Режим на свиждане с дете при не разведени съпрузи

[medved1949]

Здравейте,моля за съвет
На кратко:Имам сключен граждански брак,но живеем разделено със съпругата ми!Нямаме семейно жилище,затова аз живея в Перник,а тя в София.
В последно време ми са ограничени контактите/свижданията/ със синът ни,който е на 8 години,въпреки че имаме устна уговорка с съпругата ми,да го взимам 1 и 4 неделя от месеца във времето от 10 до 16 часа.И 20 дни в годината ,които дни да не съвпадат с нейния годишен отпуск.
Интересува ме има ли закон чрез ,който да потърся правото си да контактувам със синът ми.

[nmitova]

Здравейте,
съгласно чл. 127 от Семейния кодекс, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание.
Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

[medved1949]

Здравейте,
съгласно чл. 127 от Семейния кодекс, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание.
Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

За съжаление,съпругата не желае да подпише доброволно споразумение,относно личните ни отношения с синът ми!! Защо не желае е необяснимо за мен,въпреки че имаме такова устно споразумени,което тя вече не изпълнява и затова търся законова основа.

[Pause]

Може, и така да се разгледа през Чл.127 ал.2 СК в които смисъл е Решение № 1218 на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о., докладчик съдията Мата Бояджиева.При спор от единият родител законът да диктува отношенията.

[medved1949]

Може, и така да се разгледа през Чл.127 ал.2 СК в които смисъл е Решение № 1218 на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о., докладчик съдията Мата Бояджиева.При спор от единият родител законът да диктува отношенията.

Здравейте,
благодаря за дадените насоки!Прочетох цитираното Решение №1218 на ВКС по гр.дело№1129/99 г.,II г.о.
в това дело става въпрос за дете родено от родители при съжителство, а и детето е на 1 г. 9 м.
При мен случая е че ние имаме гр.брак,които аз не желая да се разтрогва,поне за сега поради желанието ми семейството да се нормализира и просъществува ако е възможно!?!?ние нямаме спор за родителски права,нито аз имам претенции да живее при мен!Искам само да не изострям отношенията ни със спорове,а това да се реши от оторизиран орган!Не може ли чрез Прокуратурата да се иска такава привременна мярка??
Тази семейна раздяла е от 15.05.2013 г. и до преди 15 дни нямах проблеми със контактите ми със синът ми!Детето ме обича,дори плаче за мен и моята майка,но е възпирано и то самото ми казва "тате аз не мога да решавам,мама решава"и т.н. Отказа да ми дава детето се случи,след спор когато аз пожелах да го взема детето при мен В Перник за една седмица,каквато и уговорка имахме-20 дни,но да не съвпадат с нейната отпуска!!
Въпросът ми е да търся съдействие от Социалните служби и чрез тях да подам иск до СРС или директно да заведа иска си по чл.127 в Брачното отделение на СРС?
Благодаря

[Pause]

Здр.
С този иск не се развеждате и неможете правилно се изразихте искате определяне на привремении мерки в интерес на детето записано е и в самото решение.Възможността за избор е ваша и съпругата ви.

[boiko_62]

завеждате съдебен иск срещу съпругата си по чл. 127 от СК

[Pause]

Решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров


чл. 127, ал. 2 СК



________________________________________
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение от 23.02.2011 г. по гр. д. № 9132/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, I брачен въззивен състав, с което е потвърдено решението от 14.06.2010 г. по гр. д. № 13185 от 2009 г. на Софийския районен съд, III ГО, 89 състав в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. Г. на неговия баща и в частта относно режима на лични отношения между детето и майката, като е допълнен последния с правото на майката да вижда и взема детето всяка нечетна година по време на великденските празници и всяка четна година по време на коледните празници и да го връща.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос, обуславящ изхода на делото за правното значение на ограничаването, от страна на единия родител, на контактите на другия родител с детето при определяне мерките относно упражняване на родителските права и по процесуалния въпрос задължен ли е съда, сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 от СК, служебно да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес.
По формулирания процесуален въпрос следва да се отговори, че като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са накърнени и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните съдействат на гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна администрация ги управляват (администрират). В исковото производство съдът не може да взема предвид факти, които не са включени по надлежния ред в предмета на доказване. Когато предявеният иск бъде основан на нов (в т. ч. новонастъпил) факт, ищецът трябва да въведе в исковия процес този факт само чрез надлежно изменение на иска по основание и съдът може да допусне исканото изменение на иска, ако с оглед защитата на ответника прецени това за уместно. Допуснато ли е исканото изменение, предмет на делото става нов различен иск, по който ответникът трябва да се защитава и предмет на доказване става нов различен факт, който ответникът може да оборва като сочи доказателства. В охранителните производства най-съществената особеност е служебното задължение на съда да изследва всички факти от значение за издаване на искания охранителен акт. Тъй като съдът следва да провери дали са налице условията за издаването му, той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. В производствата на спорна съдебна администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни права, който зависи и от новонастъпили или новооткрити факти. Доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството (в настоящото производство - на детето). П. е, че за предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна поради следните съображения.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че макар и двамата родители да имат добър родителски капацитет, по-уместно е детето да се отглежда и възпитава от бащата, тъй като то е свикнало със заобикалящата го среда при този родител, който има и подкрепата на своите близки, с които живее. Промяната в начина на живот на детето би се отразила неблагоприятно на неговото психическо състояние, което не следва да се допуска.
По делото са представени данни, че в изпълнение на постановените по реда на чл. 127, ал. 3 СК привременни мерки, с които на бащата е предоставено упражняването на родителските права върху детето и е определен режим на лични отношения на майката с детето, първият препятства осъществяването на установения режим на лични отношения на детето с другия родител. С оглед на дадения по-горе отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че въззивният съд е следвало да съобрази новонастъпилия и релевиран в хода на делото факт на неизпълнение от страна на бащата на задължението му да осигури детето за осъществяване на лични контакти с майката и служебно да събере доказателства за него. След като има значение за начина на упражняване на родителските права върху детето, за интересите на което съдът следи, този нов факт следва да се отчете от последния, чиято е инициативата да събере и съответните доказателства.
Предвид на изложените съображения се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, чрез събиране на доказателства (писмени, гласни) за обстоятелствата по осуетяване или ограничаване от страна на бащата, на личните контакти на майката с детето и се прецени тяхната значимост при определяне начина на упражняване на родителските права по отношение на детето в контекста на останалия доказателствен материал по делото. Това предпоставя при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да го върне на въззивния съд за ново разглеждане.
По искането на касаторката за разноски следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото като съобрази изхода на спора.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.02.2011 г. по гр. д. № 9132/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, I брачен въззивен състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Eдно по ново и става по ясно.

[medved1949]

Решение № 64 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Филип Владимиров


чл. 127, ал. 2 СК



________________________________________
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение от 23.02.2011 г. по гр. д. № 9132/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, I брачен въззивен състав, с което е потвърдено решението от 14.06.2010 г. по гр. д. № 13185 от 2009 г. на Софийския районен съд, III ГО, 89 състав в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. И. Г. на неговия баща и в частта относно режима на лични отношения между детето и майката, като е допълнен последния с правото на майката да вижда и взема детето всяка нечетна година по време на великденските празници и всяка четна година по време на коледните празници и да го връща.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос, обуславящ изхода на делото за правното значение на ограничаването, от страна на единия родител, на контактите на другия родител с детето при определяне мерките относно упражняване на родителските права и по процесуалния въпрос задължен ли е съда, сезиран с иск по чл. 127, ал. 2 от СК, служебно да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес.
По формулирания процесуален въпрос следва да се отговори, че като предоставя упражняването на родителските права върху детето на единия родител и определя мерките за лични отношения с другия, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения - относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга - не отрича и не признава - съществуването им. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните. Защитно-санкционните производства въздействат върху гражданските правоотношения, когато са накърнени и възстановяват законосъобразното им развитие; охранителните съдействат на гражданските правоотношения, а тези на спорна съдебна администрация ги управляват (администрират). В исковото производство съдът не може да взема предвид факти, които не са включени по надлежния ред в предмета на доказване. Когато предявеният иск бъде основан на нов (в т. ч. новонастъпил) факт, ищецът трябва да въведе в исковия процес този факт само чрез надлежно изменение на иска по основание и съдът може да допусне исканото изменение на иска, ако с оглед защитата на ответника прецени това за уместно. Допуснато ли е исканото изменение, предмет на делото става нов различен иск, по който ответникът трябва да се защитава и предмет на доказване става нов различен факт, който ответникът може да оборва като сочи доказателства. В охранителните производства най-съществената особеност е служебното задължение на съда да изследва всички факти от значение за издаване на искания охранителен акт. Тъй като съдът следва да провери дали са налице условията за издаването му, той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. В производствата на спорна съдебна администрация съдът определя начина за упражняване на материалните субективни права, който зависи и от новонастъпили или новооткрити факти. Доколкото те имат значение за начина на осъществяване на гражданските правоотношения съдът служебно следва да събере доказателства за тях в случаите, когато задължението му е да охранява интереса на страна в производството (в настоящото производство - на детето). П. е, че за предявяването на искания в тези производства няма изисквания за форма и срок, а за събиране на доказателства за нови факти няма срокове и процесуални преклузии.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира за основателна поради следните съображения.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че макар и двамата родители да имат добър родителски капацитет, по-уместно е детето да се отглежда и възпитава от бащата, тъй като то е свикнало със заобикалящата го среда при този родител, който има и подкрепата на своите близки, с които живее. Промяната в начина на живот на детето би се отразила неблагоприятно на неговото психическо състояние, което не следва да се допуска.
По делото са представени данни, че в изпълнение на постановените по реда на чл. 127, ал. 3 СК привременни мерки, с които на бащата е предоставено упражняването на родителските права върху детето и е определен режим на лични отношения на майката с детето, първият препятства осъществяването на установения режим на лични отношения на детето с другия родител. С оглед на дадения по-горе отговор на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че въззивният съд е следвало да съобрази новонастъпилия и релевиран в хода на делото факт на неизпълнение от страна на бащата на задължението му да осигури детето за осъществяване на лични контакти с майката и служебно да събере доказателства за него. След като има значение за начина на упражняване на родителските права върху детето, за интересите на което съдът следи, този нов факт следва да се отчете от последния, чиято е инициативата да събере и съответните доказателства.
Предвид на изложените съображения се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, чрез събиране на доказателства (писмени, гласни) за обстоятелствата по осуетяване или ограничаване от страна на бащата, на личните контакти на майката с детето и се прецени тяхната значимост при определяне начина на упражняване на родителските права по отношение на детето в контекста на останалия доказателствен материал по делото. Това предпоставя при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да го върне на въззивния съд за ново разглеждане.
По искането на касаторката за разноски следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото като съобрази изхода на спора.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 23.02.2011 г. по гр. д. № 9132/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, I брачен въззивен състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Eдно по ново и става по ясно.

БЛАГОДАРЯ,ЗА ЦЕННИТЕ СЪВЕТИ,КОИТО ПОЛУЧИХ ОТ ВАС,ПРИЯТЕЛИ!
САМО НЕ ЗНАЯ ДАЛИ НЯКОГА МЪЖЕТЕ ЩЕ СТАНЕМ РАВНОПОСТАВЕНИ РОДИТЕЛИ!
УТРЕ ОТИВАМ ПЪРВО В СОЦИАЛНИТЕ И СЛЕД ТОВА ВЕДНАГА В СРС!!
ПРИЯТНА ВЕЧЕР И УСПЕШНА НОВА СЕДМИЦА!КЪСМЕТ И ЩАСТИЕ ОТ МЕН!!

[nmitova]

За да заведете иск по чл. 127, ал. 2 ГПК, Ви препоръчвам да се консултирате с адвокат, който да Ви подготви исковата молба и да Ви представлява в СРС.