http://news.bnt.bg/bg/a/683599-reporterski-pogled(вж и видеото на репортажа в линка)
"Репортерски поглед: Да те осъдят, защото си се отказал да продаваш жилището си
Жена е осъдена да плати 4000 лева от частен арбитраж заради развален договор с брокерска компания за недвижими имоти.
Причината - арбитражна клауза, за която жената не била предупредена.
Юристи сигнализират за зачестили злоупотреби именно с подобни клаузи. Колекторски фирми дори създават собствени арбитражни съдилища, за да уреждат по-лесно споровете си с длъжници.
Омбудсманът Мая Манолова нарече арбитражите -"новите бухалки, с които се тероризират българските граждани".
Как се злоупотребява с една добра международна практика на алтернативно правосъдие и ккави законови пропуски трябва да бъдат запълнени- Репортески поглед на Тихомир Игнатов.
Всичко започва с един подпис.
Не бях подготвена и непрочетох нито една клауза. Осъзнавам грешката си, но тъй като и преди съм работила с брокери - продаване и купуване, но не съм имала такъв случай.
Миналато лято тази жена решава да продаде своя наследствен апартамент. Подписва документ, че е съгласна да работи с брокерска къща, която да продаде жилището й. Ден след като поставя подписа си, решава да се откаже.
Решихме да не продаваме апартамента и да го оставим на наследниците.
БНТ: Не е имало намерен купувач. Не сте били на финалната права?
Не, това беше на другата сутрин в девет часа. Подписах на празен лист с моите имена, че се отказвам от покупко-продажбата да работя с тях. Стиснахме си ръцете. Казаха дотук. Няма да има проблеми.
Жената обаче се оказва въвлечена в истински кошмар. Месец по-късно тя получила призовка да се яви пред арбитражен съд във Варна. Осъждат я да плати на брокерската къща 5% от пазарната стойност на апартамента плюс разходите по делото - общо 4 000 лв. Първоначалният договор оказва се съдържал и клауза, с дребни букви, че при отказ от продажба има санкции, а спорът се дава на арбитражен съд.
Нямам възможност да я платя. Това е непосилна сума за моето семейство. Не съм се провинила, не съм направила кражба или нещо страшно, за което да бъда съдена по този нечовешки начин.
В момента у нас са заведени хиляди подобни дела пред непрекъснато роящите се частни арбитражни съдилища. Възползващи се от законодателни пропуски, работещи без регламент и без изисквания към лицата, които съдят в тях.
Всъщност арбитражът е добра световна практика, която пести време и пари.
Огнян Герджиков, професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски": Арбитражното производство е много по-бързо. По-евтино е. Особено за големите суми. Държавната такса в един държавен съд е 4%, а при арбитража цената стига до 1%. Обикновено за месец или най-много година се снабдявате с едно решение, което има същата тежест като на държавен съд.
Първият арбитражен съд у нас е създаден през 1988 г. при Българската търговско - промишлена палата. До 1993 г. това е единственият арбитраж у нас, където се разглеждат търговски спорове. После това изискване отпада. Оказва се, че у нас вече всеки може да създаде арбитражен съд.
Мая Манолова, омбудсман: Абсолютно възможно е ние с вас да си създадем арбитражен съд, да го кръстим, да му ситуираме деловодство в една стая, да си назначим близки и познати за арбитри без значение с какво образование са и да започнем да съдим граждани.
Според омбудсмана се появяват все повече съмнителни арбитражи, които действат по-скоро в услуга на кредиторите. От началото на година са постъпили над 100 жалби.
Мая Манолова, омбудсман: Арбитражните съдилища са новите бухалки, с които се тероризират българските граждани. Всъщност те са в симбиоза с монополни дружества, с фирми за бързи кредити и с други силни икономически субекти, които малтретират гражданите.
Според юристи промените в закона са крайно наложителни.
Огнян Герджиков, професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски": Пълна свобода има за образуване на арбитражни съдилища. Млади хора с почти никакъв юридически стаж се поставят в услуга на определени хора и с много голяма скорост съумяват да издават съдебни решения в услуга най-вече на колекторски фирми.
За регламент и ясни правила настояват и кантори с добра практика. В една такава има 14 регистрирани арбитри, които са юристи. В този съд делата могат да се гледат от един или трима арбитри. Всеки арбитражен съд обаче сам решава какъв да бъде правилникът, по който раздава правосъдие.
Йордан Костов, адвокат и арбитър в арбитражен съд: Няма изискване дори арбитърът да е юрист. Може да е всеки.
БНТ: А на базата на какво взема своето решение?
Йордан Костов, адвокат и арбитър в арбитражен съд: На базата на своята преценка и на това, че страните са го избрали за арбитър.
Най-често арбитражът решава граждански и търговски имуществени спорове. По закон задължителните изисквания са и двете страни да са съгласни, както и да има арбитражна клауза. Юристи признават, че има десетки заведени дела от колекторски фирми без подобна клауза, а известията рядко стигат до длъжника. Някои арбитражи дори разчитали на собствени куриерски фирми.
Йордан Костов, адвокат и арбитър в арбитражен съд: Много често ответникът не ги получава, но на основания правилника на арбитражния съд, както и на основание на Закона за международния търговски арбитраж се приема, че те са уведомени независимо дали са получили тези съобщения, ако пощенски служител ги е потърсил и не ги е намерил.
На основание на текст от Закона за международния търговски арбитраж, някои арбитражни съдилища имат порочната практика да смятат, че след като не са открили длъжника и той не се яви на първо заседание, е налице споразумение.
Така в повечето случаи човек разбира, че е осъден без дори да е присъствал на делото. Според омбудсмана Мая Манолова в много от случаите има съмнения дали изобщо съществува задължение.
Мая Манолова, омбудсман: В самото арбитражно дело доказателства за съществуването на дълга няма. Всички документи, които се представят пред арбитъра изхождат от едната страна тази, която си е създала съда и си е назначила арбитрите.
Въз основа на арбитражните решения кредиторите могат да се снабдят с изпълнителен лист и да образуват изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител. Изпълнителният лист се издава само от Софийския градски съд.
Справка от съда показва, че миналата година са постъпили 5 700 арбитражни решения - от тях изцяло уважените искове са 4 800, а отхвърлените - 618.
Заради многобройните жалби и случаи на злоупотреби омбудсманът Мая Манолова ще инициира законодателни промени, с които потребителските спорове да се изключат от обхвата на арбитража.
Мая Манолова, омбудсман: Към днешна дата няма никакво изискване за регистрация на арбитражните съдилища. Няма изискване кой може да създаде арбитражен съд. Нито на какви условия да отговарят арбитрите, нито пък да се пази архив.
Юристите съветват при получено съобщение, независимо дали то е от граждански или арбитражен съд, да не го хвърляте в коша. Всяко едно възражение подадено в срок пресича възможностите за злоупотреби.
Арбитражните решения са окончателни и подлежат на обжалване само пред Върховния касацинен съд. Срокът за това обаче е кратък - 3 месеца от получаване на решението. Семейството, за което ви разказахме в началото, се надява все пак на истинско правосъдие.
Притеснявам се. Нещата са петдесет на петдесет. Имам вяра на Върховния съд.
Междувременно лихвите върху сумата, която трябва да платят, само защото са отказали да продадат апартамента си, се трупат с всеки изминал ден."