- Дата и час: 25 Ное 2024, 16:02 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ТР по ТД 2/2013
|
|
Re: ТР по ТД 2/2013
Аз също останах много изненадан заради отмяната на ПП 3/80 г.на Пленума на ВС.Но всички сме наясно,че за да "загуби сила" това ТР № 2/2013 г.е необходимо единствено изрична промяна на чл.115 и чл.116 от ЗЗД в които да се регламентира че давноста спира да тече по време на висящ изпълнителен процес.А иначе може да се каже,че ВКС са помислили за "малкия и обикновен" човек-длъжника
- gkamenov
- Потребител
- Мнения: 111
- Регистриран на: 09 Сеп 2006, 13:33
Re: ТР по ТД 2/2013
Не е редно дори и на шега да се пипа ЗЗД. Целта на давността и преклузията е да чисти срокове, да премахва спорове. ЗЗД в натурален вид е прогресивен закон, съобразен с всекидневната дейност на околните.
Раздуването на давностните моменти дали не е вредна работа.
Има недоволни страни от позицията - дължащите и искащите.Доколкото може ЗЗД изравнява баланса. Трябва да има срокове, които прекратяват споровете по вземането. Давността изчиства дълга, но позволява наново включване в оборота на неизправния длъжник.
Раздуването на давностните моменти дали не е вредна работа.
Има недоволни страни от позицията - дължащите и искащите.Доколкото може ЗЗД изравнява баланса. Трябва да има срокове, които прекратяват споровете по вземането. Давността изчиства дълга, но позволява наново включване в оборота на неизправния длъжник.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: ТР по ТД 2/2013
СПИРАНЕ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
http://gramada.org/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D ... BE-%D0%B2/
Автор: Ивайло Василев, Редовен докторант по гражданско и семейно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, Главен секретар в УС на дружеството на СЮБ в гр. Пловдив
..........Първо, не може да бъде подкрепено становището в мотивите на Тълкувателното решение, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД трябва да се тълкува стеснително. В нея законодателят е употребил родовия термин „съдебен процес”, а не видовото понятие „исков процес” и това следва от самата буква на закона.
Не трябва да бъде подкрепен и аргументът на съдиите за действието на законовата уредба по време на различни конституции, което налагало различно тълкувание на законовите разпоредби. Тук съдиите отбелязват единствено Конституцията от 1991 г., но не и Конституцията от 1971 г., считайки я за критерий, обосноваващ нуждата от ново тълкуване на разпоредбата. Прави впечатление обаче липсата на конкретно позоваване на конституционна норма или принцип, които да обосноват правдивостта на аргументацията.
Мисля, че стесняването на волята на законодателя, тълкувана в светлината на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, е неоправдано и не отговаря на вложения ratio legis, който се преценява към момента на приемане на разпоредбата. Това правило се подчертава изрично от Таджер и Павлова.[7] Екзотично е да се възприеме, че законовата воля е динамична величина, която следва да се отчита от орган на съдебната власт, който чрез тълкуване на една или друга разпоредба да може неограничено да внася промени в нейния смисъл. Всяко едно тълкуване трябва да търси балансирана позиция, уповаваща се както на традиционните възприятия за съответната разпоредба или институт, така и на принципите, въз основа на които те са приети. Безкритичността към това явление, допускащо неограничено по обхват тълкуване в приеманите актове на съдилищата със задължителна сила, може да доведе до абсурдната ситуация, в която една и съща разпоредба да се прилага по коренно различен начин в отделни периоди от време. Този процес по същество може да доведе до промяна в регулацията на обществените отношения и да застраши правната сигурност на субектите на правото.
Може да се отправи и упрек, че органът на съдебната власт се превръща в квазизаконодателен орган, спрямо който (поне към настоящия момент) не могат да се приложат гаранциите както за упражняване на обществен контрол, така и за съобразност с Конституцията на Република България. Последното е най-притеснително и отново поставя на дневен ред въпроси относно необходимостта от въвеждане на конституционна жалба и в България.
Второ, не е вярно, че изпълнителното производство не е част от съдебния процес. То е ефективно продължение на обезпечителното и исковото производство, което има за цел окончателно удовлетворяване на интереса на кредитора. Изпълнителният процес е сурогат на липсващото доброволно изпълнение, което в известен смисъл се явява дори по-важно от исковия процес, тъй като следва да отговори адекватно на нуждата от реализация на правото на кредитора.[8] Задава се логичният въпрос в този случай преимущество на кои интереси трябва да се даде при тълкуване на законовите разпоредби относно давността – на бранещия се кредитор от недобросъвестното поведение на длъжника или на лицето, отказващо да изпълни своето задължение.
.......чл. 14:303, ал. 1 от Принципите на европейското договорно право, според която „давност не тече, докато кредиторът не е в състояние да дири вземането си поради възпрепятстване, което е извън контрола му и за което не може разумно да се очаква, да бъде избягнато или преодоляно от него” . Разпоредбата на ал. 2 на същия член посочва, че това правило се прилага само ако възпрепятстването възникне или продължава през последните шест месеца от давностния срок. Въпреки това ограничение обаче, Принципите дават основание да се заключи, че преимущество в баланса между интереси има кредиторът, който добросъвестно се стреми да постигне удовлетворение.[11]
.......
п.п. Вярно е, че задължителните актове не се коментират ( постулат!, който трябва да се изостави, така както се изоставят традициите), но защото споделям изложената критика поствам част от статията.
http://gramada.org/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D ... BE-%D0%B2/
Автор: Ивайло Василев, Редовен докторант по гражданско и семейно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, Главен секретар в УС на дружеството на СЮБ в гр. Пловдив
..........Първо, не може да бъде подкрепено становището в мотивите на Тълкувателното решение, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД трябва да се тълкува стеснително. В нея законодателят е употребил родовия термин „съдебен процес”, а не видовото понятие „исков процес” и това следва от самата буква на закона.
Не трябва да бъде подкрепен и аргументът на съдиите за действието на законовата уредба по време на различни конституции, което налагало различно тълкувание на законовите разпоредби. Тук съдиите отбелязват единствено Конституцията от 1991 г., но не и Конституцията от 1971 г., считайки я за критерий, обосноваващ нуждата от ново тълкуване на разпоредбата. Прави впечатление обаче липсата на конкретно позоваване на конституционна норма или принцип, които да обосноват правдивостта на аргументацията.
Мисля, че стесняването на волята на законодателя, тълкувана в светлината на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, е неоправдано и не отговаря на вложения ratio legis, който се преценява към момента на приемане на разпоредбата. Това правило се подчертава изрично от Таджер и Павлова.[7] Екзотично е да се възприеме, че законовата воля е динамична величина, която следва да се отчита от орган на съдебната власт, който чрез тълкуване на една или друга разпоредба да може неограничено да внася промени в нейния смисъл. Всяко едно тълкуване трябва да търси балансирана позиция, уповаваща се както на традиционните възприятия за съответната разпоредба или институт, така и на принципите, въз основа на които те са приети. Безкритичността към това явление, допускащо неограничено по обхват тълкуване в приеманите актове на съдилищата със задължителна сила, може да доведе до абсурдната ситуация, в която една и съща разпоредба да се прилага по коренно различен начин в отделни периоди от време. Този процес по същество може да доведе до промяна в регулацията на обществените отношения и да застраши правната сигурност на субектите на правото.
Може да се отправи и упрек, че органът на съдебната власт се превръща в квазизаконодателен орган, спрямо който (поне към настоящия момент) не могат да се приложат гаранциите както за упражняване на обществен контрол, така и за съобразност с Конституцията на Република България. Последното е най-притеснително и отново поставя на дневен ред въпроси относно необходимостта от въвеждане на конституционна жалба и в България.
Второ, не е вярно, че изпълнителното производство не е част от съдебния процес. То е ефективно продължение на обезпечителното и исковото производство, което има за цел окончателно удовлетворяване на интереса на кредитора. Изпълнителният процес е сурогат на липсващото доброволно изпълнение, което в известен смисъл се явява дори по-важно от исковия процес, тъй като следва да отговори адекватно на нуждата от реализация на правото на кредитора.[8] Задава се логичният въпрос в този случай преимущество на кои интереси трябва да се даде при тълкуване на законовите разпоредби относно давността – на бранещия се кредитор от недобросъвестното поведение на длъжника или на лицето, отказващо да изпълни своето задължение.
.......чл. 14:303, ал. 1 от Принципите на европейското договорно право, според която „давност не тече, докато кредиторът не е в състояние да дири вземането си поради възпрепятстване, което е извън контрола му и за което не може разумно да се очаква, да бъде избягнато или преодоляно от него” . Разпоредбата на ал. 2 на същия член посочва, че това правило се прилага само ако възпрепятстването възникне или продължава през последните шест месеца от давностния срок. Въпреки това ограничение обаче, Принципите дават основание да се заключи, че преимущество в баланса между интереси има кредиторът, който добросъвестно се стреми да постигне удовлетворение.[11]
.......
п.п. Вярно е, че задължителните актове не се коментират ( постулат!, който трябва да се изостави, така както се изоставят традициите), но защото споделям изложената критика поствам част от статията.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: ТР по ТД 2/2013
Идеята, че ВКС се превърна във втори законодателен орган я изразихме във форума на legalworld.bg в множество коментари , както и,че "законите " на ВКс не подлежат на контрол от КС. Редно е, идеи , които са излезли на друго място да бъдат цитирани при появили се по-късно статии-дори и източникът да е анонимен. например тук http://legalworld.bg/forum.php?topicid=232533 -коментарът е от 26 юни 2015, 22:21, и е първият коментар, изобщо след появата на това ТР, с която първи изразих мнението, че ВКС се държи като законодален орган. Вижте как добре сме го написали в тема от форума на правен свят: "След днешното ТР -чудо на правната мисъл, което освен това далеч излиза от сферата на тълкуване, а се създават правни норми, има ли още някой съмнение ,че ВКС се превърна във втори законодателен орган. Законите на ВКС, незнайно защо наречени тълкувателни решения дори имат примат над законите на парламента. Законите на народното събрание подлежат на оспорване пред КС, а над ВКС няма никой."
Ако трябва ще си мерим айпи адресите, за да доказваме авторство... И на други места във форумите на legalworld многократно написах,че ВКС не просто тълкува законите, а сам си присвои правото безконтролно да твори нови норми, чрез ТР, с което се превърна ВКС във втори законодателне орган. законодателстващ съд-нещо като английската камара на лордовете(съд и законодателен орган)
Виж коментар номер 11 http://legalworld.bg/45352.vks-otgovori ... nenie.html
"леле ужасТ|нерегистриран
26 юни 2015, 18:30
21 0
факт-това съчинение неръкотворно е напълно безконтролно. Закон-може да се оспори пред КС, съдебно решение-пред горна инстанция, а това чудо на правната мисъл ще го търпим. Интересна тема за размисъл-може ли тълкувателно решение на ВКС да бъде нищожно, и какъв е пътят за прогласяване на нищожност на ТР. Избирателят е гласувал за депутати, да му гласуват праните норми, не сме гласували за законодател-върховен съд. ВКС не е камара на лордовете,че да законодателства . Спешно народното събрание да се намеси, и узапти нормотворческата дейност на ВКС, защото подобно законодателствване от съд е прекалено. Идея- ТР на ВКС да могат да бъдат оспорени пред КС.Нали ще изменят конституцията-законодателю-намери начин да ни пазиш от законодателната дейност на върховния съд."
ВКС-втори законодателен орган|нерегистриран
26 юни 2015, 16:37
18 -1
Чета и не вярвам на..ушите си. Втори законодателен орган ли имаме, с това дописване на ГПК. Плюс това и се разказва играта на длъжника.
Законодателя да се намеси, и оправи изпълнителния процес, че с това ГПК, дописано днес от върховния съд му се --- м----- на длъжника.
Ако трябва ще си мерим айпи адресите, за да доказваме авторство... И на други места във форумите на legalworld многократно написах,че ВКС не просто тълкува законите, а сам си присвои правото безконтролно да твори нови норми, чрез ТР, с което се превърна ВКС във втори законодателне орган. законодателстващ съд-нещо като английската камара на лордовете(съд и законодателен орган)
Виж коментар номер 11 http://legalworld.bg/45352.vks-otgovori ... nenie.html
"леле ужасТ|нерегистриран
26 юни 2015, 18:30
21 0
факт-това съчинение неръкотворно е напълно безконтролно. Закон-може да се оспори пред КС, съдебно решение-пред горна инстанция, а това чудо на правната мисъл ще го търпим. Интересна тема за размисъл-може ли тълкувателно решение на ВКС да бъде нищожно, и какъв е пътят за прогласяване на нищожност на ТР. Избирателят е гласувал за депутати, да му гласуват праните норми, не сме гласували за законодател-върховен съд. ВКС не е камара на лордовете,че да законодателства . Спешно народното събрание да се намеси, и узапти нормотворческата дейност на ВКС, защото подобно законодателствване от съд е прекалено. Идея- ТР на ВКС да могат да бъдат оспорени пред КС.Нали ще изменят конституцията-законодателю-намери начин да ни пазиш от законодателната дейност на върховния съд."
ВКС-втори законодателен орган|нерегистриран
26 юни 2015, 16:37
18 -1
Чета и не вярвам на..ушите си. Втори законодателен орган ли имаме, с това дописване на ГПК. Плюс това и се разказва играта на длъжника.
Законодателя да се намеси, и оправи изпълнителния процес, че с това ГПК, дописано днес от върховния съд му се --- м----- на длъжника.
- 111888
- Потребител
- Мнения: 611
- Регистриран на: 13 Дек 2013, 12:08
Re: ТР по ТД 2/2013
Много смешни разсъждения. Всеки има право да тълкува закона. Тук всеки участник също тълкува закона. Прословутото ППВС № 3/1980 г беше едно тълкуване contra legem в изпълнение на разни партийни постановления и указания. Чест прави на сегашния ВКС, че се еманципира, посочи грешното тълкуване и отмени това постановление. За това смешен плач са оплакванията на свързани с кредиторите адвокати. С новото, правилно ТР положението на длъжниците е много по лошо - всяко изпълнително действие прекъсва давността и от прекъсването на давността започва да тече нова 5 годишна давност и така до безкрай, цял живот, докато длъжника е жив, както и неговите наследници. Проблемът в случая е че у нас няма Закон за фалит на физическо лице, за да може изпълнителното производство да приключи някога.
Изпълнителното производство е част от Гражданския процес, а не част от съдебния процес. Съдебния изпълнител не е съдия, а изпълнител на влезли в сила съдебни решения, заповеди за изпълнение и други изпълнителни основания.
Изпълнителното производство е част от Гражданския процес, а не част от съдебния процес. Съдебния изпълнител не е съдия, а изпълнител на влезли в сила съдебни решения, заповеди за изпълнение и други изпълнителни основания.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: ТР по ТД 2/2013
Ние не гледаме за кой положението е по-лошо и по-добро. Глупостта е само глупост, няма за кой да е добра.
Имало е един достатъчно дълъг период от време, когато нещата са се развивали по един начин, в съответствие с ТР на ВС. Какво правим с тези дела, които са решени в съответствие със старото решение, какво правим с приключилите ИД, съобразени с действащото тогава решение?
Винаги се е приемало, че изпълнението е част от съдебния процес, не изпълнението обслужва исковото производство, а обратно и е крайно несериозно заключителната част на процеса, "венецът на производството", както казваше г-н Сталев, да не е част от него.
Както и да се суче и да се оправдава решението, фактът е, че от доста години ВКС се изживява като законодател и това съм го писал за не едно негово решение. Спомням си пълната олигофрения със записите на заповед, които били нищожни, ако е посочено местоизпълнение без точен адрес, но не били такива ако вместо местоизпълнение е посочена банкова сметка?!? В ЗЗД обаче е посочено какво е местоизпълнение и то е населеното място, а не адреса. За банковата сметка не ми се и коментира.
Да припомням ли една друга дивотия на ВКС, наказателна колегия, която на практика отмени кражбата като престъпление, за което се носи наказателна отговорност?
Имало е един достатъчно дълъг период от време, когато нещата са се развивали по един начин, в съответствие с ТР на ВС. Какво правим с тези дела, които са решени в съответствие със старото решение, какво правим с приключилите ИД, съобразени с действащото тогава решение?
Винаги се е приемало, че изпълнението е част от съдебния процес, не изпълнението обслужва исковото производство, а обратно и е крайно несериозно заключителната част на процеса, "венецът на производството", както казваше г-н Сталев, да не е част от него.
Както и да се суче и да се оправдава решението, фактът е, че от доста години ВКС се изживява като законодател и това съм го писал за не едно негово решение. Спомням си пълната олигофрения със записите на заповед, които били нищожни, ако е посочено местоизпълнение без точен адрес, но не били такива ако вместо местоизпълнение е посочена банкова сметка?!? В ЗЗД обаче е посочено какво е местоизпълнение и то е населеното място, а не адреса. За банковата сметка не ми се и коментира.
Да припомням ли една друга дивотия на ВКС, наказателна колегия, която на практика отмени кражбата като престъпление, за което се носи наказателна отговорност?
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: ТР по ТД 2/2013
Донякъде споделям мнението на колегата Иванов ! Прави ми впечатление,че ВКС вместо да уеднаквява съдебната практика често я "раздвоява" и създава противоречива такава между отделенията си,а дори и между съставите на едно и също отделение.
В момента заради тяхната практика съм в очакване какво ще решат по един трудов спор.И двете страни /ние и противника/ разполагаме с решения по чл.290 от ГПК,които обслужват тезите и позициите ни.неизбежно беше стигането до ВКС,както и допускането до касация! Противно на очакванията ни обаче не сеп риложи чл.292 ГПК /спиране за ТР/ а вече четвърти месец седим и чакаме в пълно неведение какво би станало! А и двете страни са прави за себе си,пак заради задължителната съдебна практика на ВКС !
В момента заради тяхната практика съм в очакване какво ще решат по един трудов спор.И двете страни /ние и противника/ разполагаме с решения по чл.290 от ГПК,които обслужват тезите и позициите ни.неизбежно беше стигането до ВКС,както и допускането до касация! Противно на очакванията ни обаче не сеп риложи чл.292 ГПК /спиране за ТР/ а вече четвърти месец седим и чакаме в пълно неведение какво би станало! А и двете страни са прави за себе си,пак заради задължителната съдебна практика на ВКС !
- gkamenov
- Потребител
- Мнения: 111
- Регистриран на: 09 Сеп 2006, 13:33
Re: ТР по ТД 2/2013
ivanov_p написа:Спомням си пълната олигофрения със записите на заповед, които били нищожни, ако е посочено местоизпълнение без точен адрес, но не били такива ако вместо местоизпълнение е посочена банкова сметка?!? В ЗЗД обаче е посочено какво е местоизпълнение и то е населеното място, а не адреса. За банковата сметка не ми се и коментира.
Ще е интересно да коментираш. Ако в записа на заповед е предвидено задължение за издателя за плащане по банков път и чрез коя банка, как ще стане номера с адреса по ЗЗД? Само плащането в брой ли има погасителен ефект?
-
error - Потребител
- Мнения: 458
- Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01
Re: ТР по ТД 2/2013
Ако в записа на заповед е предвидено задължение за издателя за плащане по банков път и чрез коя банка, как ще стане номера с адреса по ЗЗД?
Уговорката за плащане по банков път не отменя закона, т.е. посочването на поне мястото на издаване и/или на плащане. Банката може да се закрие, сметката също, но най-вече ЗЗ може да се джироса и тогава плащането няма да е точно, макар и уговорено. Уговорките извън формата не влияят на ефекта, а подобна уговорка го ограничава и по същество забранява прехвърляне, за което законодателят е приел друга форма на ЗЗ.
При ЗЗ местоизпълнението е условно, защото записът се джиросва без издателят да се уведоми, това го отличава от цесията. От тук е в тежест на джиратарят да намери длъжника и да му предяви записа за плащане. ЗЗ се плаща винаги при предявяване! Дори когато е ЗЗ е с падеж той се предявява, това предявяване не е същото, като при "ЗЗ на предявяване". В единият случай записът се предявява, за да може да се унищожи или на него да се отрази плащането и защитава длъжника, който не е длъжен да плаща без плащането да се отрази. То не се отразява и на лихвата, която тече от денят след падежа. Предявяването на ЗЗ, когато не е посочена дата на падеж, защитава кредитора, прави вземането изискуемо и поставя длъжника в забава и заради това трябва да се докаже. Така или иначе никой не може да бъде накаран да плати без да му се предяви записа, а защо е така е казано в отговора на втория въпрос:
Само плащането в брой ли има погасителен ефект?
Погасителен ефект за вземането по ЗЗ има само и единствено това плащане, което е отбелязано на лицевата страна, "върху" ЗЗ, както унищожаването на ефекта или преминаването му в ръцете на издателя.
В този смисъл, дори направено по банков път и с точно описание на основанието, плащането по банков път без отбелязване върху ефекта, няма погасителен ефект и това е така, защото в денят на издаване, между същите страни, може да са издадени множество ЗЗ за същата сума. Ако някой се върже на ВКС трябва да помисли как после ще докаже, че плащането е точно по конкретен запис, а не по идентичен?
Уговорката за плащане по банков път не отменя закона, т.е. посочването на поне мястото на издаване и/или на плащане. Банката може да се закрие, сметката също, но най-вече ЗЗ може да се джироса и тогава плащането няма да е точно, макар и уговорено. Уговорките извън формата не влияят на ефекта, а подобна уговорка го ограничава и по същество забранява прехвърляне, за което законодателят е приел друга форма на ЗЗ.
При ЗЗ местоизпълнението е условно, защото записът се джиросва без издателят да се уведоми, това го отличава от цесията. От тук е в тежест на джиратарят да намери длъжника и да му предяви записа за плащане. ЗЗ се плаща винаги при предявяване! Дори когато е ЗЗ е с падеж той се предявява, това предявяване не е същото, като при "ЗЗ на предявяване". В единият случай записът се предявява, за да може да се унищожи или на него да се отрази плащането и защитава длъжника, който не е длъжен да плаща без плащането да се отрази. То не се отразява и на лихвата, която тече от денят след падежа. Предявяването на ЗЗ, когато не е посочена дата на падеж, защитава кредитора, прави вземането изискуемо и поставя длъжника в забава и заради това трябва да се докаже. Така или иначе никой не може да бъде накаран да плати без да му се предяви записа, а защо е така е казано в отговора на втория въпрос:
Само плащането в брой ли има погасителен ефект?
Погасителен ефект за вземането по ЗЗ има само и единствено това плащане, което е отбелязано на лицевата страна, "върху" ЗЗ, както унищожаването на ефекта или преминаването му в ръцете на издателя.
В този смисъл, дори направено по банков път и с точно описание на основанието, плащането по банков път без отбелязване върху ефекта, няма погасителен ефект и това е така, защото в денят на издаване, между същите страни, може да са издадени множество ЗЗ за същата сума. Ако някой се върже на ВКС трябва да помисли как после ще докаже, че плащането е точно по конкретен запис, а не по идентичен?
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: ТР по ТД 2/2013
ivanov_p написа: Уговорката за плащане по банков път не отменя закона, т.е. посочването на поне мястото на издаване и/или на плащане.
Да повторя въпроса - запис на заповед, падеж на конкретна дата, без предявяване, плащане по банков път. Кой е правилният реквизит по чл.535 т.4 ТЗ според теб?
-
error - Потребител
- Мнения: 458
- Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01
Re: ТР по ТД 2/2013
Кратко, точно и преминаващо като експрес през всички съдилища:
Запис на заповед
Днес ..................201...... г. в гр..................................., аз, ................................................................., ЕГН......................, адрес: ..............................................., издадох този запис на заповед и с него се задължавам на ..............201.. г., в гр. ............................., адрес:............................., да платя сумата от .........................................................., на...................................................................
Издател:......................
/....................................../
Запис на заповед
Днес ..................201...... г. в гр..........................., аз, ...................................................................... , ЕГН......................, адрес: ............................................, като управител на ................................. ЕИК.................. задължавам дружеството на ...........201.. г. в гр. ............., адрес:........................... , да плати по този запис на заповед сумата от ..........(...........................................) лв. на........................ ....... .......................................
Издател:......................
Авалист:.......................
Може да махнеш адреса на поемателя, но така даваш възможност на недобросъвестни адвокати да ти губят времето и това на съда, вместо да посъветват длъжника да плати възможно най-бързо.
Издавайки запис на предявяване се вкарваш в беля, освен ако не предявиш записа същия ден. Не рискувай с предявяване на друга дата при подписване, длъжникът ще те прекара, може да се гътне, може да си загуби ръцете преди написаната дата на предявяване и губиш делото. В нашата работа принципът е: Никакви рискове, даже теоретични!
Запис на заповед
Днес ..................201...... г. в гр..................................., аз, ................................................................., ЕГН......................, адрес: ..............................................., издадох този запис на заповед и с него се задължавам на ..............201.. г., в гр. ............................., адрес:............................., да платя сумата от .........................................................., на...................................................................
Издател:......................
/....................................../
Запис на заповед
Днес ..................201...... г. в гр..........................., аз, ...................................................................... , ЕГН......................, адрес: ............................................, като управител на ................................. ЕИК.................. задължавам дружеството на ...........201.. г. в гр. ............., адрес:........................... , да плати по този запис на заповед сумата от ..........(...........................................) лв. на........................ ....... .......................................
Издател:......................
Авалист:.......................
Може да махнеш адреса на поемателя, но така даваш възможност на недобросъвестни адвокати да ти губят времето и това на съда, вместо да посъветват длъжника да плати възможно най-бързо.
Издавайки запис на предявяване се вкарваш в беля, освен ако не предявиш записа същия ден. Не рискувай с предявяване на друга дата при подписване, длъжникът ще те прекара, може да се гътне, може да си загуби ръцете преди написаната дата на предявяване и губиш делото. В нашата работа принципът е: Никакви рискове, даже теоретични!
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: ТР по ТД 2/2013
Не търсех консултация, а конкретен коментар.
Стана ми интересно какви са аргументите ти да считаш, че запис на заповед, без предявяване за плащане, платеж на определен ден по банков, е нищожен, ако за местоизпълнение е посочена банка и IBAN, но май няма да дочакам.
Стана ми интересно какви са аргументите ти да считаш, че запис на заповед, без предявяване за плащане, платеж на определен ден по банков, е нищожен, ако за местоизпълнение е посочена банка и IBAN, но май няма да дочакам.
-
error - Потребител
- Мнения: 458
- Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01
Re: ТР по ТД 2/2013
Питаш неясно. Не казвам, че един запис на заповед е нищожен, ако вместо местоизпълнение има банкова сметка, но би трябвало да е такъв, ако няма нито място на издаване, нито място а изпълнение, а вместо тях има банкова сметка на поемателя. Поне така пише в закона. Ако питаш мен мястото на издаване и/или мястото на плащане се пишат защото така е останало от времето, когато някъде по света те са определяли подсъдността и липсата им не трябва да води до нищожност, когато закона е определил друг начин на определяне на същата.
По скоро трябва да попиташ защо ВКС приема за нищожен ЗЗ, в който са посочени местата на издаване и плащане (населени места), без точни адреси, а приема за редовен такъв с посочена банкова сметка вместо място на плащане? По тази логика записът трябва да стане нищожен, ако след издаване и преди плащане банковата сметка се закрие или джироса, без на длъжника да се съобщи за банковата сметка на джиратаря, което е рядка глупост.
По скоро трябва да попиташ защо ВКС приема за нищожен ЗЗ, в който са посочени местата на издаване и плащане (населени места), без точни адреси, а приема за редовен такъв с посочена банкова сметка вместо място на плащане? По тази логика записът трябва да стане нищожен, ако след издаване и преди плащане банковата сметка се закрие или джироса, без на длъжника да се съобщи за банковата сметка на джиратаря, което е рядка глупост.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: ТР по ТД 2/2013
Не може да бъде споделено пробиващото си път в доктрината и съдебната практика разбиране, че изпълнителният процес не може да се прекрати по право и единственият начин за прекратяване на изпълнението е чрез изрично постановление на съдебния изпълнител,тъй като това е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност,както и защото законодателят не би изисквал постановяването на изричен акт и не би го нарекъл постановление (определение) за прекратяване.
Аз съм на мнение,че точно това правилния подход.Иначе се създава голяма несигурност в актовете и взискателят лесно може от кредитор да се превърне в длъжник.Както се поса по-горе,ако СИ не прекрати ИД и съответно взискателят не поиска прекратяване по чл. 433,ал.1,т.8(което е твърде логично,ако не е запознат с ТР на ВКС) и след като перемирането по закон е настъпило се предприемат изпълнителни действия и се стигне до осребряване,то взискателя лесно се превръща в длъжник,без фактически да има вина,като няма и някакви възможности да се защити.Има няколко решения на ВКС в този смисъл.
Длъжникът от друга страна има начин да се защити от недобросъвестните действия на СИ чрез иск по чл.124 и искане за спиране на изп. производство,ако СИ откаже прекратяване поради непредприемане на изп. действия.Така и взискателят ще има възможност да образува ново ИД и да не загуби възможността са събиране на вземането си.
Прти сегашното положение се губи изобщо смисъла от завеждане на иск,ако длъжникът няма нещо за секвестиране.Длъникът и кредиторът са поставени в неравностойно положение,като кредиторът може да бъден наказан и то жестоко,ако не не попадне на читав СИ.
- nikonikov
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 02 Дек 2014, 01:01
Re: ТР по ТД 2/2013
Ако се очаква съдебния изпълнител да издаде постановление, ще мине много време. После има и обжалваемост.
Логично е срокът да изтича служебно, без намеса. Така се създава сигурност. Взискателят да си следи делата. По отношение на повечето аргументи срещу Тълкувателното решение, самите върховни съдии правят анализ на изпълнителното производство и се налага извод, че поведението на взискателя може да е безкрайно дълго протакане, което не може да стане в исковото производство.
Така, че решението е съобразено с правните норми, а не обратното. Неудобството е в липса на механизъм за принуждаване на съдебния изпълнител да се съобразява със закона.
Логично е срокът да изтича служебно, без намеса. Така се създава сигурност. Взискателят да си следи делата. По отношение на повечето аргументи срещу Тълкувателното решение, самите върховни съдии правят анализ на изпълнителното производство и се налага извод, че поведението на взискателя може да е безкрайно дълго протакане, което не може да стане в исковото производство.
Така, че решението е съобразено с правните норми, а не обратното. Неудобството е в липса на механизъм за принуждаване на съдебния изпълнител да се съобразява със закона.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: ТР по ТД 2/2013
За взискателя има давност,а за длъжника няма.Дори и след 5 години да се усети,че са му взети пари/продадени вещи по изпъл. действия след като ИП е перемирано,той може да си поиска платеното с ОУИ.И ако взискателят междувременно е похарчил полученото(което е нормално предвид таксите и разноските които е понесъл) се озовава в ситуацията на длъжник.В това е несигурността на актовете на СИ.Много от тях не прекратяват ИП,ако взискателят иска справки и т.н.(плаща такси) поне веднъж на 2 год. и съответно извършват ИД,които с това ТР се обявяват за невалидни и се обезсилват,така такива взискатели ще пострадат,без да имат вина за това.
СИ би следвало да носи отговорност пред взискателя и длъжника за щети от непрекратено навреме ИП,ама.... от умрял писмо.
СИ би следвало да носи отговорност пред взискателя и длъжника за щети от непрекратено навреме ИП,ама.... от умрял писмо.
- manol0
- Младши потребител
- Мнения: 56
- Регистриран на: 22 Мар 2009, 15:02
Re: ТР по ТД 2/2013
Закона следва да се тълкува буквално така както е написан,за да е ясен и за "непросветените" в "тънкостите" на правото.
Ясно е казано,че ИП се прекратява с постановление и възбраните и запорите се вдигат след като то влезе в сила(след евентуално обжалване)Друг е въпросът,че отказа на СИ да прекрати ИП по жалба на длъжника не е сред Подлежащите на обжалване действия на СИ.Ако длъжникът може да обжалва отказа,равнопоставеността ще се възстанови.То и сега длъжникът има възможност да се противопостави на отказа на СИ,но трябва да внася такси,плаща на адвокат и т.н.Все пак целта на ИП е длъжникът да плати дълга си,а не да се чудят от ВКС как да му помогнат да се отърве.
Подобни тълкувания внасят голяма несигурност в съдопроизводството.Хората просто няма да се обръщат към съда,а ще решават проблемите си по-друг начин.
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:...
..............
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
(2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
Ясно е казано,че ИП се прекратява с постановление и възбраните и запорите се вдигат след като то влезе в сила(след евентуално обжалване)Друг е въпросът,че отказа на СИ да прекрати ИП по жалба на длъжника не е сред Подлежащите на обжалване действия на СИ.Ако длъжникът може да обжалва отказа,равнопоставеността ще се възстанови.То и сега длъжникът има възможност да се противопостави на отказа на СИ,но трябва да внася такси,плаща на адвокат и т.н.Все пак целта на ИП е длъжникът да плати дълга си,а не да се чудят от ВКС как да му помогнат да се отърве.
Подобни тълкувания внасят голяма несигурност в съдопроизводството.Хората просто няма да се обръщат към съда,а ще решават проблемите си по-друг начин.
- nqgol
- Потребител
- Мнения: 114
- Регистриран на: 23 Апр 2006, 21:53
Re: ТР по ТД 2/2013
ivanov_p написа:Питаш неясно. .....
Какво по-ясно от собственото ти (невярно според мен) мнение, което помолих да поясниш, защото може пък да пропускам нещо, но виждам, че вървиш в посока "ама те си бият негрите".
А за т.10 на ТР, също считам, че е сбъркана.
-
error - Потребител
- Мнения: 458
- Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01
Re: ТР по ТД 2/2013
Това ТР внася много неяснота в ИП.Отговора е за случаи в които ИП е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.),защото така е зададен въпроса.Тъй като с ТР на практика се постановява,че давността по време на ИП не се спира,то текстовете в него ще създадат много проблеми на взискателите по висящи ИД.
Така на практика съгласно текста в отговора "нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие" може да се получи така,че да няма основание ИП да се прекрати(взискателят иска извършването на ИД,които обаче не са валидни),а давността на вземането да изтече(тъй като от предприемането на последното валидно ИД са изминали повече от 3/5 год.)
И как се определя кое ИД е валидно?Това ТР дава някаква насока-"кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица".В какъв срок обаче трябва да постъпят суми в резултат на тези ИД?Има много случаи при които ИД се възпрепятстват по обективни причини и изпълнението се проточва за 4-5 и повече години.А и как предварително да се знае дали едно ИД ще е валидно?
За да не рскува,взискателят ще трябва да насочи изпълнението по всички възможни способи и да иска всички възможни ИД.Така за иск от 1000 лв. ще се стигне до запори и възбрани на цялото имущество на длъжника.Друг е въпросът,че съда вероятно ще отмени много от тях по молба на длъжника.Влошава се много положението на взискателя за сметка на длъжника,който придобива още две силни основания да се отърве от плащане.Това от своя стана ще доведе до затруднение в гражданския и търговсия оборот.
Така на практика съгласно текста в отговора "нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие" може да се получи така,че да няма основание ИП да се прекрати(взискателят иска извършването на ИД,които обаче не са валидни),а давността на вземането да изтече(тъй като от предприемането на последното валидно ИД са изминали повече от 3/5 год.)
И как се определя кое ИД е валидно?Това ТР дава някаква насока-"кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица".В какъв срок обаче трябва да постъпят суми в резултат на тези ИД?Има много случаи при които ИД се възпрепятстват по обективни причини и изпълнението се проточва за 4-5 и повече години.А и как предварително да се знае дали едно ИД ще е валидно?
За да не рскува,взискателят ще трябва да насочи изпълнението по всички възможни способи и да иска всички възможни ИД.Така за иск от 1000 лв. ще се стигне до запори и възбрани на цялото имущество на длъжника.Друг е въпросът,че съда вероятно ще отмени много от тях по молба на длъжника.Влошава се много положението на взискателя за сметка на длъжника,който придобива още две силни основания да се отърве от плащане.Това от своя стана ще доведе до затруднение в гражданския и търговсия оборот.
- nikonikov
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 02 Дек 2014, 01:01
Re: ТР по ТД 2/2013
ТР слага край на розовите очила на съдебните изпълнители и на съновиденията за вечност на дълга.
Робинята Изаура не е само сериал, но и е било реалност и всеки юрист знае за мерките на кредитора в Древния Рим и метрополиите - затвор за неизправния длъжник.
Време е за едно класическо сори и да се изметат и лобитата на ЧСИ и разните тунеядци на гърба на момченцата които дължат и на момиченцата които дължат.
Какво ще се случи ако се перемира делото на 2-те години от последното изпълнително действие. Изобщо не схващате замисъла на ВКС - чистене на плямпалата по канторите на ЧСИ. ВКС не разделя моментите на предприемане на изпълнителното действие и фактическия състав да се завърши.
Въобще как може при ТР да се прави тълкуване. Изпълнява се безпрекословно. Създава се хаос, което е вечната цел на тлъстаците от всякакъв род и да се гърчим по дългове няма да стане.
Робинята Изаура не е само сериал, но и е било реалност и всеки юрист знае за мерките на кредитора в Древния Рим и метрополиите - затвор за неизправния длъжник.
Време е за едно класическо сори и да се изметат и лобитата на ЧСИ и разните тунеядци на гърба на момченцата които дължат и на момиченцата които дължат.
Какво ще се случи ако се перемира делото на 2-те години от последното изпълнително действие. Изобщо не схващате замисъла на ВКС - чистене на плямпалата по канторите на ЧСИ. ВКС не разделя моментите на предприемане на изпълнителното действие и фактическия състав да се завърши.
Въобще как може при ТР да се прави тълкуване. Изпълнява се безпрекословно. Създава се хаос, което е вечната цел на тлъстаците от всякакъв род и да се гърчим по дългове няма да стане.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5362
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 26 госта