Къде ми е, Пресвета Богиньо,
бичът, къде ми е
cilice! Как можах въобще да си помисля !!!,
– пляс през ръцете – да дръзна да се усъмня
– пляс през ръцете – че е възможно Върховносъдилищното Божество да бърка в нещо. Вай, вай, грешний, омн, окаяний. Словото Нейно е закон, промисълът – принципи на правото! Заслужих едва
– пляс през ръцете – перфидната Й ирония. Ооо, прости, Темидо, на своя презрян раб: каквото си казала – такова е. Знанието е тайнство, достъпно само Тебе и Твоего Collegium pontificum. Аргументите са излишни наспроти Твоята Омнипотентност.
Блажени нищии духом...
Аз вярвам, че си права,/
когато съгрешиш дори! / ....
И ако нявга се забравя/
и почна да те клеветя -/
НЕ МЕ ЗАПЛЮВАЙ!
Аз тогава/
не бих заслужил чест такава -/
дори на храчките честта!
От етим. гл.т. вер. в кр. ХІХ в.
донос,
донесение вер. от рус.
донесение „съобщение, сведение”* и рус.
донóс. Предполагам, че тъкмо дългогодишната „социалистическа законност” и „народен демократизъм” (тоталитаризъм, непотизъм и пр. - изми) и при двата народа е донесъл смисъла „клевета, издайничество”.
Тодор не е анонимен, за разлика от повечето хора във форума – контрол,
Инспектора,
Ми-лена (не че установяването им е особено трудно).
Съмнително е, че доносът (разбиран като тайно информиране на репресивните органи) е извън всякакви процесуални сношения.
Резултатът, който се цели със
сигнала, е
наказване за неподдържане на квалификацията (незнание на Наредба 4, незнание на АПК). Сигналите са уредени в
процесуалния закон, а дисциплинарното производство е надлежният за наказването ред. Сезиран е компетентният за това орган. За подаване на сигнал не се изисква специална (юридическа/ инженерна) правоспособност. Дисциплинарният съд разполага с юр. познания, а и дава възможност за защита, контролът по-сетне се осъществява от същия този ВАС. (Вероятно „отстраняване” /уволнение/ би било твърде тежко наказание.)
Резултатът, който се цели с
„Господари на ефира”, е
да се информира обществото за правната уредба и прилагането й в България, евентуално да се оплачат от закона. Средството е годно и пропорционално за резултата. Редът е наистина „извънпроцесуален”, но е
предвиден от законодателя – 39-41 КРБ. С него също не ще се върне пендентността на процеса и не ще се постигне пререшаване.
Не е като да са сезирали прокуратурата за длъжностно престъпление** с цел извънредна отмяна, вероятно запознати с наказателната отговорност за набедяване. Като че ли се намеква ангажиране на отговорност по ЗОДОВ (7 КРБ)/ еКЗПЧос.
Аз обаче не бих препратил към „някои разпоредби от закона за здравето” някого за това, че изглежда иска да „субстанциира” правосъзнанието си, да се ограмоти правно и да се спазва законът, по ангелите.
Това, което
nannyogg (правилно) показва, е неочакван мене удар под кръста.
Нарочно погрешно „цитиране” на АПК! Ако съм имал съмнения, че 20 са сбъркали за Инструкцията (заради цит. версия на Апис към момента на постановяване), тези съмнения окончателно са се разсеяли.
Инспекторе,
Съдията трябва да прилага обективното право о-бек-тив-но. За да „прилагаш” закона „както ти скимне”, не е нужно да си учил право. Вътрешното убеждение е
независима преценка дали са доказани твърденията за факти, а не дали е съгласен със закона. Законът е ограничител на вътрешното убеждение – чл. 14 НПК. Различните субективни схващания за закона са
дефект, а не ефект, и затова е предвидено уеднаквяването на практиката (ТР, преюдициалките*** и др.п.), както и инстанционният контрол. И да, след като си установил фактите, от едната страна, и намерил нормата, от друга, самото подвеждане може да се разглежда като „механическо” (сиЛОГИЗЪМ), там никакви криввания не са оправдани. В случая никой не твърди погрешно субсумиране.
"В интерес на гражданите" („в полза на обществото”) би било
поне да бяха установили приложимия закон и да го приложат. Спазването на закона е в интерес и на самата съдийска гилдия, понятно.
Аргументът за мнимата противоконституционност на ЗДТ (§ 3 КРБ вероятно) го има в съдебните решения и (вж.) по-горе съм го оспорил.
Не приеха обаче, че и Инструкцията противоречи на КРБ. По-скоро се касае за отмяна + аналогия, щото
„с ДТМ или в брой” колкото и да го тълкуваш (екстензивно, рестриктивно, колкото и да търсиш някакъв lapsus на законодателя),
няма да даде „само по банков път”. ВСС е длъжен да отчита приходите от такси, а МФ периодично да ги разпределя – чл. 6, 31 ЗУДБ.
МС казва какъв е законът, да (закон в материален смисъл – инструкцията, тарифата, наредбата).
Със силната надежда, че не вярваш на голяма част от това, което пишеш, а го правиш заради спорта или поради любовта си към инженерите, няма да продължавам безумния ни "спор", след като отговорих на горните ти въпроси.
За клетвата и тайната на съвещанието
Вътрешното ми усещане е, че клетвата/ нарушаването й няма само по себе си правно значение в модерната светска държава (клетвоотстъпничество). Въпросът е защо тогава се полага. Вероятно с цел вътрешна мотивация и тържественост. Но тя отразява принципите на правораздаването и би следвало да се отразява в КЕПБМ – оттам има косвено значение.
Тайната на съвещанието (т.е. кой от членовете на съдебния състав на какво мнение е бил) няма особена връзка с темата.****
По същество
Не съм сигурен, че внасянето на такси трябва да е безплатно – самата държавна такса е нещо, което трябва да възстановява разходите по услугата (поне частично, без да носи печалба). Ако при ДТМ или плащането на каса се ангажират повече служители или хартия, отколкото при отчитане на преводи по РИНГС/ БИСЕРА, това трябва също да се таксува (ажио). Би могло да има съдебни ДТМ, ако отчитането им пред МФ е чак такъв проблем. Но това е въпрос на законодателна целесъобразност, не на съдебна такава.*****
---
*Липсва в БЕР, т. І. По-горе определено не е вложен лишеният от негативни конотации смисъл.
** Компаративистично по нарочен състав във ФРГ от 1996 г. насам поне 3 оправдани съдии и 2-ма на л.с. За генералната превенция нямам данни.
*** Тие същите предпоставят, че националният съд е тъп или ПЕС калпаво, което би трябвало да е изключение и затова ги недолюбвам. Впрочем ние си имахме такава, макар опосредена процедура и преди присъединяването – чл. 15 сег. ЗСВ, но там има и други причини.
**** Впрочем тази тайна (правилно) не е абсолютизирана у нас. Пак компаративистично – в СЕС съдията-докладчик пише мотивите, дори да не е съгласен с тях.
***** В новините: днес е приет на второ четене закон за безплатни ПОС терминали във ведомствата. Това е по-евтино, отколкото да се поддържа касиер. Но за гражданина платец може би не винаги е изгодно да има банкова карта, не знам. Биха могли да се сложат автомати, които приемат банкноти - не е като да са невиждано чудо на техниката.