По казуса:
Не съм се явявал, разбрах, че е 1:1 с този, изтеглен като контролен за младши прокурори миналата година, така че мисля следното. За "големия" (Ставрев) имаме данни, че е изтърпял наскоро лишаване от свобода, така че е налице опасен рецидив. Сега, изричното непосочване на другите осъждания в казуса не знам дали би се счело като осъществяване и на хипотезата на б. "Б" от чл. 29, ал. 1 НК за опасния рецидив, защото б. "А" е очевидно налице, най-вероятно ще е възможна квалификация и по двете. Опасният рецидив по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК си го има 100%. По квалифициращите признаци - някъде бях срещнал от съдебната практика (цитира се май едно решение на Никола Филчев от ВС), че използването на ключ при кражбата, бил той "оригинален" или "подправен", се явява използването на техническо средство, така че аз приемам, че е налице това квалифициращо обстоятелство. Планирали са и използването на МПС, имаме го като факт, установен по казуса, така че смятам и този признак е налице. Считам, че е налице и предварителен сговор по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 5 - сутринта са обсъдили да извършат престъплението и са пристъпили към намисленото деяние вечерта на същия ден, така че си има достатъчно период от време за "наговаряне" - не им е хрумнало спонтанно. Разбира се, в отговор на въпроса за идиотията, "идиотът" ще е наказателно неотговорен, поради което няма как да може да участва в извършването на престъплението и квалифициращото обстоятелство по т. 5 според мен следва да отпадне. За малкия - Илиев - същата квалификация, без 196 НК обаче.
Според мен деянието е недовършено - не са установили напълно фактическа власт върху вещите, още повече че са ги оставили, макар и скрити, в двора на техния собственик. Има и други мнения, разбира се, има вероятност да се защити и другата теза, но на мен лично ми липсва установяването на собствена фактическа власт върху отнетите вещи. Някъде се цитираше решение, в което деецът е натоварил отнетите от предприятието вещи на камион, оставен в сградата на същото, с намерението на следващия ден да ги извози, но е бил разкрит, е налице опит. Гледам, има практика в подобен смисъл - деецът е отнел вещи от предприятие, укрил ги е измежду "случайни такива", но при опит да напусне предприятието след извършена проверка на портала е било установено наличието на отнетите вещи у него и кражбата е била разкрита. Според Решение № 190 от 17.IV.1978 г. по н. д. № 154/78 г., I н. о. на ВС "
присвоителните престъпления против собствеността завършват не само когато имуществото е иззето, но и когато присвоителят има реална възможност да се разпорежда с него и да го ползува за свои нужди. Когато предметът на присвоителните престъпения против обществената собственост - кражба, длъжностно присвояване, обсебване и др., се намира в охраняем обект, деецът ще установи владение за себе си едва след като преодолее установения контрол и успее да изнесе вещта извън обекта". Макар че се говори за "присвоителни престъпления", в разсъжденията на ВС е включена и кражбата. Това решение дава основание на някои колеги да смятат, че този двор не е охраняем обект, което може и да е така, щом случайни хора могат просто да си прескочат оградата и да влязат в него, поради което е налице довършено престъпление. Аз смятам, че извършителите не са установили фактическа власт, защото вещите са оставени в недвижимия имот, принадлежащ на техния собственик, а деецът, за да е установил своя фактическа власт, трябва да има възможност да се разпорежда с отнетото, както се говори в някои от решенията на ВС и ВКС. Очевидно вещите като не са у тях, те нямат такава възможност и не са установили напълно фактическа власт върху същите.
По процесуалните въпроси - допуснато е СПН при привличането на Ставрев, защото при това действие за негов защитник е била назначена сестра му, която е юрисконсулт, и при никакви обстоятелства не може да бъде защитник. Тъй като очевидно тезата на двамата обвиняеми е противоречива - Илиев твърди, че другият го е натопил и не е виновен, Ставрев си признава всичко и вината... спорно е може би дали са противоречиви интересите им, според мен са, макар че реално никой не отрича факта, че него ден е влязъл да краде с другия. Евентуално може да се помисли за хипотезата на условно-необходима защита по чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК, като на Ставрев му се предложи да му се назначи служебен такъв, а при отказ, същият да бъде удостоверен в съответствие с чл. 94, ал. 2, вр. чл. 91, ал. 1, т. 5 НПК. Следва да бъде извършено ново привличане на Ставрев или със служебен защитник, или при удостоверен отказ от такъв, с оглед противоречието на интересите на обвиняемите.
Прокурорът Е допуснал СПН, като е внесъл обвинителен акт по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, докато двамата са били преди това привлечени само за т. 4, поради което делото следва да бъде прекратено при разпоредителното заседание и да се върне за ново привличане на обвиняемите за престъпление и по т. 5. Неспазването на инструктивния срок не е СПН, евентуално може обвиняемите да претендират, че не им е разгледано делото в рамките на разумния срок, но предполагам в силно натоварени райони като София това може би се прави и на практика. Месец и половина забавяне не е кой знае каква драма.
Самоволен отказ по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК съм съгласен с всички, че очевидно няма. За отказа на съда да проведе ССС съм съгласен, изглежда това да е правилния отговор, макар че не питат за него. Интересното е обаче, че Илиев не отрича, че е извършил деянието и Ставрев го бил накарал да отидат в дома на пострадалия. Ако се приеме, че той по този начин признава участието си в деянието, дали не признава и фактите изложени в обвинителния акт и да са налице предпоставките за провеждане на ССС, защото необходимо условие е да се признаят факти, а не вината за извършването на престъпление, която Илиев отрича да има. Просто разсъждавам на глас малко. По начина, по който дословно са го написали авторите на казуса по отношение на Ставрев, че е признал фактите в ОА, по-скоро може би се остава с впечатлението, че Илиев не ги признава, още повече че "той ме натопи" е обстоятелство, което едва ли е отразено като факт в обвинителния акт, а с твърденията за това, че другият е действал изцяло под давление на първия би било ново фактическо твърдение несъвместимо с цялостното признаване на фактите.
Първата инстанция е допуснала СПН, защото е осъдила Ставрев за по-тежкото престъпление по чл. 196 НК, за което няма повдигнато обвинение или внесен ОА - има само за чл. 195 там със съответните квалифициращи обстоятелства. Може да се приеме, че осъждането на двамата за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, когато на ДП са били привлечени само за квалифициращото обстоятелство по т. 4, т.е. нарушението, допуснато от прокурора, не е било отстранено, също е пропуск на съда, тъй като същият е следвало да върне делото на прокурора за ново привличане.
haronsmile написа:Изключително съм благодарна на bvoykov за изчерпателната информация, не съм се явявала на такъв конкурс и за мен всичко написано беше много полезно. Благодаря ви!
Моля, за нищо. Успех!
интересно ми е има ли разсъждавали в тази насока и ако техниката е тяхна чл.53 от НК?
все пак ако не горските кой ще контролира сечта, друг е въпроса за вредите и обекта на посегателство все пак е в раздел 2 на глава 6. Относно кражбата и аз помислих в тази посока за кражба на вещи без постоянен надзор но го изключих понеже дърветата не са били отсечени от другиго и оставени някъде, освен това не беше отграничено колко от процесните 149 дървета са от имотите на собствениците по казуса и колко са от съседните територии 