извършено по сметката на съда.”, че същото не представлявало редовно плащане на парични суми за дължими държавни такси, след като по законите на страната „Български пощи” ЕАД е лицензиран оператор на пощенски услуги в т.ч. и извършване пощенски запис паричен превод?
T.e. плащане на ръка с документ за пощенски запис паричен превод е законен начин на разплащане, освен банковата възможност.

Уважаема г-жо Председател,
Желая, да ми отговорите на горепосочените въпроси, съгласно чл.41, ал.2 от Конституция.

С уважение:/електронен подпис/ Т**** Б*****



Изх. №2232
18.11. 2010г.
ДО
Т***** Г******* Б*****
с адрес град Хасково, 6300
ж.к. „*****” бл. **, вх. *, ап. **
e-mail: ******@abv.bg



С постъпило по електронната поща на Административен съд- Хасково заявление, входирано под номер 5307/12. 11. 2010г., поставяте допълнителни въпроси, породени от отговорите, дадени Ви по заявление вх. № 4477/ 08. 09. 2010г.
На първия поставен от Вас въпрос, Ви отговарям, че в Административен съд- Хасково няма определен служител, който да отговаря за постъпили в съда покани за изпратени с пощенски запис суми на името на председателя на съда. Както изложих в свое писмо изх. № 2168/ 11. 11. 2010г., плащането с пощенски запис на суми за държавни такси не е редовно плащане по смисъла на чл. 2 от Закона за държавните такси, поради което не съществува и задължение за определяне на служител, който да отговаря за постъпили в съда покани за получаване на пощенски преводи.
На втория поставен въпрос, Ви отговарям, че задължението на съдията- докладчик да следи за постъпването на сумите за държавни такси по делото произтича от чл. 6 от Закона за държавните такси. Цитираната разпоредба предвижда, че отговорните длъжностни лица за неплатените по тяхна вина такси или платени в по- малко се задължават да платят същите и се наказват с глоба до троен размер. Тъй като именно конкретният съдия- докладчик следи чрез проверка на представения документ по чл. 151, т. 3 от АПК за платената държавна такса, когато такава е дължима, последният се явява и длъжностно лице, адресат на горепосочената норма. Наред с това, поради факта, че действащата редакция на Закона за държавните такси предвижда плащането на държавните такси да се извършва по банков път /арг. б. "в", изр. VІ- то от Изменение на Инструкция № 6 по Закона за държавните такси (Изв., бр. 88 от 1957 г.)/, то именно това обстоятелство продиктува проверката за внесени държавни такси да се прави по банковата сметка на съответния съд.
По поставеният въпрос по т. 3, б. „а” от Вашето заявление, Ви препращам към изложеното по първия въпрос, тъй като двете запитвания се припокриват в пълна степен.
По последния отправен въпрос, след като взех предвид действащото българско законодателство и направените от Вас в заявлението твърдения, намирам, че действително Законът за пощенските услуги предвижда принципна възможност за изпращане на пари, чрез пощенски парични преводи, извършвани от лицензирани оператори, какъвто безсъмнено е „Български пощи” ЕАД. Въпреки наличието на подобен способ за превеждане на суми, регламентирайки изрично и лимитативно начините за заплащане на държавни такси, законодателят не е уредил възможност за изпращане на суми за държавни такси чрез пощенски запис.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
АДМ. СЪД- ХАСКОВО: /П/
/**********/