Община подава сигнал за неплатена издръжка

[striim]

Един интересен казус. Липсва тъжба от майката, но затова пък общината, която изплаща издръжката, сигнализира прокуратурата. Образувано е наказателно дело по чл. 183 от НК.
Има ли такава съдебна практика?
Защото с всички, с които съм говорил, ми споделиха, че за пръв път попадат на подобен случай.
Може ли да се иска на това основание прекратяване на съдебното производство?

Ако някой е попадал на подобен казус, ще се радвам да сподели.

[nikodim77]

И защо си мислите, че съставът на чл. 183 от НК е престъпление – преследвано по тъжба на пострадалия?!?
Ми нормално е общината, която плаща издръжката (макар и процент от нея) да търси начин да се отърве от тази тежест!

[striim]

И защо си мислите, че съставът на чл. 183 от НК е престъпление – преследвано по тъжба на пострадалия?!?
Ми нормално е общината, която плаща издръжката (макар и процент от нея) да търси начин да се отърве от тази тежест!

Защото обикновено се преследва по тъжба на пострадалия. Това не е ли задължителен елемент от НК?

[bvoykov]

И как точно стигнахте до извода, че престъплението по чл. 183 НК се "преследва по тъжба на пострадалия", тоест е от частен характер? Сега ще Ви дам пример за престъпление от частен характер. Погледнете чл. 161, ал. 1 от НК, какво Ви казва? Че за изброените престъпления, там лека телесна повреда, обида, клевета и други посочени, те са цитирани цифрово по разпоредби де, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Има ли такъв текст за престъплението по чл. 183 НК? Аз лично не откривам. До сега не съм виждал дело по чл. 183 НК, в което да не участва прокурор, а за престъпленията от частен характер е характерно, че такъв не участва (няма да се спирам на изключенията, те да са в 7% от случаите). Ако престъплението е от частен характер, същото трябва да бъде изрично посочено за такова с подобен на този текст, който аз цитирах. Ако такъв текст не съществува - всяко престъпление, което попада в НК е такова от общ характер.
Дали ще наречете писменото сезиране на прокуратурата от страна на общината тъжба, писмо, сигнал, памфлет или друго нещо, това няма никакво значение. От юридическа гледна точка това представлява "съобщение за извършено престъпление" по смисъла на чл. 209 от НПК. Съгласно чл. 205, ал. 2 НПК длъжностните лица са длъжни при узнаване за извършено престъпление от общ характер да уведомят органите на досъдебното производство, така че общината в този смисъл изпълнява едно свое законово задължение.
Досъдебното производство си е редовно образувано, а във визираните от Вас обстоятелства не виждам основание за прекратяване.

[gridiron]

. Съгласно чл. 205, ал. 2 НПК длъжностните лица са длъжни при узнаване за извършено престъпление от общ характер да уведомят органите на досъдебното производство, така че общината в този смисъл изпълнява едно свое законово задължение.

.

А за неуките и корумпирани съдии отнасяли се?

[bvoykov]

Отнася се както за уките, така и за неуките, както за корумпираните, така и за некорумпираните, както за съдиите, така и за несъдиите.

[gridiron]

Благодаря Ви Значи и по този Чл нарушават Закона

[striim]

. Съгласно чл. 205, ал. 2 НПК длъжностните лица са длъжни при узнаване за извършено престъпление от общ характер да уведомят органите на досъдебното производство, така че общината в този смисъл изпълнява едно свое законово задължение.

.

А за неуките и корумпирани съдии отнасяли се?

Може и да е така, но това не дерогира факта, че такава съдебна практика няма (поне адвокатите, с които съм говорил, не са имали подобен случай). Не трябва ли на основанието, на което посочихте, общината да сезира прокуратурата относно ВСИЧКИ длъжници, а не да подхожда избирателно? Какъв е критерият при избор?

И как ще коментирате чл. 24 ал.1 т.7 от НПК? "7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора" (едно от основанията за прекратяване на съдебното производство).

Не споря, просто се опитвам да си изясня казуса.

[bvoykov]

По принцип общината, пък и който и да е било друг орган, не следва да подхожда избирателно. Общоприет или общовалиден критерий няма или поне на мен такъв не ми е известен. Има ли случаи, които са били "пропуснати" според Вас? Иначе, както беше казано по-горе, логично е общината да го прави, за да не ѝ се налага да плаща, съответно да търси парите от осъдения да дава издръжка, щото така наказателното дело стимулира плащане с цел избягване на осъдителна присъда. До колкото дали съществува съдебна практика, то това не означава, че не може да възникне такъв случай въобще, на теория, поне според мен, всичко е законосъобразно. Отделен въпрос е дали е целесъобразно, но такава преценка от правораздавателните органи не може да бъде извършена. Фактически всеки може да пусне такъв "сигнал" със същите последици, дори и аз, примерно казвам. Без значение е от кого идва съобщението за извършено престъпление. Прокуратурата ще провери дали е налице такова. Само че, ако се окаже, че няма престъпление, там... може да има други, да ги наречем, неблагорпиятни последици за отправилия "фалшив" сигнал в някои случаи.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, която цитирате, отново изисква, подобно на престъпленията от частен характер, да бъде предвидена изрична разпоредба, която да гласи, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до прокурора. Както е видно и от самата разпоредба "в предвидените в ОСОБЕНАТА ЧАСТ...", тоест трябва да има такъв текст. Примери в НК отново не липсват - чл. 161, ал. 2 и чл. 175, ал. 2 от НК. Отново чл. 183 НК обаче не е сред тях.

[striim]

По принцип общината, пък и който и да е било друг орган, не следва да подхожда избирателно. Общоприет или общовалиден критерий няма или поне на мен такъв не ми е известен. Има ли случаи, които са били "пропуснати" според Вас? Иначе, както беше казано по-горе, логично е общината да го прави, за да не ѝ се налага да плаща, съответно да търси парите от осъдения да дава издръжка, щото така наказателното дело стимулира плащане с цел избягване на осъдителна присъда. До колкото дали съществува съдебна практика, то това не означава, че не може да възникне такъв случай въобще, на теория, поне според мен, всичко е законосъобразно. Отделен въпрос е дали е целесъобразно, но такава преценка от правораздавателните органи не може да бъде извършена. Фактически всеки може да пусне такъв "сигнал" със същите последици, дори и аз, примерно казвам. Без значение е от кого идва съобщението за извършено престъпление. Прокуратурата ще провери дали е налице такова. Само че, ако се окаже, че няма престъпление, там... може да има други, да ги наречем, неблагорпиятни последици за отправилия "фалшив" сигнал в някои случаи.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК, която цитирате, отново изисква, подобно на престъпленията от частен характер, да бъде предвидена изрична разпоредба, която да гласи, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до прокурора. Както е видно и от самата разпоредба "в предвидените в ОСОБЕНАТА ЧАСТ...", тоест трябва да има такъв текст. Примери в НК отново не липсват - чл. 161, ал. 2 и чл. 175, ал. 2 от НК. Отново чл. 183 НК обаче не е сред тях.

Благодаря за коментара. В случая мисля, че сте прав предвид това, че липсва изрична разпоредба. Хрумва ми все пак, че може да се позовем на съдебната практика като източник на правото, но и това едва ли ще свърши работа. Колкото до общината подала сигнала, съм сигурен, че не е подавала сигнали срещу други длъжници в моето положение, тъй като разследващият полицай сподели, че досега не са имали такъв случай ( а общината едва ли изплаща само моята издръжка). Което ме навежда на мисълта, че съм накривил на някого, но това е извън предмета на темата. Изпратих писмено запитване до същата община колко длъжници в моето положение е дала на прокуратурата, но едва ли ще ми отговорят, а и за съда това едва ли е от значение. Имам си адвокат, но ще бъда благодарен, ако може да дадете някакви съвети. Прокурорът отказа споразумение и ще иска най-тежкото наказание (ефективна присъда) при все че съдебното ми досие е чисто, вината съм си я признал, по никакъв начин не съм прекъсвал контакт с детето си и постоянно съм и купувал дрехи и телефони, а в момента следвам задочно. Започнал съм да си изплащам и издръжката. Сумата, която дължа, е прекалено голяма и не мога да се възползвам от алинея 3 на чл. 183, понеже срокът е твърде кратък. А от съда едва ли ще отложат делото, за да ми дадат необходимото време, за да събера сумата каквото е моето желание и според мен най-добрия изход от положението, в което се намирам.

[bvoykov]

За съжаление няма как да се сключи споразумение, не защото прокурорът не иска, а защото законът не го допуска в този случай. Съгласно чл. 381, ал. 3 НПК споразумението е възможно само ако имуществените вреди от престъплението са възстановени или обезпечени. В този смисъл за "имуществени вреди" се приемат неизплатената издръжка за "инкриминирания" период. Но пък в този случай за Вас ще бъде и приложима и разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв., като в този случай ще се считате за неосъждан... само че тук отново чл. 78а, ал. 1, б. "В" изисква имуществените вреди да са възстановени. Но всички тези хипотези са излишни, защото платите ли издръжката, веднага се освобождавате от наказателна отговорност поради текста на чл. 183, ал. 3 НК, който е най-благоприятен за Вас, защото нито ще Ви осъдят, нито ще Ви накажат, нито ще Ви глобят. И все пак, ефективна присъда трудно би могла да бъде наложена на човек с чисто съдебно минало предвид на факта, че в този случай съдилищата често прилагат чл. 66 НК, който регламентира "условното осъждане". Наказанието за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК варират до максимално 1 година лишаване от свобода или пробация, така че, ако можете да обосновете наказание при привес на смекчаващи обстоятелства, няма как да Ви осъдят ефективно или ще Ви осъдят на пробация. Всички тези обстоятелства относно това, че полагате грижи за детето, плащате понастоящем издръжка и т.н. биха били може би по-достоверни, ако може да ги потвърдите със свидетелски показания, примерно на Ваши близки, които Ви познават или други хора, които са наясно, че плащате издръжка и че полагате грижи за детето в един вид, както и други доказателства. Плащанията могат да се докажат, ако са извършвани по банков път, и с документи, макар че няма да е относимо към конкретното престъпление, но все пак може да послужат при определяне на по-лекото наказание. Сериозен аргумент би било и факта, че ако Ви осъдят ефективно, то Вие на практика няма да имате много възможност да изплащате издръжката или да полагате грижи за детето. Признаването на вината също се счита за смекчаващо обстоятелство. Това е, което се сещам като варианти.

П.П. Знаете ли, случайно попаднах на стара редакция на чл. 193а от НК. До 2010 г. за престъплението по чл. 183 НК е имало изричен текст, който е изисквал пострадалият да подаде тъжба до прокуратурата, за да има образувано наказателно производство, а не както сега - по сигнал на всяко лице. Така че, ако бяхме преди 2010 г., такъв казус със сезиране на прокуратурата от страна на общината щеше да бъде не само немислим, но и невъзможен. Може би това е и една от причината да няма съдебна практика все още. Такъв ни е законодателят обаче... И хората до някъде го искат - искаме прокуратурата да влезе навсякъде, искаме всяка една простъпка да бъде обявена за престъпление. Стига се до абсурдни положения, при които нерегистриране на МПС в КАТ е равнозначно на престъпление. Искаме, ако може, всеки престъпник да лежи до живот в затвора, че ако може и на смърт да го осъдят. Както се казва, на чужд гръб и сто тояги са малко.

[striim]

За съжаление няма как да се сключи споразумение, не защото прокурорът не иска, а защото законът не го допуска в този случай. Съгласно чл. 381, ал. 3 НПК споразумението е възможно само ако имуществените вреди от престъплението са възстановени или обезпечени. В този смисъл за "имуществени вреди" се приемат неизплатената издръжка за "инкриминирания" период. Но пък в този случай за Вас ще бъде и приложима и разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв., като в този случай ще се считате за неосъждан... само че тук отново чл. 78а, ал. 1, б. "В" изисква имуществените вреди да са възстановени. Но всички тези хипотези са излишни, защото платите ли издръжката, веднага се освобождавате от наказателна отговорност поради текста на чл. 183, ал. 3 НК, който е най-благоприятен за Вас, защото нито ще Ви осъдят, нито ще Ви накажат, нито ще Ви глобят. И все пак, ефективна присъда трудно би могла да бъде наложена на човек с чисто съдебно минало предвид на факта, че в този случай съдилищата често прилагат чл. 66 НК, който регламентира "условното осъждане". Наказанието за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК варират до максимално 1 година лишаване от свобода или пробация, така че, ако можете да обосновете наказание при привес на смекчаващи обстоятелства, няма как да Ви осъдят ефективно или ще Ви осъдят на пробация. Всички тези обстоятелства относно това, че полагате грижи за детето, плащате понастоящем издръжка и т.н. биха били може би по-достоверни, ако може да ги потвърдите със свидетелски показания, примерно на Ваши близки, които Ви познават или други хора, които са наясно, че плащате издръжка и че полагате грижи за детето в един вид, както и други доказателства. Плащанията могат да се докажат, ако са извършвани по банков път, и с документи, макар че няма да е относимо към конкретното престъпление, но все пак може да послужат при определяне на по-лекото наказание. Сериозен аргумент би било и факта, че ако Ви осъдят ефективно, то Вие на практика няма да имате много възможност да изплащате издръжката или да полагате грижи за детето. Признаването на вината също се счита за смекчаващо обстоятелство. Това е, което се сещам като варианти.

Благодаря отново за отговора. Няма как да се възползваме от чл. 78 а, понеже както казахте, имуществените вреди трябва да бъдат възстановени ( а при възстановяване можем да възползваме от ал. 3 на чл. 183). Относно контакта ми с детето и това, че съм полагала някакви грижи за него, съм представил някакви писмени доказателства, мислим да призовем и свидетел. Плащанията за издръжката към настоящия момент извършвам чрез пощата. Относно наказанието, адвокатът ми ме убеждава, че няма как да ме осъдят ефективно предвид обстоятелствата, които изложих. Не знам доколко това би трябвало да ме успокоява. Мислим да искаме от съда пробация със замяна глоба по чл. 55 от НК като изтъкнем колкото се може повече обстоятелства, смекчаващи вината. Според адвокатът ми обаче съдът едва ли ще се съгласи на най-ниското наказание.

[striim]

Здравейте,

Пиша отново, понеже възникна друг казус. Сумата, която ми искат по делото, включва целия период на вземания, без да е отчетена погасителната давност и някои периодични вземания от запори. Доколкото знам върху вземанията за издръжка тече давност? Имаше и някакво тълкувателно решение?

Благодаря на отзовалите се!